Посрещам приятел на летището в Копенхаген и му казвам, че първата ни работа е да отидем до една кръчма във Валбю, където предната вечер съм си забравила банковата карта. "Шматка" е неговият коментар.
За моя приятел посещението на кръчмата се оказва първото и то доста шокиращо съприкосновение с някои от местните социални нрави и нагласи. Слизаме от автобуса и той си запалва цигара. (Човекът е един от тези хора, които сутрин се изправят пред психологическата и интестинална бариера да отидат по голяма нужда, с извинение, ако преди това не са пили кафе с цигара.)
След две минути стигаме до дестинацията си и аз натискам дръжката на вратата с белеща си дървена дограма, която някога е била боядисана в зелено. Приятелчето ми дръпва още веднъж и понечва да хвърли наполовина изпушената цигара.
- А не, не се притеснявай! - бързам да го възпра, преди да е потрошил напълно годен фас. - ОК си си така. Влизай!
Като герои в стар, чернобял спагети-уестърн се озоваваме в задимен saloon с нисък таван, билярдна маса в единия ъгъл с избеляло и прокъсано зелено платно, зацапан и лепкав бар-плот и две големи кучета от неопределена порода, които ни приближават, за да ни подушат дружелюбно.
Въпреки че още няма 11 сутринта, на масата пред единствените трима клиенти са наредени вече десетина празни бирени бутилка. Барманката е на видима възраст около 65 и, ако се съди по изпъкналите й като от Базедова болест очи и петнистата кожа, не е отрезнявала от 87-а.
Казвам й за какво съм дошла и докато тя рови в една полуизгнила картонена кутия, на която небрежно е надраскано с химикал "Забравени", поглеждам към приятелчето. Той изглежда като Лошия в уестърна, който е хванат по бели гащи в кофти ситуация: фасът е залепнал на долната му устна, докато наблюдава със зяпнала уста как един от клиентите си пали лулата.
- Ама тука верно се пуши! - констатира той очевидното.
Да бе, вЕрно се пуши! Защото, моето момче, Копенхаген е може би единственият останал град в "цивилизования" свят, където все още има заведения, в които пушенето е разрешено - пристан за онези, които продължават да живеят като във филм от 70-те, в който героите на Траволта и Ийстууд набиват 50-тина гадове и изпушват по три пакета цигари за час и половина скрийнинг време.
В Дания със закон от 2007 г. е забранено пушенето на обществени места, като изключение правят барове с площ до 40 кв.м. На фона на все по-растящата нетолерантност към пушачите, от една страна, и все по-намаляващия интерес към употребата на тютюневи изделия, от друга, в цяла Западна Европа и Скандинавия в частност, учудващ е фактът колко голям процент от собствениците на заведения се възползват от тази вратичка в закона.
В повечето случаи това са собствениците на т. нар. бодеги - типични за града барове с едновековна история, в които пушенето е също толкова неотменна част от цялостната атмосфера на преживяването, каквато са, например, пуканките в киносалона.
Копенхагенските бодеги са не просто барове. Те са институция. Пръснати са из целия град - има ги в Йостербро, Ньоребро, Вестербро и Фредериксберг.
Но всичко тръгва от един-единствен бар, който отваря врати през 1917 г. Не се знае кой точно е бил датчанинът-пътешественик, който толкова се впечатлил от баровете в Манхатън, че решил да направи такъв по техен модел в родния Копенхаген. И така, на малка пряка на главната улица Стрьогет, се появява първата бодега с култов статут и до ден днешен - Bo-Bi Bar.
Bo-Bi-Bar. Снимка: Facebook, John Fredslund
Въпреки че както и в другите бодеги, и тук пушенето е разрешено, използването на мобилни телефони (дори за селфита) е абсолютно забранено. Редовните клиенти се дразнят, че радиацията, която телефоните излъчват, разваля вкуса на бирата им.
Интериорът на бодегите си прилича малко или много. Усещането, когато пристъпиш прага им, е същото като да попаднеш в паралелна реланост, която е коренно различна от всичко, което градът "отвън" е.
Ниски, опушени до черно тавани, дървени бар плотове, маси, които изглеждат като набързо сковани от подръчни материали, приглушена светлина, дивани с изтъркана плюшена тапицерия и тоалетни, чиито врати са покрити с духовити драсканици и рисунки.
Атмосферата се допълва от музика на живо в определени вечери (нищо в стил Бийбър и Селена Гомес, много ясно), ретро джукбокс, който срещу 5 крони пуска любимото ти парче, игрални автомати, вестници от миналия вторник и поне четирима човека, които, ако се съди по наболата им брада, не са се прибирали поне от няколко дни.
Всъщност така описани, бодегите не звучат като най-здравословното място на света, където бихте отвели детето си. Нито пък самия себе си. Само че не е точно така.
Има нещо, някаква магия, която постоянно тегли към тези барове не само местните пияници, но и туристи с особен афинитет към автентичната ърбън атмосфера, млади хора с хипстърски чепици и антикварни книги под мишница, брокери и пиар агенти с костюми "Гучи", моряци от акостиралите в Нурхавн кораби и... мен, разбира се.
Розенгарден Бодега. Снимка: promillegang.dk
Магията е в цената на бирата! И на шотовете. Защото в пословично скъпите скандинавски страни, в които само на японските туристи и семейство Дженър/Кардашиян не им прави впечатление, че 20-грамов отворен сандвич с херинга и хрян струва майка си и баща си, да пиеш бира за 3 вместо за "нормалните" 10-12 евро си е същинско чудо. А бира точно на такава цена предлагат в бодегите.
Много важно, че облечен в черно сервитьор с плътен слой фон-дьо-тен на лицето и перфектна прическа и маниери не идва да ти запали свещта на масата и да те попита с претенциозен британски акцент дали ще искаш нещо за десерт! Няма как и да има такива келнери, нито пък клиенти, защото в бодегите би било не само странно, но и неприемливо да се държиш като сноб.
За снобите си има други места в Копенхаген. Като, например, ресторанти с една или повече Мишлен звезди. Така че, както се казва, в Копенхаген има за всекиго по нещо.
Искаш да си пафкаш цигарка, докато си пиеш евтината бира на топло - отиваш в бодега. Искаш да хапваш омлет с хайвер от есетра и да пиеш "Шато Лафит" - отиваш в "Гернаиум".
А за тези, които тепърва ще посетят датската столица и имат желание да изживеят "the real thing" (както и да спестят някой лев, за да им останат повечко парички за "Тиволи" и музеите), препоръчвам две конкретни бодеги.
Едната, Det Rene Glass ("Чистата чаша") в Ньоребро, приветства всички, които са на мнение, че възрастта няма значение, освен ако не си сирене. А другата, Floss в идеалния център на столицата, е с големината на Дядовата ръкавичка.
Обаче именно там ще видиш най-интересните хора на света, събрани на едно място! Но да знаеш, че няма как да спасиш новия си пуловер да не се просмука с миризмата от сто пепелника!
Копенхаген, бейби!