Ливан е на прага на катастрофа.
Това едва ли е новина за всеки, запознат бегло със скорошната история на Близкия изток и по-специално с тази на малката държавица, която за няколко десетилетия изстрада дълга гражданска война, две войни с Израел, няколко окупации, икономически кризи, бежански кризи и какво ли още не.
Сега Ливан е изправена пред пореден конфликт, след като понеделник и вторник се оказаха "най-смъртоносните" дни от 2006 г. насам. Иначе казано - от последният път, когато Израел бе в открита война с Хизбула.
И в момента продължават бомбардировките по цели, свързани с подкрепената и създадена от Иран шиитска военно-политическа организация. Според данни на ливанското здравно министерство от понеделник до сряда са загинали 620 души, включително цивилни, жени и деца. Ранените са около 5000 на фона на ударени повече от 2000 цели на Хизбула, по данни на израелската армия.
Шиитската групировка отговаря с ракетни баражи срещу Северен Израел, но те в голяма степен биват неутрализирани от израелската противовъздушна отбрана.
Очевидно текущата операция на Израел е продължение на акцията от миналата седмица, при която загинаха повече от 40 души, а над 3500 бяха ранени в различна степен след координираната експлозия на хиляди пейджъри и уоки-токита на членове на Хизбула.
От началото на седмицата пък цивилното население в южната част на Ливан започна да получава известия на мобилните си телефони с текстови съобщения, призоваващи към незабавна евакуация. Популярна ливанска радиостанция съобщи, че е била хакната и излъчването ѝ е било прекъснато от израелско предупреждение за евакуация.
На този фон броят на разселените ливанци вече доближава половин милион души, страната е в хаос и най-вече Хизбула изглежда в нокдаун след експлодиралите пейджъри и смъртта на няколко висшестоящи фигури, включително Мохамед Кубаиси - командир на ракетните сили на организацията, който загина при въздушен удар във вторник.
Сякаш Ливан изглежда като готово поле за инвазия.
Всъщност страната съвсем не е непознато място за израелската армия, като още през 1978 г. там е проведена първата мащабна операция в отговор на атаки от страна на тогавашната Организация за освобождение на Палестина.
Четири години по-късно Израел отново влиза пълномащабно и окупира Южен Ливан до 2000 г., превръщайки в буферна зона целия граничен район.
Междувременно Хизбула се издига като водеща политическа и военна сила под покровителството на Иран, което води до поредна война през 2006 г. Това е една от малкото неуспешни кампании на израелската армия, която търпи много загуби и не успява да изпълни поставената цел да ликвидира напълно Хизбула.
За последните близо две десетилетия радикалната групировка се разраства като политическа сила в Ливан и като чисто военна организация заради опита от участието си в сирийската гражданска война и възможността за пряк достъп до ирански технологии, оръжия и ноу-хау.
От тази перспектива израелската армия е изправена пред един познат, коварен и костелив противник, който действа като част от мрежата на ирански прокси съюзници из Близкия Изток, включваща и Хамас.
Откакто започна войната в Ивицата Газа, северният фронт на Израел определено не остана спокоен и доведе до евакуацията на десетки хиляди израелски граждани заради редовни ракетни обстрели от Хизбула.
Все пак конфликтът там в голяма степен остана сравнително ограничен и с пропорционален характер. Не се стигна до ескалации дори при няколко по-дръзки удари, при които в Бейрут е ликвидирана една от водещите фигури в Хамас, а след нея в края на юли е убит и един от основателите на Хизбула - Фуад Шукр.
Сега обаче ситуацията е на прага на още по-голяма война.
Израелската армия видимо ограничи своите операции в Газа, след като изпълни голяма част от целите си там. Военният потенциал на Хамас e ликвидиран, наложен е пълен военен контрол върху анклава и границите му и може би единствено, което все още крепи организацията, са останалите 97 израелски заложници.
Те са последният коз на Хамас в продължаващите преговори за примирие в Кайро и последната надежда да измъкнат някакви отстъпки от Израел.
При това положение правителството на премиера Бенямин Нетаняху няма друг избор освен да продължи натиска си, тъй като самото то е поставено под огромен вътрешен и външен натиск.
От една страна опозицията не спира критиките си заради невъзможността да се освободят заложниците, а протестите срещу Нетаняху са се превърнали в ежедневие. От друга - отношенията с най-големия съюзник САЩ са обтегнати заради хуманитарната цена на войната в Газа, която тепърва се увеличава със случващото се в Ливан.
На дневен ред отново излизат и съдебните неволи на премиера. Най-късно до края на годината той ще бъде привикан в съда, за да даде показания по сериозни обвинения в корупция. Заради тях е заплашен от това да прекара дълго време в затвора.
Тук на преден план излиза и способността на Нетаняху да се възползва от конфликти и да ескалира кризи в зависимост от политическите си потребности.
С насочването на вниманието към Хизбула и Иран той постига две неща: 1) не губи авторитет пред десните и крайнодесните избиратели, които искат Хамас да изчезне, без значение от цената; 2) оказва допълнителен натиск за освобождаване на заложниците, демонстрирайки, че Хизбула ще последва съдбата на Хамас.
Тук премиерът се възползва от ефективността на израелската армия, която през последните 11 месеца показа впечатляваща способност да води и поддържа непрекъснати, високоинтензивни операции на широк фронт. Нещо, което никога не се е случвало досега за толкова дълго време.
Вече е друг въпрос доколко Нетаняху има принос тук. В случая важното за него е да използва този капацитет на армията и отворилите се възможности за разправа с два от дългогодишните врагове на Израел в лицето на Хамас и Хизбула. Едва ли ще го вкарат в затвора, ако в крайна сметка се окаже герой или поне създаде подобна представа за себе си.
Дотук стана ясно, че ливанската организация определено не може да бъде сериозен противник, имайки предвид невъзможността да отговорят адекватно първо на това, че не успяха да опазят живота на лидери на Хамас в Бейрут, а след това и на атаката с пейджърите.
Даже главният спонсор Иран също е компрометиран след редица провали на службите си, които допуснаха ликвидирането в собствената си столица на предишния лидер на Хамас Исмаил Хания.
При тези обстоятелства изглежда, че инвазията в Ливан е неизбежна. Има я личната мотивация на Нетаняху, има я готовността на армията, а очевидно привтивниците са разклатени.
Само че нова мащабна военна кампания може да се окаже и катастрофа. Израелската държава неведнъж е опитвала да се разправи окончателно с Хизбула и всеки път е било неуспешно поради факта, че тази организация се е вкоренила твърде дълбоко в ливанското общество.
Нова инвазия и нова окупация едва ли ще произведе по-различен резултат. Единствено и само ще създаде поредна хуманитарна катастрофа.
