Стане ли дума за Гърция, картината, която изниква в съзнанието на повечето хора, е синьо-белият пейзаж на Цикладите и най-вече на Санторини.
Прочут със залезите и идиличните си гледки, островът е сред най-популярните дестинации в страната. Във водите край Санторини обаче се крие нещо, което може да застраши туризма и да отрови плажовете и морето.
Не, не става дума за опасността от изригване на близкия подводен вулкан, а за потънал кораб.
През 2007 г. във водите край острова потъва круизният кораб MS Sea Diamond.
Двама души умират, а 22-тонният плавателен съд от тогава стои на дъното на морето.
Специалистите и местните хора обаче смятат, че корабът изпуска токсични отпадъци във водите край острова и това може да повлияе пагубно на околната среда.
Жителите на Санторини от години призовават останките от потъналия кораб да бъдат извадени. Наскоро те отново изпратиха писмо до гръцкия парламент с искане това да стане незабавно, съобщава "Екатемерини".
Според тях опасност представляват резервоарите с гориво на плавателния съд, които замърсяват морските води наоколо.
"Потъналият кораб остава на морското дъно и продължава да замърсява - бавно, но постоянно. Ерозира с всеки изминал ден и може да доведе до неописуемо екологично бедствие", предупреждават от Асоциацията на Санторини за спасяване на останките от Sea Diamond.
Опасенията на местните са, че отровни отпадъци от потъналия кораб може да се излеят във водата, да стигнат до бреговете на Санторини и да станат опасни за хората и на плажа, и в морето.
В потъналия кораб има сериозни количества гориво - резервоарите му са пълни, както и масла и батерии, от които може да изтекат стотици литри отровни вещества.
Опасност представляват и медните кабели и тежките метали по плавателния съд. Смята се, че са нужни до 400 години, за да се разложат замърсителите, гласи експертизата на лабораторията за токсични отпадъци към Техническия университет на Крит.
Корабът на компанията Louis Hellenic Cruises потъна заради сблъсък с подводните скали на калдерата на Санторини през април 2007 г., на няколкостотин метра от брега. Останките се намират на около 100 метра под водата. На борда имаше 1150 пътници, повечето американци и канадци. Те бяха спасени, с изключение на един французин и дъщеря му.
Изваждането на останките стана предмет на съдебна сага и спор чия отговорност е това.
И собственикът, и властите ни разочароваха, казва пред Greek Reporter Лукас Лингос представител на местните хора.
В месеците след потъването на кораба водите наоколо и близкото крайбрежие са били почистени от химикали. Две години след това е направен опит за изпомпване на резервоарите потъналия съд, но той е бил неуспешен.
Затова и местните хора настояват останките да бъдат извадени и премахнати напълно. В противен случай, опасяват се те, корозията на стоманата по резервоарите ще доведе до изтичане на гориво в някакъв момент с последващите катастрофални последствия за морската екосистема.
"Проблемът в случая е кой ще плати. Застрахователната компания не иска, нито собственикът на кораба, и всички се опитват да избегнат премахването му, както стана с толкова други корабокрушения в морето на Гърция", казва Лингос.
През 2014 г. съд постановява, че виновен за корабокрушението е собственикът на кораба и той трябва да плати за изваждането на останките, плюс няколко милиона евро щети на местните власти и държавата.
Компанията обаче обжалва и съдебните процедури още се точат.
Около кораба е поставена и ограда, която да спира евентуално замърсяване. Гръцкият център за морски проучвания периодично мониторира нивото на замърсяване в района, но хората от острова твърдят, че понякога се виждат петролни петна по повърхността на водата.
Самата предпазна мрежа също се е скъсвала и замърсена вода е изтичала в морето.
Според Лингос за момента няма смола или петрол по плажовете, нито пък опасност при влизане в морето. Той обаче е забелязвал как от останките излизат постоянно мазни петна и смята, че някой ден резервоарите ще се счупят и всичко ще излезе навън.
Местните хора са спечелили и дело във Върховния административен съд, което постановява държавата да предприеме незабавни действия и след това да търси възстановяване на разходите от собственика на кораба.
От ресорното министерство обаче са прехвърлили въпроса към местните власти, които нямат бюджет за подобно нещо.
Какво следва? "Като минат 20-30 години, ще кажат, че корабът е ръждясал и металът няма да издържи повдигане с кранове. Ще го оставят там и всеки път, когато се излее гориво, ще идват да почистват", прогнозира Лингос.
