Ако има някой в българското публично пространство, който не използва "намигания", а направо "разтваря клепачите с пръсти", за да покаже, че у нас голямата политика се прави от сенчести персони, чиито имена обикновено са неизвестни на широката публика (докато "на топа на устата са зависими мижитурки") - това е Иван Стамболов - Сула.
Вече сме ви представяли "независимия дегустатор", които само до преди две години упорито отричаше, че е писател. Докато не се появи следващата му книга.
Забавна политическа сатира с крими елемент - така може най-общо да бъде описана "Янаки Богомил", която отскоро може да се намери по книжарниците. Но най-добро представяне за произведението, както обикновено, може да даде сам Иван Стамболов, който е врял и кипял не само в писането, но и в PR-a. Точно като своя герой. И не съвсем.
Върху корицата на "Янаки Богомил" е представена графика на проф. Петър Чуклев
Преди две години излезе "ДоДекамерон", която представихме в Webcafe.bg. Сега излиза "Янаки Богомил". И двете книги са доста големи като обем. Да разбираме ли, че в рамките на две години сте отдали цялото си време на писане?
Съвсем не. Такива неща ги пиша между другото, по няколко часа на седмица. Хубаво е, че от започването до свършването минава време, хубаво е, че се случват и много други неща, защото това превръща книгите в нещо като дневници на видяното и премисленото.
В интервюто за "ДоДекамерон" описахте героите от "Алкохол" (които са същите като в "ДоДекамерон") като компания от пияници и паразити, замислени като "адски отрицателни герои". Как бихте описал сегашните герои в "Янаки Богомил" - като "отрицателни" или като "положителни"?
По-скоро отрицателни. Та те са политици! Шегувам се, разбира се... Какво значи положителен или отрицателен герой? Положителността и отрицателността на литературните герои е като дебелината и височината на хората - винаги се отнася към общоприет стандарт.
Един мъж на 45 години преди два века е бил беловлас мъдрец, сега още гони ученичките. Василий Българоубиец за нас е отрицателен герой, за гърците - не. За нас цар Калоян е положителен герой, за латинците - не.
Героите в "Янаки" са най-различни. Всеки търси доброто, но не винаги успява да го разпознае, защото съвестта често боледува.
Как бихте описали книгата със свои думи?
Тя по принцип е написана с мои думи. Добро криминале, леко за четене, интересно, държи в напрежение, кара читателя да отгатва заедно с детектива. Подвежда го, но не го лъже. Играе си на гоненица с въображението му. Заедно с това е политическа сатира, защото случката е такава.
Иван Стамболов по време на премиерата на "Янаки Богомил" в галерия "Мисия", Държавен културен институт към МВнР, заедно с министъра на външните работи Даниел Митов
Сюжетът се върти около политиката. Има я както темата за властта в държавнически план, така и темата за стремежа към нея, за морала по пътя на нейното постигане, за лоялността, предателството, угодничеството, апаратните борби, партийното строителство, задкулисните договорки, кукловодството, тайните служби и несекващото им влияние върху политическия процес, та чак до медиите и професионалния политически пиар. Забавно е.
Пък и аз от доста години наблюдавам света на политиката и неговите обитатели. Не е някакъв бунт срещу системата, но се оказа, че плаши и притеснява хора, които разчитат на системата и се боят от нея. Посланието? Четете и се забавлявайте!
Отново прибягвате в книгата до истории в историите. Неволно или напълно съзнателно вашите герои започват да разказват?
Литературата никога не се случва неволно. Романът се конструира като сграда и в него всичко, ама абсолютно всичко, е преднамерено.
Понеже мразя да съм новатор, използвам класически фигури и форми, каквато е разказът в разказа - познат още на Чосър и Бокачо, че даже и по-рано. Използвам ги, за да е по-забавно. Те са смешни, нещо като чашата с вода, в която бушува бурята, докато бушува и в морето. Тези истории са нещо като изпускателен клапан, място за почивка от четенето, макар да е пак четене.
Доколко образът на Янаки Богомил е измислен и доколко е вдъхновен от реални образи и ако да - кои?
Разбира се, че е измислен. Но пък не може да се отрече, че има много неща от мен у него. Даже съвсем технически неща - неговият офис с Горната и Долната земя е моят офис; кучето му Хилдебранд фон Арминиус е моето куче, което в действителност се казва по друг, но също толкова тържествен начин.
Но не е само в Янаки - мен ме има в още двама от героите, а в една съвсем епизодична сцена даже се появявам лично, но никой не може да го разбере, ако не му го кажа. Зад останалите персонажи също има конкретни прототипи, но са така разбъркани и комбинирани, че на практика всички са абсолютно измислени герои.
Само Транспортера е почти документален образ на моя шофьор, който се пенсионира преди няколко години, но с когото се обичаме и продължаваме да се виждаме. Да, в епизодите има и съвсем документални присъствия на популярни личности, които понякога даже се появяват с истинските си имена. Политици. Общественици.
Значи пропознаването им не е свързано с някаква опасност?
Всички те са описани с любов и уважение. Що се отнася до гротесковите образи, до бесовете, до демоните в партийната централа - дори и да има някаква прилика с някого, то тя е случайна е не е имала за цел да го обиди. Този вид персонажи са прекалено условни и обобщени, за да се познае някой у тях. Ако някой се познае, то това ще е резултат от неговата гузна съвест, а не от моята злонамереност.
Започнахте ли да пишете тази книга с някаква специална цел или написването й е плод на собствено забавление, на игра с думи, случки и събития?
Ако кажа, че е само забавление, ще излъжа. Собствено, имам предвид - ако се окаже забавление за читателите, то значи, че задачата е изпълнена.
Разбира се, че има и други цели: искам да споделя неща, които съм научил във връзка с един или друг въпрос, да споделя мисли, изводи, до които съм стигнал, да проверя прав ли съм бил или не, да споделя даже и някакви любопитни знания, на които съм се натъкнал - например каква е била техниката на книговезването във Византия, има го и това...
Кои автори са "вдъхновителите" на романа?
Правя намигане към "Името на розата". Тя е католическо криминале, "Янаки" е православно криминале, в кръга на шегата, разбира се. Но това не е влияние, а цитат, пародия, намигане...
Доколкото чета непрекъснато много книги (не се гордея с това - то е вид порок, нещо като чревоугодие), то съм и под тяхното непрекъснато влияние.
Иначе за правене на криминале съм се учил от Рекс Стаут, Майкъл Конъли и Партриша Корнуел. За мистичната част са ми помагали Шмеман, Лоски, Тома Аквински, Йоан Дамаскин, Теофилакт и много други. Що се отнася до политическата - там всичко е лични впечатления.
Помогна ли ви написването на книгата да "подредите картината" на обществото, поне за себе си? Имаше ли терапевтична стойност за вас този вид писане?
Кой съм аз, че да подреждам картината на обществото! По-скоро искам да участвам в нейното "голямо подреждане", та един ден като я видим отдалеч, всички да си кажем: "Гледай ти каква била работата!".
Иначе, да - човек мисли най-добре, пишейки. Но писането е най-малката част от създаването на дадена книга, каквато и да е тя. Повече от всичко съдържа четене. Зад една написана страница има, по груби сметки, средно 5-10 прочетени.
Тоест, може да има страници, зад които няма нищо прочетено, но има и страници, зад които стоят цели книги.
После идва планирането и конструирането на книгата. Когато дойде време за правене на конкретния текст, това е вече нещо като бродиране, ръкоделие в свободното време.
Да поговорим за политика. Можете ли да назовете конкретни имена от политическата сцена днес или в миналото, с чиито идеи се асоциирате и които смятате, че са допринесли или допринасят за по-доброто бъдеще на страната?
Чак да се асоциирам... Фердинанд I, защото за 30 години превърна България от нещо като Албания (в миналото) в нещо като Белгия. Борис III, защото намери работеща формула за българската партийна система. Има и други с определен принос.
За съжаление, ярките ни лидери са причинили сякаш повече пакости, отколкото ползи да са принесли.
Необходимо ли е да има "далавера", за да се занимава с политика човек?
Не, разбира се. С политика трябва да се занимава човек, който не разчита да се храни от това. Но никога не се случва.
Има ли място за оптимизъм в България в политически, икономически, демографски и културен план?
Не само има. Оптимизмът е задължителен.
И в четирите споменати плана - политически, икономически, демографски и културен - макар и бавно, макар и мъчително се развиваме положително. Най-проблемен е демографският план, безспорно, но там разговорът е дълъг.
В момента ние сме постигнали това, което искахме - да имаме някаква средна, нормална европейска страна. Западна страна, както мечтателно се изразявахме през 70-те и 80-те години, когато и икономиката, и политиката, и културата (особено културата в условията на онази варварска цензура) бяха в отчайващо състояние.
При достатъчно разум, скромност и добронамереност можем да вървим напред. Ама от чешмата не тече мед и масло и сутрин като се събудим, не намираме по хиляда лева под възглавницата! Който е очаквал това, да се сърди на себе си.
Кой е най-достойният начин човек да прекара остатъка от живота си, ако веднъж вече е "бръкнал в кацата с мед" на политиката?
Да си оближе пръстите.