Когато на масата стане въпрос за Америка, по-често се случва аз да изпъча гърди и да защитя правото на американците да живеят. На моите приятели вече им е втръснало да слушат какво било там, в Америка, когато аз бях там... но, честно казано, и на мен ми е втръснало хората да не мислят, а да повтарят заучени фрази. И то от безопасна дистанция.
Едно от нещата, което най-често чувам за така оспорваната Америка и което така и не мога да преглътна е, че хората там „по нашенски критерии” са „скапани лицемери”. Защо? Защото ти се усмихват сякаш са ти най-добрият приятел, а - ясно е – те не го мислят.
Не го мислят, защото не те познават.
Не те познават, следователно тези хора със сигурност ти кроят нещо.
И ето ни нас тук, истински, реални – мръщим се и го правим от сърце!
Вървя по улицата, а пред мен – парад на искреността: тъпа физиономия, отчаяна физиономия, апатична физиономия, ядосана физиономия, разплакана физиономия, налудничава физиономия… и некъв нахилен беззъб старец си говори сам в кашон. Направихте ми деня!
По същата логика най-висшата проява на честност би трябвало да е лошото обслужване – плащаш си, за да те погледнат отвисоко умрели физиономии, лъхащи на „какво ПАК искаш?!”.
Не, това не е тема за Превъзходството-на-Обама-над-Всичко и не предлагам да заместим нашия фолклор с мелодиите на Бритни Спиърс. Просто искам да обърна внимание на това малко нещичко – ако се усмихвате, сигурно ще можете да си казвате и „здрасти” съвсем непринудено. Сигурно ще се почувствате по-близки с хората в тролея. Не само физически. Сигурно ще се почувствате по-близки и с хората по улиците. И няма да ви е трудно да заговорите когото и да било, както е там.
Може би е време да съборим дувара и да се успокоим?
В Америка никой не предполага, че с усмивката си казва нещо особено. Нито пък предполага, че така за нас той изглежда сякаш човърка съзнанието си в опит да избере най-мръсния гаден план, който да те разплаче, да те съблече на улицата и, естествено, да те остави без пари.
Просто там това е нормалният начин да изглеждаш.
Е, да, имаше и неусмихващи се хора, но те не ми казаха „здрасти” и съответно... аз не ги познавам.
Което сякаш е добре.
