Тази година седмокласниците ще се явят на изпит по математика с нов формат. Включени са две задачи "по формата на PISA" (Международното сравнително проучване на постиженията на учениците).
Подобни задачи няма в учебниците по математика. Внимателно следих за отзиви, но не попаднах на нито един, в който да се задават най-близките до ума въпроси:
Защо се променя формата на изпита в средата на учебната година?
Защо се включват задачи, които реално не се изучават в училище?
Учители в училища и школи бързат някак да се пренастроят към новите изисквания. Не роптаят, защото "от Министерството винаги така правят" и "нищо не може да се промени".
Но докога цялата тази общност от интелигентни хора ще търпи арогантното и неграмотно поведение на министерството? Докога експерти и учители, хора с висока професионална квалификация, ще мълчат и ще правят само каквото им се нареди?
Защо формата на изпита по математика се определя от заместник министър, който няма математическо образование? Като педагогически опит Милена Дамянова е посочила, че в периода 1995 - 2008 г. е била частен учител по унгарски и френски език (CV на страницата на Министерството на образованието, младежта и науката.)
Значи решението за формата не изпита не е взето на експертна основа, а е чисто политическо.
Защото съм сигурна, че всеки експерт знае основния принцип: изпитваме само за това, което сме учили.
Навярно включването на тези две задачи "а ла PISA" цели да насочи на вниманието на учители и ученици към типа задачи, на които ще ни изпитват тази година.
Да припомня, че международното проучване PISA (Programme for International Student Assessment) се провежда през 3 години. При последното изследване през 2009 г. постиженията на българските ученици бяха изключително слаби. Около една четвърт от учениците бяха под най-ниското възможно ниво.
И понеже се оценява по критерии и материали, разработени за принципно различна от нашата система на образование, слабата оценка е всъщност за нашата образователна система. Но е ясно, че не могат да се очакват по-добри резултати, като набързо се включат подобни задачи, при това не в учебниците, а направо в теста за външно оценяване.
Все пак, да видим защо напоследък чуваме толкова често за PISA. Причината е, че анализите на това международно изследване се цитират в докладите на ЕС. И едни по-добри евентуални резултати ще са предизборен плюс за правителството. Към тях се цели МОМН.
Но получаването на висока оценка отвън не може да е реална цел на една образователна система. Няма как подобни временни офанзиви да скрият липсата на национална образователна стратегия.
Отдавна вече корабът на българското образование се люшка без посока, подвластен на политическите ветрове. Само мираж остават идеи като "изграждане на култура на учене, развиване на творчески, независими и отговорни личности" и т.н., и т.н.
Изкушавам се да погледна към една от страните-отличнички на PISA, Финландия. Образователните реформи във Финландия започват преди 40 години и са ключови в националния план за икономическо възстановяване на страната. А когато през 2000 г. стартира програмата PISA, финландските ученици се оказват най-добри по четене, след 3 години - по математика, след това по природни науки.
На фона на тези успехи обаче финландското общество реагира доста сдържано - никой не разгласява особено и не аплодира високите резултати на учениците. Тяхното образователно министерство също слабо се интересува от PISA. "Не това ни е работата", казва един експерт, "ние подготвяме учениците да се научат как да учат, а не как да вземат даден изпит."
Смятам, че такъв образователен аристократизъм е възможен само при наличие на ценностна йерархия. Националните ценности определят образователни приоритети и цели. И едва след това се търсят подходящи средства за постигането им.
Този път трябва да се извърви и нито една стъпка не може да бъде прескочена. България е още в самото начало.
