През последните няколко години текстовете от типа на "Как да преживееш еди-кой си празник, ако си сингъл, без да се гръмнеш" са станали неотменна част от трудовата ми характеристика.
Изтъркули се първата седмица на февруари и тъкмо бях започнала да си остря перото за написването на поредния материал, който да има за цел да вкара бустерна доза оптимизъм и самочувствие на самотните души покрай 14-ти, когато се случи нещо крайно необичайно. За да не кажа направо възмутително.
Получавам, значи, съобщение от един приятел, с когото се познаваме от ей толкова мънинки студенти в Американския в Благоевград, съдържанието на който тотално разбива високомерното ми старомоминско мислене.
"Pak se razdelihme s Alina i maj toq pat veche e zavinagi. Okaza se porednata dolna izpolzvachka! Pisna mi ot tiq 25-godishni ukrainki. Zatova vzeh reshenie. Na 42 sam, taka che e krajno wreme da zalozha na sigurnoto i zatova vikam da se ozhenim."
Кои, бе Жоре, да се оженим? Ти и аз, вика. Знаем си били и кътните зъби, и двамата харесваме Bayern и Radiohead, говорим езици, психопати сме... Направо да се взимаме, че да се свършва това ергенство!
Че аз за Жоро няма да се женя, това е ясно, най-малкото защото, ако си мерим психопатиите, той определено ме бие.
Но случката ме накара да променя изцяло концепцията си за тазгодишната си Свети-Валентинска статия. Вместо да ръся остроумни съвети как да не ви пука за Свети Валентин (понеже, да си кажем честно, и на Свети Валентин не му пука за вас), ще дам едно рамо на вече обвързаните как да направят такова предложението за брак, че гаджето да не може да им откаже.
И по-важното, как да го направят по оригинален начин, без сладникави клишета, и, разбира се, да не е мързеливата - с есемес, при това на шльокавица, като Жоровия.
Игра на криеница
Не е това, което си мислите - пръстен, изпечен в мъфин, или потопен на дъното на паница със супа. Виждали сме по романтичните комедии какви драми може да произведе подобен подход към брачното предложение - годеницата или гълта бижуто, или си счупва преден зъб, или пръстенът се оказва в десерта на друга маса в ресторанта.
Ако все пак предпочитате да има момент на криене, може да го направите по по-забавен начин, в стила на Амели Пулен, например. Скрийте пръстена на място извън дома ви, което има специално значение за вас, и направете карта за търсене на съкровище - с инструкции, легенда на символите, както си му е редът.
Ако гаджето ви поне на някой етап от живота си е искал/а да е като или да спи с Индиана Джоунс или капитан Джак Спароу, значи изненадата ще му/ѝ допадне.
Единственият проблем с този план е, че някой друг може да намери пръстена преди вашия човек и, освен ако не е доблестен пионер, не очаквайте да ви го върне на адрес.
Написана дума - хвърлен камък
Четох някъде за един французин-романтик, който предложил на приятелката си брак по време на ски ваканция, изписвайки съдбовния въпрос в снега, така че тя да го види отвисоко, докато се возят на лифта.
Остроумно, признавам, още повече, че още сме в активния ски сезон. А ако половинката ви откаже, можете да я бутнете от лифта. Така де, не става хем на ски да я водите, хем с мусака и пукани люти чушки за 125 лева по банските механи да я храните, а тя накрая да каже "Не!"
Друг, по-малко трудоемък и най-вече по-безопасен за живота на любимия човек начин, е да изпишете предложението с листенца от рози върху леглото, с магнитчета на хладилника... или просто с пръст върху залоеното дъно на тавата, в която сте пекли агнешка главичка.
Знаменитост в нужда се познава
Сигурно не знаете, но е станало много популярно "на Запад" хората да молят някоя известна личност да направят предложението вместо тях - с индивидуален видео поздрав, от сцената по време на концерт и дори с лично посещение у дома.
Поразрових се в нета и с учудване разбрах, че списъкът на мега знаменитости, помогнали на простосмъртни влюбени да направят незабравим спомена за брачното предложение, е доста дълъг. Херувими на любовта са ставали Марая Кери, Тейлър Суифт, Том Ханкс, Кейти Пери, Ед Шерийн, Хари Стайлс (който най-вероятно е бил облечен като бъдещата булка като го е направил!) и много други.
Ако ще предлагате брак посредством любимия музикант или актьор на гаджето, може и да се пробвате да изврънкате услуга от горепосочените личности, защото така и така вече са го правили и винаги има шанс да вържат и на вас. Аз лично обаче препоръчвам да разчитате на родни звезди - някак е хем по-постижимо, хем по-патриотично.
А ако Николаос Цитиридс откаже да се обясни от ваше име в любов към Виолета от малкия екран, или пиарът на Галена ви се тросне да не я занимавате с глупости, винаги можете да си поръчате Иво Димчев срещу определена сума да изпее на любимата ви на уше, че и тя е парцал, и вие сте парцал, но на нея сърцето бихте си дал.
"Мила гейканция, пазя те те, имам те в спомени..."
Е, малко се отдалечих от оригиналния текст на Петя Дубарова, но то е с цел. Не мислете, че съм забравила за хомосексуалните двойки сред вас!
Вярно, в България еднополовите бракове не са узаконени, но това не пречи да се вречете във ВОЛ на половинката си по време на един фантастичен гей круиз из южните морета, което автоматично превръща зимната ваканция, за която реди рими авторката, в лятна такава.
За допълнителен ефект може да организирате петдесетина от пасажерите (облечени само по бански с пайети!) да организират флашмоб на палубата, по време на който да изпишат с голите си, загорели от слънцето, добре поддържани тела "Marry me!". Разбирате, нали, че за българското "Би ли се омъжил за мен, муцинко?" 50 души няма да ви стигнат и ще трябва да включите в моба също капитана, боцмана, готвачите и изобщо целия останал екипаж на кораба, а те може и да не се навият.
Приемете горния текст като тийзър, понеже разполагам с още десетки страхотни идеи за оригинални и незабравими брачни предложения.
Обаче и аз като по-младата Дженифър Лопес, която беше сватбен агент през 2001 г., нямам намерение да си хабя интелектуалния потенциал без хонорар.
Склонна съм обаче да дам един последен, безплатен съвет най-вече на тези от вас, които все още се двоумят дали да направят голямата крачка. Вижте какво, мили ми влюбени, около три милиона години са били нужни на маймуната да еволюира в човек. А на човека - едни десетина години брак, за да се превърне в маймуна.
Но ако все пак се престрашите да встъпите в брак, при това благодарение на някой от моите съвети, непременно ме поканете на сватбата. Обещавам да дойда - поне с един Алеко Константинов в плик.
