На снимките изоставеният руски град със странното име Пирамида изглежда замръзнал във времето - буквално и преносно. Той се намира на архипелага Свалбард и е един от онези призрачни градове, които могат да послужат за декори на компютърна игра.
Името на града идва от пирамидално оформените планински масиви, които се издигат над него. А заради ниските температури, които през лятото не надвишават 10 градуса, той е консервиран и много добре запазен.
В продължение на векове единствените посетители на архипелага са ловци и изследователи, но през 1910-а шведите решават да основат селище под скалите.
През 1927-а то официално преминава под съветска власт, а няколко години по-късно съветската държавна "Арктикугол" започва да инвестира във въгледобив. След Втората световна война Пирамида се превръща в истински процъфтяващ оазис.
Да те изпратят на това далечно място на пръв поглед е изглеждало като наказание, но бързо става едно от най-желаните работни места в СССР. Градчето се превръща в демонстрация пред света колко голям е съветският просперитет.
Стандартът на живот е изключително висок - далеч над други части на Съюза, а до работа там биват допускани само най-добрите техници и специалисти. През 80-те години на XX-ти век населението на Пирамида достига над 1000 души.
В разцвета на Пирамида местните дават "западняшки" наименования на голяма част от обектите.
Почти всичко си има своя прякор - главната улица е "Шанз-Елизе". Блокът, в който живеят мъжете без сключен брак, е известен като "Лондон". Жилищният блок, в който са неомъжените жени, от своя страна е "Париж". Дори се носи слух, че таен тунел свързва двете сгради.
На края на "Шанз-Елизе" се намира най-северно разположената статуя на Ленин, чиято цел е да напомня на посетителите къде точно са попаднали.
В Пирамида обаче има неща, които не могат да се видят в редица по-големи градове на Съветския съюз.
Изградени са съоръжения от най-съвременен тип като отоплен плувен басейн и гимнастически салон. Градчето има и собствен Дом на културата, който помещава балетно студио и зали за репетиции, изпълнени с различни музикални инструменти.
Пейзажът около селището е спиращ дъха заради назъбените масиви и снежните върхове.
Въпреки това Арктика не е сред гостоприемните места на земята, почвата е сурова и неплодородна, а ерозията на скалите е перманентен проблем.
Съветските власти успяват да намерят решение и на това предизвикателство. Започват да изпълняват курсове специални кораби, натоварени с пръст, изкопана от териториите, където се намира днешна Украйна. Почвата трябва да послужи за грандиозен проект за разкрасяване на арктическата пустош - огромна изкуствено създадена тревна площ.
Усилията се оказват успешни и през лятото тревистият терен се превръщал в ослепително зелен квадрат на фона на доминиращите тъмни цветове. Внесената почва се използвала и в оранжерии за отглеждане на домати, краставици, марули и дори декоративни цветя.
Всеки можел да посети града без необходимост от виза или специален пропуск, така че Пирамида започва да служи като визитна картичка пред Запада. След няколко десетилетия на просперитет градчето обаче започва да запада.
Оказва се, че залежите от въглища са крайно ограничени и мините далеч не са толкова изобилни, колкото властта в СССР предполага. Копаенето по-надълбоко за по-богат добив от своя страна е скъпо начинание. Някои историци вярват, че въгледобивът всъщност никога не е бил приоритет - истинската причина градът да съществува е била Русия да поддържа свои територии колкото се може по на запад.
След разпадането на Съветския съюз Пирамида остава руска, но вече не може да скрие икономическите си затруднения зад Желязна завеса. Държавните дотации в помощ на градчето започват постепенно да намаляват, както и заплатите и стандартът на живот.
Повратната точка настъпва през 1996-а, когато полет от Москва към Свалбард със 141 пътници на борда - миньори и техните семейства - катастрофира при кацането. Всички на борда загиват. Жертвите съставляват повече от 10% от тогавашното население на града и Пирамида така и не успява да се възстанови.
Много от близките на загиналите завеждат дела срещу "Арктикугол", която отговаря за чартърните полети на работниците си.
Компанията започва да обмисля да прекрати дейността си в Пирамида. Малко по-късно решението да не се копае по-дълбоко за нови залежи на въглища е взето окончателно. Излизането на последната партида от въглища на 31 март 1998-а е увековечено на паметна плоча на входа на града. Жителите напускат Пирамида като мнозина твърдят, че това се случва само за една нощ.
Изкопната техника е оставена така, сякаш хората ще се върнат на работа всеки момент. Някои от жилищата изглеждат непокътнати и от тях не е изнесено почти нищо.
През 2007-а на "Арктикугол" им хрумва, че Пирамида би се превърнала в интересна туристическа дестинация, особено за феновете на призрачни градове.
Те започват реновирането на единствения хотел в града, както и на неговата инфраструктура. Построена е нова електрическа станция с дизелови генератори. Няколко десетки човека живеят там, за да поддържат всичко това.
Пътешествието до забравения Пирамида започва на 195 км от него - от главния град на Свалбард, Лонглийър. Норвежката авиокомпания предлага директни полети от Осло до там. Посетителите на селището казват, че то има свой собствен уникален дух, но повечето от тях не са убедени, че то трябва да бъде възстановено.
