Вероятно смятате, че жените в Холивуд никога не са били в по-добра ситуация от сега. В крайна сметка, току-що дебютиралият трилър "Не казвай сбогом" - със силната си жена героиня - е продуциран от Рийз Уидърспун.
Джесика Частейн от своя страна наскоро продуцира романтичната драма "Изчезването на Елинор Ригби".
През декември излиза епичната драма за Втората световна война Unbroken - вече обсъждана като сигурен участник в надпреварата за "Оскарите" - голям филм, продуциран и режисиран от Анджелина Джоли.
Но истината е, че тези жени са изключения.
Времената са тежки за жените в американската филмова индустрия, особено за тези, които се опитват да работят на ключови позиции зад кулисите във високобюджетни продукции.
Последното проучване Celluloid Ceiling, направено от Центъра за изследване на жените в телевизията и киното към университета в Сан Диего констатира, че от всички режисьори, изпълнителни продуценти, продуценти, сценаристи, оператори и монтажисти, работили по най-големите студийни филми в Холивуд през миналата година, само 16% са били жени - по-малък процент от миналата година.
Изследването също така констатира, че от всички режисьори, работили по най-успешните 250 филма на 2013 година, само 6% са били жени - изненадващо, че всъщност тази стойност е била по-висока, когато е стартирало проучването Celluloid Ceiling преди 16 години.
Данните показват, че жените, работещи зад кулисите, стават свидетели на негативен обрат в и без това скромните си кариерни възможности.
"Хората са гневни", казва Тери Лоулър, изпълнителен директор на Нюйорската организация на жените в киното и телевизията.
"Жените са изненадващо слабо представени в режисьорската категория. В продуцентството нещата са по-добри, но пак не са на достатъчно високо ниво. Жените със сигурност трябва да имат 50% от продуцентските позиции и в някой момент да достигнат и до 50% от режисьорските позиции".
Статистиките предизвикват оплаквания не само от жените.
Някои от най-големите мъже звезди в Америка също изказват загриженост за този проблем. Бен Афлек демонстрира дори някаква форма на възмущение.
"Непростимо е колко малко жени режисьори има. Не го разбирам, ако имаше такъв процент, такова неравенство в друга професия, хората биха били шокирани и ужасени", казва той.
Жените са много по-добре представени в режисурата на документални и фестивални филми; масовата холивудска продукция е мястото, където те са най-нежелани - и изглежда, че нещата стават все по-проблемни.
Една от възможните причини е, че студиата все повече се концентрират върху мащабни, високобюджетни и високодоходни филми, често базирани на поредици за юноши-тийнейджъри, предимно от момчета.
Съответно режисурата на тези филми почти винаги се поверява на мъже.
Лоулър коментира: "Хората, които ръководят студиата и вземат решения кои режисьори да наемат, робуват на сексистки идеи и вярват, че жените не могат да правят определени типове филми, не могат да правят високобюджетни продукции, нито екшъни - а в наши дни се снимат предимно такива продукции".
Присъствието на жените в този бранш може да е ниско и на определени задкулисни позиции, защото просто жените изпитват трудности да излизат на преден план.
"Мисля, че това е свързано до голяма степен с това, което хората вярват, че им е разрешено да правят" казва британската актриса Джулиет Райлънс, която току-що е продуцирала първия си филм "Дни и нощи", в който също така играе в едната от главните роли.
"Израснах в семейство, където всички продуцираха и създаваха филми, така че ми беше лесно да се замисля за такава кариера. Мисля, че просто въпросът опира до това да вярваш, да се пробваш".
Рийз Уидърспун признава, че успехът пред камерата й е позволил да навлезе в продуцентството. Сред продуцираните от нея заглавия е "Не казвай сбогом" и Wild - историята на жена, която изминава пеш изтощителната дистанция от 1100 мили (1770 км).
"Създадохме продуцентската си компания преди 3 години, защото видяхме липса на големи женски роли на пазара, така че това беше възможност за нас да се ангажираме", казва тя.
Както обяснява партньорът й в продуцентството Бруна Папандреа, продуцентската компания има ясна стратегия за преодоляване на проблема с безработицата на жените зад кулисите в Холивуд.
"Това е цел на нашата компания - не само да показваме страхотни женски образи на екрана, но и да работим с жени сценаристи, режисьори и оператори", изтъква тя.
Фирмата на Уидърспун е само малка част от бизнеса с филмови продукции. Перспективите за жените режисьори и продуценти няма да се подобрят, докато не настъпи промяна на самия връх.
Самодоволството в бранша обаче има дълга история
"Тези най-отгоре в холивудската йерархия - шефовете на студиа и шефовете на гилдии - показно запазват мълчание в повечето случаи по този проблем", твърди Марта Лорън, автор на изследването Celluloid Ceiling.
Много от жените се обръщат към други жени за помощ.
"Мисля, че жените трябва да се подкрепят една друга", казва актрисата Кейти Холмс. "Според мен бизнесът ни е труден, всички трябва непрекъснато да се борим да пробиваме и да не губим вдъхновение. Трябва да продължаваме наистина да изтъкваме какво правят другите жени - и да бъдем зад тях, оказвайки им подкрепа, когато е нужно".
Актрисата-ветеран Естел Парсънс заема по-активна позиция.
"Мисля, че просто трябва да бъдем по-агресивни", казва тя. "Склонни сме да отиваме само донякъде - борим се, борим се и в един момент казваме "Майната му, я да си родя още едно дете", или нещо от този род. Мисля, че трябва да се опитваме да се групираме и агресивно да пробиваме напред".
В независимия сектор жените в киното имат доста групи и фестивални инициативи, които им помагат, и им е по-лесно да пробият в кариерата. В студиата обаче нещата са по-сложни. Марта Лорън смята, че ще има напредък по въпроса с недостатъчната заетост на жени само ако има "съдебно дело или интервенция от външна организация".
"Мисля, че трябва да има единно и целенасочено движение. Дори и това да означава бойкот на определени студиа, които никога не наемат жени, или бойкотиране на определени филми", казва Тери Лоулър.
Очевидно подобни мерки могат да навредят на доходите на кинокомпаниите и да предизвикат някакви ответни стъпки.
Лоулър твърди, че ако студиата просто наемат повече жени, те биха печелили и повече пари. "Те не съзнават, че пропускат много печалби, като не наемат жени и не разказват повече женски истории, защото е имало изключително успешни филми, режисирани от жени", казва тя.
Недостатъчната заетост на жените зад кулисите не е само въпрос на самия кинобранш.
Отказването на заетост на армия от жени режисьори, продуценти и сценаристи засяга културната диета на масовата киноаудитория.
"Пропускаме цялостна перспектива", казва Бен Афлек
"Ако не се възползваш от 50% от хората в бранша, които могат да правят интересни филми и имат интересна гледна точка, то аудиторията естествено страда", коментира Тери Лоулър.
Тези опасения обаче не са достатъчно важни в съзнанието на ориентираните към печалбите мениджъри на студиа.
Жените просто нямат особено влияние във висшите ешелони на холивудската йерархия - точно както в доста случаи е и в останалата част на корпоративна Америка.
Намалялото присъствие на жени в киното опетнява биографията на филмовата индустрия.
Този факт обаче редовно бива игнориран.
Ежегодните церемонии по връчване на награди и присъствието на червения килим на световноизвестни жени звезди често създават впечатлението, че жените в Холивуд се справят изключително добре.
След като Катрин Бигълоу стана първата жена, спечелила "Оскар" за режисура преди 4 години, мнозина смятаха, че борбата вече е спечелена.
Това обаче е война, в която няма бързи, незабавни победи.
И много жени в кинобранша признават, че за достигането на равенство с мъжете в режисурата на студийни филми ще е необходима изключително дълга и тежка борба.
