14-годишната Кейси Шварц е скъсала с повече социални услуги, отколкото повечето възрастни въобще са пробвали. Подобно на много от приятелките си, Кейси има склонност да се присъединява към социални мрежи, след което изведнъж да ги изоставя.
Skype, Formspring и WhatsApp вече са почувствали последиците от тези непостоянни потребители. Кейси все още използва Snapchat, но много по-малко, отколкото миналата година. А за три месеца тя се е присъединила, напуснала и отново се е върнала в Twitter. Тя събира отхвърлените приложения в папка в телефона си, озаглавена "Неща, които никой не харесва". Обмисля да изтрие Facebook акаунта си, защото го проверява твърде често.
"Събуждам се сутрин и влизам във Facebook просто... защото, това не е като да искам или да не искам. Просто го правя. Един вид, принудена съм да го правя. Не знам защо. Просто трябва.", казва Кейси
"Facebook превзема целия ми живот"
Неразделна със своя iPhone, но склонна да се уморява от сайтовете, които посещава чрез него, покрай Кейси разбираме защо голяма част от технологичния бизнес се е вманиачил по привличането на вниманието на хората на нейната възраст - и защо тези опити рискуват да се превърнат в свръхскъпи провали.
Това, че приятелствата и взаимоотношенията сред тийновете се развиват онлайн, е гарантирано. Но въпросът кой сайт ще е домакинът на тези социални интриги, непрекъснато остава нерешен.
Миналата седмица Yahoo станаха поредният технологичен гигант, който залага много на по-младите потребители. Интернет гигантът се съгласи се да плати $1.1 млрд., за да стане собственик на Tumblr, прочут с популярността си и ангажирането на потребителите на възраст под 35 години.
Yahoo се стремят към младежите с налични доходи, все още еволюиращи навици за харчене и склонност да посвещават практически неограничено време на гледането в екрана.
Накратко, Yahoo се опитва да се добере точно до хора като Кейси. Както обаче експертите по социални медии коментират, и както става ясно от един прекаран с Кейси ден, спечелването на вниманието на тинейджърите и запазването му са крайно различни неща. Но все пак стремежът към това внимание е неустоим.
Навиците на Кейси подчертават нова реалност за това онлайн поколение: социалните мрежи - и джаджите, върху които те работят -
не са разсейване от реалността, а жизненоважно разширение на същата тази реалност
Родена през 1999-а, само няколко години след масовото възприемане на World Wide Web, Кейси принадлежи на първото истинско поколение жители на цифровия свят, които нямат никакви спомени за времето преди Интернет.
Осмокласничката, която живее в Милбърн, Ню Джърси, винаги е била привързана към джаджите си. Още когато е била само на 18 месеца, тя е получила компютър-играчка, който бързо се е превърнал в любимото й занимание. Във втори клас е получила първия си мобилен телефон ("Но той можеше да се свързва само с два номера, кажете ми, не е ли тъпо това?", казва тя сега).
В момента, на 14 години, тя е горд собственик на бял iPhone 4S, който носи в училище, който е непрекъснато в джоба й, докато броди из къщата, който използва на масата по време на закуска, и държи на нощното си шкафче, когато си ляга.
Кейси се разделя с телефона си само по време на часовете в училище, когато го оставя в шкафчето си. През останалото време тя и седем нейни приятелки провеждат непрекъснати разговори чрез кратки съобщения.
Да нямаш iPhone се равнява на социално самоубийство
отбелязва Кейси.
Една от приятелките й практически се е оказала в изгнание в продължение на шест месеца, защото родителите й са се забавили с ъпгрейдването й с iPhone. Без него тя не е имала достъп до груповия чат в iMessage, където се обсъждат всичките им общи планове.
"Тя не беше в груповия чат, така че спряхме да бъдем приятелки с нея," казва Кейси. "Не че не я харесвахме, но просто не поддържахме контакт с нея."
Кейси и приятелките й са на линия и разменят съобщения в iMessage до полунощ, след което отново започват към 7 сутринта, когато стават за училище. Към 16 часа същия ден, в групата са разменени над 56 съобщения, без да се броят личните чатове, които Кейси не спира да провежда през целия ден.
"Това въобще не е много. Това си е нищо. Пък и бяхме в училище целия ден," коментира Кейси.
Рано сутринта, момичетата стартират разговора си, разпитвайки се една друга какво ще облекат за училище.
"Шорти?" пише едната, последвано от, "Дали?"
"Аз не."
"Ти какво ще носиш?"
"Клин."
"Дали ще е неловко, ако аз нося моите гумени ботуши?"
"Автобусът вече дойде ли?"
По-късно момичетата гласуват за това коя снимка би трябвало да сподели всяка от тях за "TBT" (съкращение от Throwback Thursday), седмична Instagram традиция, където хората публикуват свои детски снимки.
Средностатистическата тийнеджърка изпраща и получава 165 кратки съобщения дневно, според доклад от 2012 на Pew Research Center. Размяната на съобщения продължава, дори когато Кейси и приятелките й са заедно.
"Седим на дивана една до друга и си изпращаме есемеси," отбелязва тя. "Пишем си съобщения, докато сме в една и съща стая. Странно е, не знам защо."
По време на разговора в боядисаната й в лимоновожълто и лавандулово стая, заобиколена от футболни трофеи и колаж в рамка на снимки на Джъстин Бийбър, Кейси периодично проверява телефона си, който непрекъснато се обажда със стабилна вълна от съобщения, отговаря на съобщенията и рефрешва Instagram и Facebook, където "харесва" постовете на хората.
Понякога играе и за известно време на Dots, любимата й нова iPhone игра, или преглежда на телефона модни аксесоари в Wanelo, социален сайт за пазаруване, залагащ на много снимки. По-късно Кейси използва Facebook, за да потърси помощ за домашното си и пуска въпрос в затворен групов чат, достъпен само за съучениците й.
Поведението в социалките на Кейси понякога се проверява от майка й, която има собствени Instagram и Facebook акаунти, чрез които преглежда какво правят Кейси и приятелките й онлайн.
Често майката на Кейси настоява снимка, която дъщеря й е споделила, да бъде изтрита - обикновено защото Кейси е била "ексклузивна", тоест е качила снимка, която би могла да засегне приятелки, неприсъствали на купона в съответния ден.
Чрез приложението Find My iPhone на Apple, семейството й също така следи местоположението на всеки от членовете си.
Благодарение на Силициевата долина, няма начин човек да избегне живота в социалките, а популярността е станала все по-измерима с конкретни цифри
Ето само няколко от нещата, които Кейси редовно следи: броя контакти, съхранявани в нейния iPhone (187); броя хора, следващи я в Instagram (около 580); броя хора, които са поискали да я следват в Instagram, но тя им е отказала (над 100); броя хора, следващи нейния Tumblr блог (над 100); рекорда си в Dots (почти 400); броя снимки, които съхранява в телефона си (363, по-малко отпреди, защото е свършила паметта на телефона); броя снимки, които приятелките й съхраняват в телефоните си (около 800); броя хора, с които е приятел във Facebook (1110) и броя познати, които са зарязали Facebook (3-4).
Също така тя използва приложението InstaFollow, за да следи кой е спрял да я следва в Instagram (тя бързо разкарва тези, които се отказват да я следват).
Кейси е новак уеб програмист и е персонализирала кода на Tumblr блога си така, че да показва по колко хора го преглеждат едновременно. Тя и приятелките й се стремят да станат "Tumblr знаменитости" и да привлекат хиляди последователи на сайтовете си. Тя се опасява какво ще стане с Tumblr под внимателно следящото корпоративно око на Yahoo.
"Никак не ми харесва, че го купиха," обяснява тя, присъединявайки се към нагласите на други използващи услугата за медийни микроблогове. "По-скоро ми се иска да е както беше преди, защото се опасявам, че ще го променят и ще стане много по-зле."
Най-важната и предизвикваща стрес статистика е броят "харесвания", които тя получава, когато си сложи нова профилна снимка във Facebook - следвани от броя "харесвания", които получават снимките на приятелките й. Последната профилна снимка на Кейси е получила 117 "харесвания" и 56 коментара от приятелки, 19 от които са били публикувани минута след смяната на снимката й, като Кейси е "харесала" лично всеки от коментарите.
"Ако не получиш поне 100 лайка, караш други хора да я споделят, така че да получиш 100," обяснява тя. "Иначе просто седиш и се самосъжаляваш. Всички искат да получит най-много лайкове. Това е като конкурс за популярност."
Все пак тя отбелязва с леко съжаление, че приятелка е получила повече харесвания от нея
"Смених си профилната снимка, след което приятелката ми си я смени веднага след мен и получи много, много повече лайкове от мен," казва Кейси. "Не й се сърдя, но все пак няма как да не реагирам: „Ти получаваш толкова много лайкове!'." Тя просто получава адски много лайкове за всичко. Тя има повече последователи в Instagram. Аз обаче имам повече приятели от нея."
Въпреки всичкото време, което Кейси прекарва онлайн, тя предсказва, че скоро няма да използва смартфона си или социалните си мрежи толкова, колкото преди. Разсейващо е, коментира тя, докато нейният iPhone се обажда вероятно за 12-ти път в рамките на един час. Телефонът й, независимо дали е Facebook, Instagram или iMessage, непрекъснато я разсейва от домашното, пречи на съня й или на разговорите й със семейството.
"Ако не гледам телевизия, съм на телефона. Ако не съм на телефона, съм на компютъра. Ако не правя нито едно от тези неща, какво да правя?" казва Кейси. "Мисля, че след няколко години технологиите ще се върнат назад и хората повече няма да го използват, защото изисква много усилия. Имам предвид, аз не си оставям телефона. И на моменти ми се иска да можех да го оставя. Пристрастяващо е."
Но поне за момента нейният iPhone остава център на нейното съществуване
Приятелката, която е закъсняла с покупката на iPhone, наскоро все пак се е снабдила с такъв, връщайки си мястото сред приятелския кръг на Кейси. "Сега вече започваме да излизаме с нея всяка седмица, защото знае какви са плановете ни," пояснява осмокласничката.
"Тя вече има смартфон, така че той й служи като пропуск за нашия кръг. Винаги сме я обичали и винаги ни е била добър приятел, но беше изключена - и тя го знаеше, естествено - защото нямаше iPhone."
