Няма нито една държава в света, която успешно да е елиминирала разликите между половете. Това стана ясно от скорошен доклад на Световния икономически форум, включващ 142 държави.
Макар разликата в неравенството между половете да се е свила в някои страни, в други жените изостават в огромна степен от мъжете - било по участие в икономическия процес и възможностите за кариерно развитие, било в образованието, политическото представителство и достъпа до основни здравни услуги.
В дъното на списъка е Йемен, като запазва тази позиция от 2006 насам, когато Световният икономически форум започва да отчита неравенството между половете.
Държавите с най-голямо неравенство трайно не дават на гражданите от женски пол същия достъп до образование, както на мъжете. В много от тези държави това е очевидно още в основното училище. В Чад само 55% от момичетата постъпват в основно училище - един от най-ниските проценти в света, доста по-нисък, отколкото за момчетата (71%).
Кот Д'Ивоар, Пакистан и Йемен също регистрират сериозна разлика между половете по отношение на постъпването в училище.
В грамотността, вероятно най-критично важният резултат от образованието, също се регистрира сериозно разминаване между половете в много от тези държави. В Мали, например, само 25% от жените се смятат за грамотни, срещу 43% от мъжете. В Чад ситуацията е сходна: грамотност от 28% при жените и 47% при мъжете.
Във всяка от 10-те най-лоши държави за нежния пол мъжете държат поне 80% от министерските постове. Жените имат над 20% от депутатските места в парламента само в една от тези държави - Пакистан.
Възможностите за икономическо участие също са много различни за мъжете и жените в държавите в дъното на класацията. Всъщност в много от тези страни мъжете е поне три пъти по-вероятно от жените да са наети на платена работа. Сирия е най-краен пример в това отношение, със 76% работещи мъже срещу само 14% от жените.
Нещо повече, работещите жени в тези държави често получават много по-малко заплащане от колегите си мъже. В случая с Иран, жените печелят средно не повече от $5000 годишно. Работещите мъже, от друга страна, получават над $26 000 годишно. В Ливан ситуацията е идентична - мъжете печелят над $26 000 на година, срещу $7106 при жените.
По-долу ще откриете 10-те държави, получили най-ниска оценка в доклада на Световния икономически форум за 2014 г.
То не си ли пише, че става въпрос за 10- те (десетте) страни ,а не за всички страни... а отностно Саудиткса Арабия, замислете се бе хора от къде имате информацията за това колко са зле жените или какви са привичките на Емирството. От руски или от англииски източници, защото ако се поровите ще видите доста материал от БиБиСи или Nat Geo което само по себе си премахва съмненията, че видиш ли Американците искат да прикрият съюзниците си. В интерес на истината и десидентите от тези страни не ходят в Русия ами бягат на запад , защото на запад правата им са гарантирани , докато руснаците ще ги продадат на безценица при първа възможност.
За Иран знам, че една жена няма задължението да се изхранва сама. Ако има съпруг, той трябва да я изхранва, ако не- бащата. Ако няма баща я изхранва държавата. Абе и аз да нямах задължението, и аз не бих работил... Освен това жената може да се разведе без причина, при което получава само половината от гарантираните от мъжа пари в случай на раздяла (определяни от двойката, но традиционно равняващи се на няколко години заплата). Няма ги и традиционните за Исляма ограничения на обличането(само едно шалче, акцентиращо прическата, е достатъчно) или свободното движение без компанията на мъж. За другите изброени държави не знам, но в Иран не е зле да си жена.