Философът от 19 век Ричърд Уотли бе казал, че ако изгубим един час сутринта, ще го търсим цял ден.
Да избягаш от топлите завивки все още си е истинска битка за някои хора, което може да доведе до отчаяно и лудо бързане цялата сутрин.
Ставането от сън е съпроводено от едно специфично усещане за безсилие. Независимо от всичко, което сме преодолели в живота си, често ни се струва, че не можем да преодолеем порива си към натискане на бутона за спиране на будилника. Но какво печелим от това в крайна сметка?
Само чуйте думите на Бенджамин Франклин, шестият президент на САЩ: "Умът трябва да бъде напълно настроен, че ранното ставане е дълг, когато това е приложимо и невредимо; че този навик е възможен и усвоим и че трябва да бъдат положени големи и продължителни усилия, за да бъдат преодолени всички проблеми, свързани с това".
Реалността обаче е малко по-различна. Спираме алармата отново и отново, отчаяни да получим още няколко сънливи минути, отлагайки момента, в който краката ни трябва да докоснат пода.
Ако сте станали рано, в началото на работния ден ще сте по-продуктивни
Оперативките в 7:30 сутринта могат да се окажат нищо повече от продължение на съня на хората. Ако стават от леглото в последния възможен момент, обличат се бързо, тичат по пътя, за да хванат последния възможен автобус, с който да стигнат до офиса навреме.
И въпреки че са на работното си място, те не са в състояние да вършат работата си, пристигайки неориентирани, кисели и поддържани от енергийни напитки, които не им доставяха никакво удоволствие.
Но ако до времето, в което стигаш до работа, вече си стоял тихо и спокойно за момент, тичал си и се наслаждавал на свежия утринен въздух (да, дори в столицата), а освен това си и закусил, си бодър.
„Придобих навика да ставам преди 5 часа всяка сутрин когато бях в университета. Тогава бях открила колко много ми харесва да чета, когато останалата част от света е толкова тиха и спокойна - и бях изумена колко лесно този ранен старт се превърна в част от ежедневната ми рутина", пише за Дейли Мейл Симон Парк.
Какви са вашите утринни обичаи и вършат ли ви добра работа?
Ако бързате прекалено много, това може да не е във ваша полза. Някои хора намесват моделите на съня в този дебат, като съществуват няколко теории. Някои твърдят, че винаги трябва да си лягаме и да ставаме по едно и също време и че тялото ни харесва всичко да е редовно. Според други пък трябва да вярваме на биологичния си часовник и да спим толкова, колкото иска организма ни.
Нито една от тези теории не е напълно вярна. По начало някои дни са много по-напрегнати от други и не бихме постигнали нищо, ако сме си легнали в 10, а до 11 така и не сме мигнали. Нашият сън се пригажда към живота ни. Но въпреки това, ако го оставим изцяло в ръцете на биологичния си часовник, в един момент може да се окаже, че сме в хоризонтално положение около 12 до 15 часа на ден, което не е нужно.
Важното е да не се вманиачаваме по това от колко часа сън се нуждаем. Кой може да определи това така или иначе?
Казват, че на човек му трябват "поне осем часа", но кой последно е спал толкова много...
Някои хора казват: "Ако ще ставам в 5 всяка сутрин, значи трябва да си лягам най-рано в 10". Ами може би е така, но само ако сте изморени. Ако в 11 часа все още не ви се спи, тогава стойте будни. Единственото важно нещо е да ставате точно тогава, когато алармата ви уведоми, че е 5 сутринта. И така...
Първо правило: слушайте биологичния си часовник вечер и си лягайте, когато сте изморени.
Второ правило: ставайте винаги, когато алармата се включи. (Бележка за начинаещите: когато започвате да налагате тази практика, вашето тяло, което не е свикнало с този вид дисциплина, ще се опита да отложи ставането - предимно чрез натискане на бутона за паузиране на будилника - следователно часовникът или телефонът ви не трябва да са разположени близо до вас).
Най-голямото предимство на ранното събуждане е оптимизмът
"Утрините щяха да ми харесват много повече, ако започваха по-късно", се беше пошегувал някой навремето. *"Ще ти разкажа как е изгряло слънцето лъч по лъч", пише пък поетесата Емили Дикинсън, докато наблюдава първите слънчеви лъчи.
Докато гледаш пропукването на зората през прозореца на кухнята, докато другите спят, наистина е специално изживяване. В непрекъсваното спокойствие - хората не звънят по телефона, не изпращат SMS-и или имейли по това време - денят е в твоите ръце като новородено бебе, за което се чудиш какво ще стане, когато порасне. Спокойствието около теб се превръща в спокойствие в теб - това затишие пред буря може да доведе до затишие в самата буря, ако тя настъпи някога през деня. Изумителното е, че това променящо всичко време в началото на деня е свободно.
Независимо дали сме наясно с това или не, всички ние имаме утринна рутина. Важното е дали тя ни върши работа. Ако настоящите ни навици ни оставят напрегнати, стресирани и потиснати, винаги можем да се възползваме от един допълнителен час, като ставаме по-рано.
Ако се съмнявате, че това е най-доброто време в деня, защо не опитате някой път да се убедите лично в това?
