Не знам как си представяте идеалната отпуска, но за мен открай време е маса, отрупана със средиземноморска кухня, пивки анасонови аперитиви и бистро море, което да ме кани в обятията си, докато се излежавам на плажа.
С една дума - идеалната отпуска е синоним на Гърция.
От ръкавите на Халкидики до побългарените Кавала и Ксанти, където персоналът говори на чист и ясен български език, южната съседка ни е дала предостатъчно поводи, за да я смятаме за българския летен оазис.
То не е храна, то не е природа. Наредили са се бисер до бисер, отлежали пространства за отдих, сред които от тази година си имам нов фаворит - остров Крит.
Ако в следващите редове ви се стори, че описвам това място, сякаш е човек, с нетипичните за българския скептицизъм хвалебствени епитети, то е защото Крит има показатели на жив организъм - с дух, характер и осанка.
А може би е и защото критската ракия ципуро още ми ври в кръвта.
Но за Крит е невъзможно да не се говори като за изживяване, надхвърлящо стократно онова фригидно словосъчетание "туристическа дестинация". Островът не се изчерпва с хората, пътищата, автомобилите и атракциите за снимка.
Той е олтар за преклонение пред следобедната сянка, мързелът и клюките на по чаша фрапе. Истинска столица на лентяйството, където да смажете пружината след напрежението в работата, семейството и след изравнителните сметки за топлата вода и парното.
Приключението към нищоправенето в натежалия от жега критски въздух тръгва от летището на 15 километра от пристанищния град Ханя (ако пристигате със самолет от София).
Малко полезна информация за кацащите пасажери - измъкването от заобиколената с пустош летищна площадка става по три начина: с наемане на кола, такси за около 20 евро в посока града или автобус, който срещу 2,30 евро ще ви остави на автогарата в Ханя.
А там ще намерите каквото ви душа поиска. Градът е пресечна точка за древната минойска цивилизация, съвременната гръцка култура, ориенталското влияние и венециансканската архитектура.
Ханя е локация с малка площ, но гъсто населена, особено през август, когато мравуняци от французи, българи, германци и скандинавци се спускат към живописните плажове в близост.
Теносъбирачите са на всеки ъгъл, а по тона на кожата им може да познаете в кой ден от отпуската им ги заварвате.
В бургундското червено са европейците, които са били на не повече от два плажа, а в цвят на препечена филийка са хората, на които вече им е време да се връщат по родните места.
Плажните ивици от Ставрос до Сайтан Лимани и Фаласарна (в северозападната част на острова) до един са с малки размери, но засилени откъм трафик.
Също като на софийски паркинг. Един да мръдне от мястото си и веднага ще се намери кой да го замести.
Боеве за оскъдните чадъри и шезлонги по платената част на крайбрежието обаче не се водят, защото не всеки успява да издържи близо 40-градусовите жеги на открито и около обяд множеството от само себе си започва да се разрежда. Слънцето отделя слабите от стадото и оставя само най-издръжливите.
Големият обем от плажуващи използва по-поносимите откъм температури части на деня, за да поплува, да полежи на белия пясък и да се полюбува на гледката, след което да се отправи към най-сладката критска традиция - безконечното седене на маса.
Сбирките в кафенетата и ресторантите започват някъде от обяд, но не мога да ви кажа кога приключват, защото не останах будна до толкова късно.
С часове хора на всякаква възраст не се отделят от трапезата, сякаш отбелязват някакъв значим празник.
Правят си компания, хапват, пийват и дори подремват заедно с полуотворени очи, когато размяната на клюки ги измори, но не стават от масата.
Така на лежерно и на по чаша ципуро (критската ракия) един бивш арендатор на маслинови горички ми разказа колко български семейства е разделило годишното обиране на реколтата.
Пристигали някои от нашите български мъже без съпругите си за брането на маслини, откривали нова любов в бригада и се криели от жените си, докато те не се спуснат пред квартирите им като атомната бомба над Хирошима - без предупреждение.
Десетки люти български скандали, драми, предателства, влюбвания и разлюбвания са видели маслиновите полета в Крит. Попили са в зехтина, с който редовно поливаме салата си.
Критяните с впечатляваща лекота разказват пред непознати случки като тази. Всъщност, колко да сме непознати? Нали всички на Балканите сме обвързани от взаимна страст по пикантериите, а такива по нашите ширини са в изобилие. "Дързост и красота" ряпа да яде.
Като си в Крит или разказвай какво си чул и видял, или бегом към плажа да събираш тен.
От обширните ивици, допрели се до Либийско и Средиземно море, си заслужава да преглътнете безмилостните горещини заради Елафониси. Плажът, пред който като застанете, ще ви се прииска да станете художник и да запечатате цялата тази красота.
Розовият рай насред тюркоазеното море се намира на около 80 километра от Ханя и до там се стига с кола под наем или автобус за 10 евро в едната посока. И колите, и автобусите спират на няколко метра от разклона, по който трябва да слезете пеша, за да стигнете до плажа.
Пътят е змиеподобен и каменист, върви се бавно, но на финала си струва. Елафониси е същинско видение с бледорозовия си пясък, получил се благодарение на ракообразните в региона, чистата морска вода и пясъчните дюни, които сякаш за направени от коприна.
Удоволствие за сетивата. Не е за вярване, че природата е извайвала това чудо от вода и земя, за да се печем отгорему, но какво да се прави, такъв е несъзнателният човешки инстинкт. Във всеки от нас дреме по един малък Атила Завоевателя, който копнее да забоде знамето си някъде в дивото.
За щастие на неповторимия пейзаж платената зона с чадъри и шезлонги на плажа е нищожна. Трябва да сте на Елафониси около 9 сутринта, за да се излежавате на сянка и пак не е сигурно, че ще си намерите място.
За останалите е огромната свободна ивица, където човешката намеса се появява само под формата на предупредителни табели: "Не взимайте от розовия пясък", "Не пипайте пясъка на дюните". Все напомняния, че природата не ни е сувенир за спомен.
Ако копнеете за армагани, които да отнесете вкъщи, стара част на Ханя е по-подходяща за вас. Улиците ѝ препълват от търговци, опаковали разпознаваемите белези на Крит в подаръци за близките: митът за минотавъра, Алексис Зорбас, зехтин, узо, ракия, древногръцки богове, планини и плажове.
Едната половина от стария град имитира архитектурата на Санторини с белите сгради, наредени една до друга като бучки захар, а другата е смес на тесните венециански улички и прочутите гръцки таверни.
Всички пътища обаче водят към пристанището със стария фар, който някога е упътвал моряците.
Наоколо кипи живот, макар и не в най-динамичния му смисъл. Хора са насядали по пейките, възхищават се на залеза, други вече са по ресторантите и поръчват първите аперитиви.
Усеща се, че безвремието е започнало да тече. А първият намек, че часовникът се връща към стария си ритъм, е на полета от Ханя за София.
