Повечето призрачни градове се наричат така, защото са изоставени. Изглеждат застинали във времето и сякаш обитавани от духове.
Град Боди, близо до планината Сиера в Калифорния, има и друга причина да бъде наричан призрачен град - около него витаят предания за зловещи случки и проклятия. А едно време градчето е преживяло наплива на десетки, ако не и хиляди към себе си.
Боди е бил притегателен център за вманиачените по Златната треска.
Под и около града действително са открити залежи на злато, а с тях - и такива на сребро и въглища.
Около 1876 г. вече е дом за 8000 души и има над 2000 постройки. Местните могат да се похвалят с привилегии като железопътна гара, банка, местно полицейско управление и пожарна. В Боди има още местен синдикат на миньорите и затвор.
Градът е оживен, пътници прииждат отвсякъде. Някои само минават по работа, други остават в търсене на собственото си щастие. Постепенно отварят заведения, училище, мелница. Според властите на Калифорния под градчето се разпростират общо 160 километра тунели.
Те са прокопавани през годините в търсене най-вече на злато, но и на сребро и кварц. За да помагат в добива, са извикани опитни миньори от градовете Вирджиния и Аврора.
През 1888 г. е обявено, че в Боди са добити ценни метали на стойност 500 млн. долара днешни пари.
А после? После скъпоценните залежи бързо започват да се изчерпват и жителите напускат почти панически. Някои жилища са оставени с цялата си покъщнина вътре, като че ли странно бедствие е прокудило обитателите изведнъж.
За последното спомагат и два унищожителни пожара, които засягат огромна част от града.
Още тогава за Боди започват да се носят легенди. Заедно с миньорите и предприемачите градчето привлича и много недобросъвестни хора - крадци, лихвари, престъпници, убийци, сводници и проститутки. Наред с банката и училището има и казино и бордей.
В пиковия момент в града има 65 заведения от разнообразен тип, като някои са съвсем безобидни и предлагат само храна и бира, но други предоставят и твърд алкохол, хазартни игри и платена любов.
Не са рядкост сбивания, масови стрелби, шумни скандали...
Започват да се носят слухове, че калифорнийското градче е прокълнато заради всички престъпления, на които е ставало свидетел.
Така малко преди края на Втората световна война и последните отчаяни жители напускат Боди и оставят града да потъва в прахоляк и да бъде завзет от природата. Днес добре запазени са около 200 сгради, както и част от инфраструктурата около тях.
Пред "Дейли Мейл" Арън Скарбороу, част от охраната на Боди, разказва, че улиците са осеяни със "сувенири" - чаши, пирони, стъкла, монети, разнообразни предмети от бита. Силно непрепоръчително е обаче тези неща да се прибират за спомен.
Скарбороу признава, че немалко от сдобилите се с предмет от Боди са сполетявани от различни нещастия, инциденти и болести.
"Хората си ги прибират и късметът им си отива. Наистина си отива", казва пазачът.
Като доказателство Скарбороу показва маса в един от баровете, която е отрупана с чаши и монети, придружени с извинителни писма за вандалстването. Повечето писма разказват тъжни истории за пожари, удавяния, унищожена покъщнина.
Някои историци наричат това "Проклятието Помпей", защото подобна е съдбата на вандалите, осквернили засипания от вулкана град. Посетителите с най-развинтена фантазия твърдят, че Боди е обитаван и от духове, особено край гробището.
Затова дори сериозна част от най-заклетите фенове на призрачни градове и изоставени места отбягват градчето, макар и то да е отворено за посетители.
