Младежи и девойки! Нова тревожна Интернет тенденция, която може в най-скоро време да ни погуби виртуално, се забелязва напоследък.
Тенденцията на „скритизация” завладява глобалната мрежа. Проблемът става чутовен и е време да бъде овладян. В името на човешката раса.
Някога в древните времена на телефонните модеми и охлювния Интернет хората бяха по-достъпни. Всеки искаше да се покаже пред света, да бъде видян и (евентуално) аплодиран. Тогава беше беднотия. Два безплатни и-мейла в Yahoo и Hotmail, една тромава търсачка (пак в Yahoo) и начинаещата DIR в БеГе. Но никой не се криеше. А то и къде ли? Всички си бяха скрити малко или много ...
С появата на култовото ICQ и сайтовете за запознанства лавината се отприщи. Що свалки, що сватби, що разводи, що контакти... все виртуално подковани.
На втората декада обаче бабичките оплескаха нещата:( Директно прескочиха романтиката на чата в кирилолатиница и си поръчаха при техния Дедо Мраз нещо „по-така”. Роди се зловещият аудио-видео хермафродит „Скайп”. Така хем си хортуваха (!?!?!?) с внучето в ЮЕсЕй, хем му гледаха новото камионче и фотосите пред някое кирливо фонтанче.
Еволюцията тръгна назад и за норматив компютърът беше превърнат в телефонотелевизор.
С Фейсбук-истерията през последните месеци нещата съвсем се ошашавиха. Масови седенки (!?!?!?) и сбирки от типа „25 години по-късно” доведоха до истинска виртуална оргия на ламерите.
И логично се пръкна заразният бич на „криенето”! На начинаещите Интернет-аматьори им се видя доста нанагорно, когато листите с „познати” набъбнаха. Нетренираното им съзнание даде заето и те... се изпокриха.
Спотайват се като „инвизибъл” лалугери в „Скайп”-а и „Фейсбук”-а и егоистично те заговарят от землянката си само в удобно за тях време. Разбирай – между два турски сериала:(
Номерът да се крият от досадници е дебилен. Нов профил навсякъде се прави за секунди. Ама друго си е да си „скрит”, нали? Врагът под формата на „приятел в нужда” дебне виртуално и си е друго да бъде атакуван с чудовищната наглост „Защо не се обаждаш?”...
Ами, защото не контактувам с духове... затова!
Дори микроскопична татуировка дълбоко под мишницата е по-обоснована от виртуалната „скритизация”. Като искаш спокойствие, на бегом в Алпите. Кротни се пред някоя колиба и си викай „айларипи” до откат. Ние тука в Интернет социални контакти менкаме, а не си играем на виртуална сляпа баба:(
Два факта в „скритизацията” се набиват на очи като Любо Ганев в страната на лилипутите.
Факт 1: Над 90% от криещите се в Интернет са жени!
Опаааааааа! Май някой гафи методично. Искаме всичко и на момента, а после замазваме следите с партизанска нелегалщина. Дори хакерите имат повече доблест...
Затова умолявам правителството, ако е възможно, да вдигне поне двойно таксата за Интернет на всички същества, носещи бикини, заразени от вируса на „скритизацията”.
Факт 2: Почти никой от Интернет пионерите не се крие!
„Олдскуул-ветераните”, бозали мп3-ки през телефонни модеми, издигнали АйСиКю-то в култ и филма „Хакери” в своя Библия... се радват на всеки миг в Мрежата. За тях е въпрос на рицарска чест да чатят едновременно с до 8-10-12 „юзъра”. Това ги зарежда и им дава живот. Режимът „инвизибъл” е презиран от тях...
Затова умолявам правителството, ако е възможно, да намали поне двойно таксата за Интернет на всички същества НЕзаразени от вируса на „скритизацията”.
И накрая едно брутално предложение. Нека всички ние, репресираните от егоизма на „скритизацията”, просто да блокираме навеки всички „невидими приятели”. Да им дадем шанс да качат последния „левъл” и да се скрият от самите себе си. Дано поне тогава манията им ги напусне!
