Тази година седмокласниците ще се явят на изпит по математика с нов формат. Включени са две задачи "по формата на PISA" (Международното сравнително проучване на постиженията на учениците).
Подобни задачи няма в учебниците по математика. Внимателно следих за отзиви, но не попаднах на нито един, в който да се задават най-близките до ума въпроси:
Защо се променя формата на изпита в средата на учебната година?
Защо се включват задачи, които реално не се изучават в училище?
Учители в училища и школи бързат някак да се пренастроят към новите изисквания. Не роптаят, защото "от Министерството винаги така правят" и "нищо не може да се промени".
Но докога цялата тази общност от интелигентни хора ще търпи арогантното и неграмотно поведение на министерството? Докога експерти и учители, хора с висока професионална квалификация, ще мълчат и ще правят само каквото им се нареди?
Защо формата на изпита по математика се определя от заместник министър, който няма математическо образование? Като педагогически опит Милена Дамянова е посочила, че в периода 1995 - 2008 г. е била частен учител по унгарски и френски език (CV на страницата на Министерството на образованието, младежта и науката.)
Значи решението за формата не изпита не е взето на експертна основа, а е чисто политическо.
Защото съм сигурна, че всеки експерт знае основния принцип: изпитваме само за това, което сме учили.
Навярно включването на тези две задачи "а ла PISA" цели да насочи на вниманието на учители и ученици към типа задачи, на които ще ни изпитват тази година.
Да припомня, че международното проучване PISA (Programme for International Student Assessment) се провежда през 3 години. При последното изследване през 2009 г. постиженията на българските ученици бяха изключително слаби. Около една четвърт от учениците бяха под най-ниското възможно ниво.
И понеже се оценява по критерии и материали, разработени за принципно различна от нашата система на образование, слабата оценка е всъщност за нашата образователна система. Но е ясно, че не могат да се очакват по-добри резултати, като набързо се включат подобни задачи, при това не в учебниците, а направо в теста за външно оценяване.
Все пак, да видим защо напоследък чуваме толкова често за PISA. Причината е, че анализите на това международно изследване се цитират в докладите на ЕС. И едни по-добри евентуални резултати ще са предизборен плюс за правителството. Към тях се цели МОМН.
Но получаването на висока оценка отвън не може да е реална цел на една образователна система. Няма как подобни временни офанзиви да скрият липсата на национална образователна стратегия.
Отдавна вече корабът на българското образование се люшка без посока, подвластен на политическите ветрове. Само мираж остават идеи като "изграждане на култура на учене, развиване на творчески, независими и отговорни личности" и т.н., и т.н.
Изкушавам се да погледна към една от страните-отличнички на PISA, Финландия. Образователните реформи във Финландия започват преди 40 години и са ключови в националния план за икономическо възстановяване на страната. А когато през 2000 г. стартира програмата PISA, финландските ученици се оказват най-добри по четене, след 3 години - по математика, след това по природни науки.
На фона на тези успехи обаче финландското общество реагира доста сдържано - никой не разгласява особено и не аплодира високите резултати на учениците. Тяхното образователно министерство също слабо се интересува от PISA. "Не това ни е работата", казва един експерт, "ние подготвяме учениците да се научат как да учат, а не как да вземат даден изпит."
Смятам, че такъв образователен аристократизъм е възможен само при наличие на ценностна йерархия. Националните ценности определят образователни приоритети и цели. И едва след това се търсят подходящи средства за постигането им.
Този път трябва да се извърви и нито една стъпка не може да бъде прескочена. България е още в самото начало.
Защо се променя формата на изпита в средата на учебната година? Защо се включват задачи, които реално не се изучават в училище? ---------------------------------------- А що па не? Идеята на материята де я преподават в училището требва да е тая. Да мое се справиш със нещо къде не си го виждал ма знаеш че основите на които се крепи са тия кои си ги учил. Това у нащо училище го нема. Имаш заучени модели и тия моделчета кат ги назубкаш кат добра мишчица де е научила неколкото пътчета до сиренцето начи знаеш. Знаеш дедовия. Ние не сме научени така да мислиш извън кутийката - оно затова им се струва трудно на дечурлигата ма не са те виновни. Що госпожа, требва се тръгне от основата - ма баш от самата основа. Как се е зародило понятието число? Кво е точно корен квадрат? Кой е стигнал до тия заключения и ЩО? Кво го е накарало тоя дрът египтянин или грък да се занимава с тия неща? Ми практиката госпожо! Оттам тръга сичко. Па ние сме я скъсали таа връв и искаме да знаат децата. Преподават им се некви уравнения, чудесии...добре, ма кажи му на детето отначало - дребен, това е така щото има еди си кво приложение у практиката. Примерно кат разлея вода на пода да мога да му определа колко му е площта на разлятото петно и как да стане това. Или кат ти шибна един шамар що примерно отката на главата ти е функция на масата и скоростта на ръката ми. Мисъл требва госпожа - само със решаване автоматично на задачи не става. Требва да се научат да мислат дечурлигата.
То че почва от училище е ясно че требва да е така. Но е Вашите думи си противоречат – начи ако имаме добра подготовка на децата в училище, изпита – къвто и да е той госпожо, в рамките разбира се на сферата на знанията на децата, не мое да представлява препятствие за тех! Нали?! Щом не могат да решат дадени задачи на изпита начи образованието де са го зели не струва. Да не им дават не-Евклидова геометрия да решават? Не. Сигурен съм, че тия задачи са малко по-настрана от това което са очаквали - формата имам предвид само. Но основите са същите г-жо Събева. Същите. Ми що ги е страх да ги прилагат тогаз? Страх ги е щото това реално показва кво са научили тия деца. А това е един закостенял модел дет ти налива в главата и те учи да зубкаш, ма не и да разбираш кво реално зубкаш. Това е кат един слепец де е научил пътя до магазина и кои кошчета (даден, ограничен набор от различни видове задачи) да заобикаля по пътя си. В момента кога некой размести предметите по пътя му (пак са кошчета, ма са на различни места - безкрайни комбинации, но всяка с решение) слепеца не знае кво прави и как да стигне до магазина и дали въобще тоя шибан магазин си е на местото. Докато зрящия ще разбере веднага. Туй имам предвид госпожо. Оно целото това къде го казвате си е неразривна верига - от детство, училище, изпит, работа, реализация. Кво значи това - задачите били различни и затуй не моем ги решиме? Вие казвате, че на изпита требва да има това дет са го зубкали по време на учението (поне аз такъв извод си вада). А защо? Щот излиза че в момента те са стеснили кръга си на очакване на *незнайното* - ма това е лошо за тях щот те по презумпция вече имат даден набор от решения, които са подготвили. Отново - имаш ли разбиране за това къде го праиш - различните задачи не са ти проблем. Било то кат формат или квот се сети човек. Не са обиждайте - споделяме мнения. Мойте уважения за статията, но си мисла, че не е това пътя за развитие на децата. Изпита за това е изпит - да се разбере ти моеш ли или не моеш да мислиш и да прилагаш това де си научил. И то точно такъв изпит дет не си очаквал, но базиран на същото знание де го имаш.
Авторът чудесно е цитирал умните хора: "ние подготвяме учениците да се научат как да учат, а не как да вземат даден изпит." Ей тук е заровено кучето. И понеже имам племенница, която завърши и племенник, който още е в училище да споделя наблюдения. Учебниците им са пълни с излишна информация. Друга не толкова излишна липсва. Написани са на отварителен стил и ако нямат читав преподавател, отиде коня в рЯката. говорила съм с приятели,които са учители и те казват: преди години имахме повече часове за упражнения, да схванат децата какво сме преподали, сега всеки ден, НОВ урок, нови знания и те просто наизустяват за едното изпитване и после чао. Дадох си труд да разгледам учебните проглами в сайта на МОН. Може ли някой учител по литература от форумците да ми каже как по дяволите успавате да преподадете всички автори от 10-и клас??????? За елитните гимназии имам надежда, че ги четат, ама за другите...... Ето ви списъка. Това се учи при 3 часа седмично литература А имало и часове по български Данте Алигиери - "Божествена комедия"; "Ад" Джовани Бокачо - "Декамерон" Мигел де Сервантес Сааведра - "Дон Кихот" Уилям Шекспир - сонети; "Хамлет"; "Ромео и Жулиета" Жан Батист Молиер - "Тартюф" Даниел Дефо - "Робнзон Крузо" Алксандър Дюма - "Граф Монте Кристо" Виктор Юго - "Парижката света богородица" Джордж Гордън Байрон - "Дон Жуан" Оноре дьо Балзак - "Дядо Горио" Стендал - "Червено и черно" Ги дьо Мопасан - "Бел Ами" Шарл Бодлер - "Цветята на злото" Артур Рембо - лирика Пол Верлен - лирика Александър Сергеевич Пушкин - лирика; "На К..."; "Евгений Онегин" Николай Василевич Гогол - "Шинел" Паисий Хилендарски - "История славянобългарска" Петко Рачев Славейков - "Изворът на Белоногата" Любен Каравелов - "Българи от старо време" Добри Войников - "Криворазбраната цивилизация"
Един слънчев ден Бат' Бойко, като опаше родината с магистрали, дано се присети, че човешки мат'рял трябва на тая държава. А качествения мат'рял се прави с качествени работници в качествена среда и с качествени консумативи. Само че как да стане без добър план и сериозен бюджет?? Учителското съсловие е завряно в дъното на обществото. А и все по зле ще става. Само образованието може да спаси бавната смърт на нещастната ни държавица, и то масовото, а не само няколко елитни школа.
My Majesty, не четат пущиняците... Гледат екранизираните версии и до там... П.С. То и мен ме домързява... Някой да знае дали има ли екранизация на "Закона за етажната собственост"?
На фона на ежедневните терзания на опитващите се да разсъждават вагини и пениси в сайта, този загрижен за образованието ная децата ни интелигентен текст е едно особено приятно цветно петно. Поздравления за Автора!
Маджести, всеки ден нов урок е безумно, но по наше време имахме може би всеки втори път по предмета нов урок. И се справяхме. Не разбрах: защо мислиш, че този списък с произведения е много за цяла една учебна година?
Иратис, "Идеята на материята де я преподават в училището требва да е тая. Да мое се справиш със нещо къде не си го виждал ма знаеш че основите на които се крепи са тия кои си ги учил. "
До Мина: когато не съм компетентна по дадена тема предпочитам да питам хора, които работят в тази сфера. Та ето какво научих. Ше цитирам мнение на моя приятелка, която е литератор в една от елитните ямболски гимназии. Тя ми обясни следното: Официално учениците учат 36 седмици. Неофициално, по-малко: като сложиш ваканции, редовни, грипни, почивни дни защото 7 и 12 клас имат матури, официални празници. Имат на седмица 3 часа ОБЩО български и литература. Приятелката ми обясни, че се водело 2.5 часа литература и ПОЛОВИН час български. Пак казвам, ако има учители във форума да кажат какво значи това половин час И ето как разсъждавам като знам тези факти и като съм гледала какво учи племенницата ми. Да вземем напримел Дон Кихот. Племенницата ми пълво учи за епохата Ренесанс. После учи за живота на Сервантес, после обсъждаха самото произведение. Сега аз както и да го смятам, всичко това не може да стане за по-малко от 5 учебни часа, защото дълбоко не вярвам да успее преподаватал да обясни книгата Дон Кихот за 1 час. И като добавя, че учениците освен да учат ги и зпитват, правят тестове, контролни, класни и т.н нещо не ми излизат общия брой часове? В които имало и ПОЛОВИН час седмично български. Та, по моята логика излиза, че те препускат през материала и толкова. Когато аз бях ученичка имахме 5 часа седмично български и литература. И нека пак да повторя, не спора по темата, а задавам въпроси и споделям наблюдения. Като питах моята приятелка как се справя, тя ми отговори. "Ние си знаем" Каквото и да означава това
Iratais, естествено, че има проблем в това задачите да се подменят, без да е дадена възможност на децата да се подготвят за тях. Обратното би било странно. Ще ти дам един пример - напълно абстрактен, всъщност, обаче ако не ме разбереш, ще се учудя. Зарежи я математиката. Представи си, че ти предстои изпит по спорт. Казали са ти, че ще те изпитват на спорт с топка и мрежа. Волейбол? Идеално. Готвиш се там колкото се готвиш, ставаш перфектен волейболист и отиваш на изпита уверен, че ще се представиш на ниво. Изпитът се оказва по тенис. Естествено, проваляш се. Друго не може и да се очаква. В крайна сметка човек се представя добре, когато се е настроил умствено, психологически и физически за даденото изпитание. Подготовката по волейбол може да ти е дала сила, скорост и рефлекси, но не може да те научи как да държиш ракета. Това, че си добър в квадратните уравнения, не означава, че ще си добър и в смятането на граници на функции - иска се тотално различен набор от знания за втората цел, най-малкото. Примерно.
Говорим си за слабо образование със слабо мотивирани и донякъде слабо образовани (като вземем предвид слабото ни висше) учители. Така че какво очакваме - добри специалисти? Няма как да стане. Ще гледаме в близките години на ръководни постове хора (с изключение на завършилите в чужбина), които си въобразяват, че са специалисти, но на практика имат само голо самочувствие на висшисти. Това е положението - съвсем искрено, които е завършил друго, освен инженерна специалност, в България, трябва на запад да се замисли за дипломата си.
Драконе - аз те разбирам много добре приятелю ма нещо май ти не ме разбираш. Аз затова казах, че требва да има един пул от знания в които плува и ПИСА и наще малки юнаци. Не мое да очакваш един химик да ти земе изпит по ядрена физика нали? Ша ма извиняваш ма примера ти грам не е у синхрон с това с това дет съм написал. Дай да почнеме полечка отначало. Кво учат тия дечурлига у Финландия да речеме до 7 клас и кво учат наще? Да фанеме математиката. Ония учат Питагор, наще също. Ония учат полиноми - наще също. Ония учат граници на функции (бали го дали ги учат сега - просто давам пример) - наще също. Сега приятелю - тия задачки от таа прословута ПИСА предполагаме, че покриват тия 3 сфери (без да излизат от тех!! - усл.1). Обаче условията на задачките са малко по-иначе поставени при нашите и при финландските деца по време на обучението. Що тогава едните могат да ги решат задачите, а другите не? В предишните ми постове казах, че мойто мнение се базира на презумпцията, че и наще и те са учили една основа. Ма ти май не си го дочел. Много ясно, че финладците нема как да праят преразказ на Под Игото примерно или па наще да праят на техен писател (това е извън сферите на знания - усл. 1!). Ако не е така се извинявам искрено на тебе и на госпожа Събева. Щото ако не са учили граници на функции па им се дадат такива - ясно е че нема как сега да ги измислят. Се едно ти да си експерт по английски и аз да ти кажа - иди, Дракончо, на TOEFL. Ти нема да имаш проблем дали ще е TOEFL или Cambridge или кво ще да е. Що ти основата я имаш човече. Нищо че това са две системи - то ще се справиш еднакво добре и при двете. Това казвам и аз. И ако и нашите деца и финландските имат един пул от знания - но едните могат да ги прилагат, а другите не, тогава излиза че тия знания на нашите не са точно знания у смисъла на таа дума. Ти предполагам знаеш, че у нас да питаш нещо учителя и да се опитваш да разсъждаваш си е ерес. Он даскала го приема кат заплаха за авторитета си, па не дай си боже да е прав ученика. Тебе обяснил ли ти е некой примерно кво е точно Пи кога си бил миничък пишлигар у даскало? И що деба това Пи се ползва у формулите за кръг, сфера и т.н.? Бас лова, че не. Налива ти с канчето у чутурата и кво си запомнил/назубкал това е. Нема место за жонглиране с тия неща дет са научени. Системата у БГ не го позволява.
@ 17 - Ти предполагам знаеш, че у нас да питаш нещо учителя и да се опитваш да разсъждаваш си е ерес. Он даскала го приема кат заплаха за авторитета си, па не дай си боже да е прав ученика. Шапка ти свалям! Точно така е! В България, знаещите деца ги слагат "на изчакване", за да може по-малко знаещите да ги "достигнат"...
П.С. Не искам да слагам всички учители под един знаменател! Много, ама много малко са учителите, които разсъждзават и дискутират с учениците си... Както казаха по-долу: Системата е такава! Не остава време за "празни" приказки...
Супер много се кефя, когато напиша дълъг интелигентен пост, а заради някаква грешка в системата не мога да го публикувам и вземе, че се затрие нейде. Сега по-накратко, понеже нямам нито време, нито желание да го докарам същото. Сори. Iratais, проблемът с различния изпит е освен различният тип задачи, и различните изисквания. Пример: На изпит по математика има изискване при решаване на квадратно уравнение ученикът първо да изпише формулата, след това да сметне дискриминантата, след това да замести и да реши уравнението. Ти си идеално подготвен за решаване на квадратни уравнения, само дето си свикнал да извършваш горепосочените дейности наведнъж. Спестява време и място и тъй нататък. Явяваш се на изпита, без никой да ти е казал изискванията и без да си се подготвил спрямо тях. Решаваш си уравнението както си свикнал, и го правиш перфектно. Резултатът - не си спазил изискванията и получаваш около половината точки за тази задача. В седми клас се явих на олимпиада по физика и макар че бях почти напълно перфектен, не ме класираха на втори кръг, защото не бях спазил изискванията на проверителите. Единственият класиран от училището беше допуснал повече грешки от мен тогава. Що се отнася до това, че да зададеш въпрос на учител било "ерес" - ами просто не е вярно. Между пети и девети клас съм минал през седем училища и нито веднъж учител не е отказвал да ми отговори на въпрос. "Ерес" е да се задават откровено малоумни въпроси, чиито отговори ученикът би трябвало да е научил преди години. Не може деветокласник да пита от къде знаем сбора на ъглите в триъгълника, примерно. Аз ако отида на TOEFL, не знам как ще се справя. Оправям се с английския, обаче като не им знам стандартите за писане на есета, какво да правя? Много ясно, че преди да се явя на този изпит, ще хвърля известно усилие да се подготвя конкретно за него. Обратното би било тъпотия.