Как Елтън Джон стана майка

Според старите приказки, добрите феи се събират около люлката, където гука новороденото бебе. Но се пазете от лошата, която не е била поканена ­ обикаляща наоколо, готова да се намръщи по време на празника.

В реалността добрата фея в нас би трябвало да се радва от успешната поява на всяко ново бебе, като не му желае нищо друго освен щастие.

Но се боя, че лошата фея няма да замлъкне. Тя е чула, че 63-годишният Елтън Джон "има" бебе - и за съжаление поклаща глава в неверие.

Нека веднага кажа, че нямам никакви възражения към това гей-двойка (мъжка или женска) да станат родители. Някои хора възразяват - и сочат страстни и убедителни аргументи в защита на своята теза.

Но аз със сигурност не вярвам, че хетеросексуалните двойки имат монопол върху грижата или върху това да бъдат добри родители. Как бих могла да го вярвам при толкова много доказателства за противното?

Така че съмненията ми при вестта, че сурогатна майка в Калифорния е родила син на Елтън Джон (или - реално, на Дейвид Фърниш?) няма нищо общо със сексуалността на двамата.

Възражението ми е преди всичко срещу съвременния феномен на бебетата като аксесоари за знаменитости - "задължителни" за модния сезон.

Елтън Джон и Дейвид Фърниш разпространиха изявление, че се радват изключително много. Естествено. Но това не означава, че останалата част от обществото ще ръкопляска на това, което са направили. Или тихо ще подхвърля, че нещо, което изглежда като личен въпрос, има притеснителни отражения върху обществото.

Защото всъщност наистина ли е редно всеки богат да може да си напазарува бебе, когато му хрумне?

Преди година, вероятно вдъхновени от примера на хора като Мадона и Анджелина Джоли, Джон и Фърниш се опитаха да осиновят бебе от украинско сиропиталище. И не успяха, тъй като властите не признаха гражданския брак на двамата. И във всеки случай обявиха певеца - теза, на която мнозина биха ръкопляскали - за твърде стар.

Вероятно тогава двамата са решили да минат към план Б - сурогатното майчинство.

САЩ са най-популярната дестинация за британци, търсещи сурогатни майки - и в Калифорния жените могат да получат до 25 000 лири за такава услуга, като често са лишени дори от правото да бъдат споменати в свидетелството за раждане.

Реално жената, която е сключила подобно споразумение с Джон и Фърниш срещу финансова компенсация, не се приема за човек, а за матка за многократна употреба. Дали това е морално приемливо?

Ами детето?

Свивам се при мисълта, че детето ­ Закари Джексън Левън Фърниш-Джон след четири години ще се прибере от училище и ще пита Дейвид или Елтън: "Ама коя е моята мама?"

Или то ще пита скъпоплатената бавачка?

Вярно е, сър Елтън няма да е първият, който е станал баща на 63 години. Трябва да му признаем, изглежда, че се е притеснявал, че вероятно е твърде стар - и мнозина биха казали, че това е напълно основателно.

Някои мъже стават прекрасни бащи над 60-годишна възраст. Но обикновено те имат по-млади жени, така че детето има един млад родител на своя страна.

Когато Закари стане на 15 години, Елтън ще е на 78, а Дейвид Фърниш - на 63. Не най-доброто време от живота, за да се занимаваш с непокорен тийнейджър.

Когато чета за жени, които са в края на 50-те и 60-те си години, които се стремят към майчинство на каквато и да е цена, го смятам за също толкова притеснително.

Това е сякаш егоистичната (и напразна) жажда да имаш дете като аксесоар надделява над каквато и да е мисъл какво би било добро за това дете в дългосрочен план.

Тъй като болезнената истина е, че родителството и егоизмът не вървят заедно. Което означава, че не може да не се чувствам несигурна за перспективите на Елтън Джон като баща.

Животът на невероятно талантливата звезда е бил изпълнен с нестабилност, многобройни различни пристрастявания и опити за самоубийство.

През 1996 г. Дейвид Фърниш прави разкриващ всичко ТВ документален филм за своя (относително) нов партньор, наречен "Изблици и корони".

Заглавието не би могло да бъде по-разкриващо. Филмът представя музиканта като самомнителен, раздразнителен, невъзпитан и ужасно егоцентричен - и това е портрет от човек, който го обича.

Нервните изблици не са начин за справяне с нуждаещо се от грижа двегодишно дете.

През годините Елтън Джон е отделил много енергия за набирането на средства за добри каузи - и това не може да не му бъде признато. Подобно на всяка дългогодишна суперзвезда, той също така е неуморен в развитието на блестящата си кариера.

И не показва да има намерение да спира. Ако погледнем графика му за турнето през първата половина на следващата година, ако сте от същото поколение като мен, бихте се почувствали изтощени от самата мисъл за всичко това.

Без значение какво мислите за етиката на 'купуване' на бебета от гей-двойки, желаещи да станат родители, остава реалност фактът, че това бебе ще има за родител човек, който е невероятно зает и истински работохолик (или дори двама такива родители).

Помнете, че детството на самия Елтън Джон е било помрачено от вечно отсъстващ баща.

Признавам, че парите могат да направят живота по-лесен. Но въпросът е каква емоционална стойност ще има в такъв привилегирован живот?

Да, със сигурност бъдещето на Закари ще бъде изпълнено с изключителен лукс. Частен самолет и пет къщи по цял свят... но дали сър Елтън е осъзнал, че едно дете има нужда да ходи на училище на едно място? И че изграждането на приятелства изисква стабилност?

Това дете ще има съмнителното удоволствие Лиз Хърли да се навежда над люлката му. Като допълнение към приятелите на Елтън и Дейвид от шоубизнеса, винаги ще има бавачка или помощник, който да сменя памперси, да прибира играчките и изобщо да върши всички други досадни родителски задачи.

Готвачите ще правят пюрета от моркови и картофи, а кейтъринг фирми ще се грижат за рождените дни, които без съмнение по ниво на лукс ще надминат тези на семейство Бекъм.

Медиите цитират Елтън и Дейвид с думите "Ние сме горди и щастливи родители". Просто се надявам да разбират какво наистина е необходимо, за да бъдат родители.

Защото те трябва да осъзнаят, че ще се наложи да се откажат от част от блясъка - и да посветят някой ден от ценното си време на емоционално объркан подрастващ Закари, който тръшка врати и пита: "Откъде съм дошъл аз?"