За такива порои казват, че стават веднъж на 100 години. Става дума за явление с изключително интензивни валежи, които помитат всичко, убиват хора и заличават населени места от лицето на земята.
Последният такъв потоп беше наблюдаван в Индия през август и отне живота на 14 души. Известен е като cloudburst - изключително интензивен валеж, при който пада огромно количество дъжд - поне 100 милиметра за един час, сякаш облак се пръска над земята.
През 2011 г. подобно явление се стоварва над столицата на Дания Копенхаген и за 24 часа се излива най-голямото количество дъжд за последните 55 години. Щетите са огромни и се изчисляват на близо 5 милиарда датски крони или 670 млн евро.
Пътищата се превръщат в реки, трафикът по магистрали и жп линии спира, наводнени са хиляди мазета. Цялата тази вода няма къде да се изтече, тъй като съществуващата канализация не може да я поеме. Стои с дни, а по нея се носят удавени плъхове.
За да не се случи това отново, Копенхаген решава да предприеме невероятна инфраструктурна промяна.
Тя цели да превърне града в гъба, която да поема и абсорбира водата. Резултатът е план за управление на пороите за 20 млрд. крони или над 2,6 млрд. евро.
Той включва 300 различни проекта, които да отвеждат бързо и ефективно водата от повърхността. И може би най-интересната част от него е системата от няколко огромни подземни тунела - нещо, почти като втора мини метро-система.
В момента в процес на изграждане е един от тях - с дължина над 1 километър, който да може да поеме 10 милиона литра вода от повърхността.
Той се нарича Тунелът на кея Калвебод и се намира на канала, който разделя двата острова на Копенхаген.
Другият край на тунела е при централния квартал Фредериксберг - под три свързани езера.
Работата по него започва през 2020 г. и се очаква тунелът да е завършен през 2026 г. Целта му е да поема водата при поройни дъждове от два квартала - Фредериксберг и Вестербро.
Капацитетът му за събиране на вода е 10 000 кубични метра и тя ще може да се съхранява под земята, докато бъде пренасочена към съоръжение за преработка. В края на тунела, при кея, има и помпена станция.
Така, ако при особено тежки дъждове и капацитетът на тунела не е достатъчен, водата ще може да се пренасочи към пристанището и морето. Помпената станция може да "източва" по 20 кубични метра вода в секунда от тунела към пристанището и да го изпразни за минути.
"Зелени заедно"......е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Общата дължина на съоръжението е 1,3 км, а тръбите в тунела са с диаметър 2-3 метра. Разполагат се на дълбочина 20 метра под земята.
Съоръжението е с капацитет, който позволява да поеме внезапен потоп с такъв огромен интензитет, какъвто статистически се случва веднъж на 100 години, или както още се нарича - 100-годишен дъжд.
Естествено, цялата тази инвестиция не се прави в очакване на 100-годишния дъжд - целта на властите е подземният канал да поема дъждовната вода всеки път, когато такава се събира над земята, а очакванията са това да се случва средно три пъти на десетилетие.
В бъдеще обаче тези събития може да зачестят и от комуналната компания, която строи тунела - Hofor, очакват след 100 години подобни порои да падат по 7 пъти на 10 години.
Оттам дори дават викингски имена на машините, с които копаят различните участъци от тунела. Една от тях е официално кръстена Сигрид. Със 110-тонната машина са изкопани 702 метра от тунела, а името ѝ означава "Победоносна красавица".
Друга част е вече прокопана с машина на име Сигне, което пък означава "Тази, които побеждава".
Още през пролетта Сигрид - след три месеца денонощна работа, приключи със задачата си, а следващата стъпка е изливането на бетон по стените.
Но Сигрид и Сигне ще имат още работа. Тунелът при кея Калвебод не е единственият, който се прави в Копенхаген като превенция на наводненията. В града ще се строят още няколко, включително и по-дълги, а има и вече приключени.
Изграждането на най-мащабния от тях също трябва да започне скоро.
Той ще представлява цяла подземна магистрала за дъждовна вода в северната част на столицата и околните общини, в която ще се вливат по-малки тунели, извеждащи водата от повърхността.
Общата дължина ще е 10 км., а магистралата ще води отново към пристанище и помпена станция.
Този тунел трябва да може да задържа до 100 000 куб. метра вода, или колкото има в 28 плувни басейна с олимпийски размери. Очаква се да бъде завършен през 2032 г.
Освен тунелите, в Копенхаген се изгражда и наземна инфраструктура за превенция на наводнения.
Тя включва зелени пътища - засаждане на зеленина край улици и шосета. Целта на растенията и почвата е да задържат поне част от придошлата вода.
Същата е функцията и на различни допълнителни зелени пространства, а един от проектите е за паркове за задържане на вода - съществуващи градини се преустройват и придобиват например амфитеатрална форма, така че при порои да могат да се пълнят с вода, а в сухо време да си остават просто места за отдих.
Всичко това е скъпо - толкова скъпо, че далеч не е по силите на всеки застрашен от наводнения град. "Цената да не правим нищо ще е по-голяма от тази на строителните работи, с които да адаптираме градовете", цитира обаче датската телевизия DR Оле Фрод, преподавател по ландшафтна архитектура в Университета на Копенхаген.
