За Куба се знае почти всичко. От трогателния чар на Хавана до уникалната атмосфера на Сантяго, от ефектната красота на Тринидад до спектакъла на долината Винялес.
Все още обаче има места, където дори в разгара на туристическия сезон е трудно да забележиш дори един екскурзиант. Места, които рядко се влизат в списъците на туроператорите и туристите са склонни да ги игнорират.
И все пак понякога е достатъчно да се отклониш само няколко километра, за да откриеш градче, където времето изглежда завинаги спряло, а красотата на колониалната архитектура те кара да искаш да останеш там завинаги - дори и да идваш от най-красивия град на света.
Такъв е случая на Санкти Спиритус - един от седемте колониални градове, основани от испанците. Засенчен от красотата и славата на Тринидад, от който е само на 60-ина километра, градът е непокътнат от масовия туризъм.
Веднага щом минеш по стария мост Yayabo, влизаш в очарованието на Санкти Спиритус, пълен с къщи в пастелни цветове и калдъръмени улици.
За да се потопиш изцяло в атмосферата на Санкти Спиритус трябва да отидеш веднага на пазара Agropecuario, откъдето местните жители купуват плодове и зеленчуци.
Там можеш да опиташ гуава - екзотичен тропичен плод, символ на града, който се отглежда по поречието на река Yayabo, преди да започнеш да се губиш из тесните улички, потънали в почти сюрреалистична тишина.
Спокойствието е прекъснато само от гласовете на възрастните хора, струпани по праговете на къщите и рева на стари модели Buick и Chevrolet.
Както Санкти Спиритус, туристите често игнорират и Ремедиос, който не е като да не си заслужава визитата. Разположен на 45 км северно от Санта Клара, Ремедиос се прескача от туристите на път за Кайо Санта Мария и нейните бели плажове.
В Ремедиос, основан през 1514 г., още по-силно се усеща спокойствието и бавно течащото време.
По улиците на Стария град се движат каруци, теглени от магарета, които пренасят захарна тръстика и банани, докато централният парк, изпълнен със зеленина, предлага сянка за посветените на сиестата си граждани.
В парка се намира една от най-красивите църкви в Куба - Сан Хуан Баутиста де Ремедиос, от чиято кула можеш да се насладиш на изключителна гледка, която, в слънчевите дни, се простира до Кайбариен.
Изглежда почти невъзможно, че този сънлив и подреден град може да се превърне изведнъж в едно от най-оживените места в Куба - всяка година на 24 декември хората от града се разделят на две групи, които се състезават в танцови, музикални и огнени спектакли. Нарича се Parrandas - едно от най-важните събития в Куба, което събира в Ремедиос кубинци от всички провинции.
Плая Гирон е град, пълен с история. Намира се по протежение на Залива на прасетата и е бил място за разтоварване на въоръжените и обучени от ЦРУ кубински изгнаници, които на 17 април 1961 г. правят гротесков опит за преврат.
Петдесет години по-късно споменът за неповаления тогава Кастро живее върху пропагандни стенописи и билбордове, разположени по протежението на крайбрежния път.
Край Плая Гирон има фантастични места за гмуркане, далеч от популярните места за водолази в Европа. А Калета Буена, на 9 км източно от Плая Гирон, привлича с подводни пещери и естествени водни басейни, пълни със стотици видове тропически риби.
Нищо от това няма да намериш в Пуерто Есперанса. Плажовете от нисък клас и "нормалната" архитектура правят това типично кубинско пристанище, на 20 км северно от Винялес, място, към което никой няма да те ориентира.
За всеки истински кубинец обаче Пуерто Есперанса е автентичната Куба. Градът има един главен път и няколко странични улички, пристанище с рибарски лодки и кей, който се губи в морето в посока към Флорида, обсаден по всяко време на деня от деца, които играят и се гмуркат във водата.
Тук е мястото, където можеш да се поглезиш при собствениците на някоя от малкото къщи наоколо, да поклюкариш с местните, които притежават една може би уникална доброта, и да послушаш реге, докато слънцето се топи във водата.
