Докато се разхожда по тясна уличка в квартала "Сан Марко" във Венеция, двойка преминава пред щанд за ръчно изработени кожени стоки. Това е един от стотиците магазини по павираните улички, които претендират да продават "автентични венециански" изделия.
Младите се държат за ръце и спират прегърнати пред прочутия Канале Гранде. "Гледайте къде ходите!", изръмжава забързан минувач към двойката, която изглежда сляпа за наближаващите пешеходци.
Сърдитият мъж обаче предупреждава на висок глас, че "тук е Европа и вървим от дясната страна!".
Подобна сцена често се разиграва из града и е почти толкова позната, колкото и средновековните пиаци на Венеция, архитектурата й и виещите се канали, из които кънтят песните на гондолиерите.
През 2017 г. Венеция посреща повече от 36 млн. туристи от чужбина - близо с 10 на сто повече спрямо предходната година. Макар че пътешествениците поддържат икономиката на града, те също така имат основен принос за най-големия проблем на Венеция - пренаселеността.
От април до октомври ежедневно приблизително 32 хил. пътници от круизни кораби слизат в града по данни на пристанищните власти. През август още 465 100 еднодневни пътешественици стигат до града и увеличават хаоса. Допълнително има и туристи, които остават да нощуват във Венеция, показват скорошни данни на Националната агенция по туризъм.
Много от венецианците смятат, че всички трябва да имат шанса да изживеят красотата на техния град, но казват, че постоянното увеличение на броя туристи съсипва изживяването за всички - и за тях, и за посетителите.
Круизните кораби нанасят сериозни щети на градските канали и лагуни и понякога се сблъскват с други плавателни съдове.
Кратките посещения натоварват и без това претоварената инфраструктура на града, а евтините квартири променят условията на живот за местните хора, някои от които не искат да напускат родния си град.
Туристите посещават Венеция от началото на XVIII век и винаги са жизненоважна част от градския пейзаж.
Но важният въпрос е как да се запази туризмът устойчив и градският пейзаж да бъде непокътнат. Основният проблем е липсата на цялостна визия за бъдещето на града. Към момента все още не е ясно доколко масовият туризъм ще повлияе на бъдещето и на венецианците
От години местните власти твърдят, че предприемат стъпки за това.
През ноември 2017 г. италианското правителство обяви забрана за влизане във венецианския Канале Гранде на круизни кораби с тегло над 100 000 тона като вместо това ги отклони към Маргера, съседен индустриален район.
Миналата пролет властите в града въвеждат пропускателни точки с цел да ограничат движението на посетителите в някои от най-пренаселените части на града през дългите празнични уикенди.
В пиковия сезон англоезични полицейски помощници, известни като "ангели на благоприличието", патрулират из някои от най-натоварените места в града като предупреждават туристите, които се осмеляват да потапят крака в каналите или да се хранят и пият на неопределени за целта места. Глобата за тях може да достигне до 500 евро.
Сега Венеция планира да предприеме най-спорната стъпка от всички до момента.
През септември влиза в сила ново решение, което изисква от еднодневните туристи да плащат входна такса за града на стойност 10 евро. Туристите, които нощуват във Венеция, ще бъдат освободени от нея, тъй като градската такса вече е включена в цените на хотелските стаи. Жителите на града и още около 30 хил. пътуващи за работа във Венеция, студенти и деца под 6-годишна възраст също няма да плащат.
Симоне Вентурини, зам.-кмет на Венеция и съветник по въпросите на икономическото развитие, коментира, че парите ще покриват разходи като почистване на отпадъци, сигурност и безопасност.
Еднодневните туристи, които са в града и не харчат много в градската зона по думите на Вентурини поне ще имат някакъв принос, който да позволи на общината да намали разходите, които в момента падат на раменете на гражданите.
Той вярва, че тези, които идват, трябва да останат поне няколко дни и да изживеят града бавно, да се изгубят из каналите на Венеция и да оценят всички острови и места, които не са толкова прочути, колкото Сан Марко и моста Риалто. Вентурини допълва, че туризмът трябва да се контролира не чрез затваряне на вратите и блокиране на града, а чрез стимулиране на качествения туризъм.
Докато властите смятат, че таксата ще спомогне Венеция да бъде по-устойчива и за туристите, и за местните хора, други твърдят, че тя е недемократична система, която предизвиква асоциации с увеселителен парк.
Из Европа много градове се мъчат да преборят прекомерния туризъм.
В Белгия, Брюж спира рекламите за еднодневен туризъм и ограничава броя круизни кораби, които имат правото да акостират на пристанището Зебрюге.
Нарастващият брой посетители на Амстердам достигна 18 млн. през 2018 г. като накара холандския борд по туризъм да спре рекламните кампании и да заяви, че акцентът оттук нататък е върху "управление на дестинациите" вместо върху "популяризация на дестинациите."
Марко Гаспаринети, специалист по екологично право и говорител на най-голямата венецианска активистка група Gruppo 25 Aprile, коментира, че американските туристи понякога го питат кога затваря Венеция.
Гаспаринети е на мнение, че предложената такса за достъп заобикаля реалния проблем на Венеция с пренаселеността и няма да възпре туристите. Основната кампания на неговата група е да запази броят на жителите в града и призовава за въвеждане на квоти. Така Венеция няма да се превърне в "своеобразен увеселителен парк".
За да могат туристите да се насладят на Венеция, градът трябва да съществува и като място за ежедневен живот. Преди 50 години там са живели около 150 хил. души, а сега са останали само 53 хил. жители.
Между застаряващото поколение и високообразованото младо население, което търси възможности за кариера извън туристическия сектор, Венеция регистрира загуба на около 1000 жители годишно.
Гаспаринети казва, че трябва да се създадат условия на хората, за да останат тук. Според него няма работни места за наскоро завършилите, освен ако не искат да работят като сервитьори или да продават туристически стоки на сергии. Той отбелязва, че градът всяка година привлича нови жители, но те обикновено са изключително богати и така Венеция губи средната си класа.
Междувременно много венецианци, които напускат, отдават под наем апартаментите си през платформи като Airbnb, което според някои води повече туристи, отколкото градът е в състояние да поеме.
Художничката Деирдре Кели е живяла във Венеция 15 години. Според нея вместо да се фокусират върху туристическата такса, властите в града трябва да се опитат да контролират Airbnb и другите механизми за отдаване на имоти под наем. Тя споделя, че й се плаче като вижда публикациите с червени точки - функция на Airbnb, която показва потенциалните достъпни предложения за наемане.
Изглежда сякаш Венеция кърви до смърт, казва Кели.
Туризмът и работните места в туристическия сектор обаче са основна издръжка на много жители. Ръководителят на пристанищните власти на Венеция - Пино Мусолино - отбелязва, че въпреки че круизните кораби водят много хора в града, те също така допринасят за създаването на до 6000 работни места за местните жители.
Над 30 млн. туристи годишно си е истинско гърне със злато, което идва наготово и носи само печалба, без загуби.
Въпреки това Мусолино вярва, че е време да се мисли за създаването на работни места извън туристическия сектор и е съгласен, че ограничаването на броя на туристите в определени части от годината ще спомогне за това.
Не че искаме да затваряме града или да поставяме пропускателни пунктове, казва Мусолино, но е време да се промени представата, че Венеция е просто "музей на открито."
Той не смята, че някой би се радвал да живее в град, който е просто красиво опакована кутия без нищо вътре в нея.
