Едва ли има човек, който е бил в Шотландия и не ѝ е отредил специално място в сърцето си. Въпреки времето.
Същото е и със самите шотландци - те обожават родината си почти толкова, колкото обожават да се оплакват от нея. На първо място от времето, естествено.
Несъмнено, капризният северен климат, белязан от Гълфстрийм, има огромна роля за начина, по който ще видиш и почувстваш Шотландия. Ако не те вали поне три пъти дневно, ако не те обрули вятърът и не те огрее слънце - не си бил там.
Това е част от Шотландия, както са уискито, килтовете, гайдите, смешният шотландски акцент, пъбовете, величественият каменен Единбург, по-забързаният Глазгоу, стотиците крепости, зелените хълмове, осеяни с овце, които постепенно прерастват в драматичните Хайлендс, долините, езерата, а на север и истинска пустош и лунен пейзаж...
Дори това е предостатъчно, но Шотландия има и още съкровища. Част от страната са и цели 900 острова, като колкото по на север отиваш, толкова по-интересни и различни са те.
Носят различен, мистериозен и морски дух, много история и характерните зелени гледки за вулканичните острови в Атлантика, брулени от вятъра. Те са една различна Шотландия, още по-сурова, и съхраняват собствени традиции и култура.
Основно островите на Шотландия се делят на три групи - Хебриди, Оркни и Шетланд. Първите са най-южните, разположени край западното крайбрежие на основния британски остров. Те са и най-многобройни. Оркни и Шетланд са на север, а вторите са толкова далеч, че представляват почти отделен, откъснат от всичко друго свят.
Всички те са различни и голяма част от тях заслужават специално внимание, но ще представим основните, които са най-популярни и най-населени.
Скай
Категорично най-известният остров на Шотландия. Той е част от Вътрешните Хебриди и е толкова близо до големия британски остров, че от няколко десетилетия ги свързва мост.
Островът не е малък - 1600 кв. км., има очарователна столица - Портрий, и е есенцията на вулканичен остров с история още от каменната ера. Тълкуванията за името му Skye (няма връзка с английската дума за небе sky) са много, като сред тях са и подобно звучащите му имена на старонорвежки, които значат облачен остров или мъглив остров.
Това вече обяснява немалко. Навлизаме, както и в големи части от северна Шотландия и островите ѝ, в земи, които още помнят викингите и често са обвити в мистериозна, почти магическа мъгла.
Тя обаче се вдига - тук климатът се мени сравнително бързо, и разкрива високи, ту назъбени, ту по-овални планини, хълмове и скални образувания, зелени долини, водопади, изумително крайбрежие, тихи заливи и кокетни селца.
Емблематични за Скай са разположените в центъра на острова планини Куилин, които са разделени от долина на Черни и Червени Куилин. С острите си зъбери те се смятат и за най-драматичния планински пейзаж в цяла Шотландия и доминират гледката на почти целия остров.
В полите на по-високите черни планини се намира и скалната формация, наречена Басейните на феите - естествени басейни, запълвани от водопади.
На северния полуостров Тротерниш пък е неземният Куиранг - серия причудливи зелени скали - пейзаж от друг свят, който е и сред най-популярните от острова.
Част от него е и скалното образувание Old Man of Storr - иконично не само за Скай, а за цяла Шотландия. Причудливите форми са резултат от свличания заради вулканична дейност.
Скай носи следи от хилядолетна история. Макар викингите да са били там за 400 години, днес свидетелствата за това са малко - най-вече в наименованията на някои селища.
Има останки от няколко замъка и крепости, най-известната от които е замъкът Дънвеган, който е бил седалището на клана Маклауд, владял острова няколко века след оттеглянето на викингите. Допреди 100 години езикът на местните е бил галският, но днес той е основен само в едно селище. Опитите за възраждане и поддържане на езика са навсякъде - буквално - всички табели са на английски и галски.
Изумителният естествен декор, който представлява Скай, е привлякъл и много филмови продукции, включително "Макбет" от 2015 г. с Майкъл Фасбендер, "47 ронини" с Киану Рийвс и "Шотландски боец" с Шон Конъри и Кристоф Ламбер.
Ако това не стига - Скай има и собствено уиски - тук се дестилира небезизвестното Talisker.
Луис и Харис
Макар и реално да става дума за един остров, северната му част се нарича остров Луис, а южната - Харис. Това е най-големият остров не само на Външните Хебриди, но и в цяла Шотландия. Макар и близо до Скай, той е напълно различен свят.
В частта, известна като Луис, която е и по-населената, земята е равна и брулена от ветровете и дъждовете на Атлантика. По-планинската част е остров Харис.
Това, което обаче определя дори и в наши дни този остров, е религията. Луис е дом на презвитерианци и още пази строгите им традиции. На Луис все още сабат е свещената събота, в която не се работи и излиза.
Тук галският е основен език, а хората още масово сушат торф - изсъхнал мъх, който се добива от блатата, суши се и се използва за горене за отопление.
Не само блатата обаче формират пейзажа. Луис има красиви пясъчни плажове и дюни по западното си крайбрежие и по-скалисти брегове по източното.
Столицата се нарича Сторнуей, но може би най-известното място на острова е Уиг. Освен невероятни пясъчни плажове, там - на един от тях, в каменна камера е открит и запазен комплект от фигури за шах от времето на викингите. Те са 93 и са изработени от бивни на моржове - вероятно в Норвегия през XII век.
Огромната част от прецизно изработените фигури се намират в Британския музей в Лондон, а останалите - в Националния шотландски музей в Единбург.
За сметка на това край плажа, където са открити, има огромна фигура-копие на една от средновековните фигури.
С различните си традиции, Луис е доста далеч от обичайната представа за Шотландия, затова и може да се нарече шотландски остров за напреднали.
Оркни
С този любим на археолозите архипелаг отиваме на север. Най-големият остров се нарича Мейнланд, там е главният град Къркуол.
Историята остава стара - Оркни са населени от 8500 години, а след пиктите там се заселват викингите. Тук обаче не се говори галски и пейзажът е различен. Островите имат богата почва и много овце. Дори има порода, която се е адаптирала да се храни с водорасли.
Земята е предимно ниска и осеяна с езера. Вятърът не е изобщо за пренебрегване - заради него вече сме в територии, където дървета почти няма. Местните дори се шегуват, че ако един ден вятърът спре, всички ще изпопадат на земята.
В Оркни е открит каменен кръг, по-стар от Стоунхендж. Стърчащите камъни на Стенес засега се смятат за най-стария неолитен каменен кръг във Великобритания - изграждането му е започнало 3000 години преди Христа.
Кръгът е бил почитан дълго време и е бил обект на ритуали, последните свързвани с времето на викингите и старонорвежките богове.
Каменното селище Скара Бра се смята за най-добре запазеното неолитно селище в Европа, но най-старите доказателства за човешко присъствие, откривани в Оркни, датират от около 6800-6600 г. преди Новата ера - овъглена черупка от лешник. Смята се, че животът е процъфтявал по тези места до около 2500 г. пр. Н.е., когато климатът на планетата се променя и има мини-ледников период.
Викингите остават тук два века по-дълго, отколкото в останалите части на Шотландия, което също дава характерен облик на Оркни и традициите там.
Шетланд
Това, което е загатнато в Оркни, е разгърнато в архипелага Шетланд - най-северният район на Шотландия и Великобритания.
Шетланд са толкова на север, насред границата на Северно море и Атлантическия океан, че се водят субарктически острови и разстоянието между Шетланд и Норвегия е почти същото, колкото и от архипелага до Шотландия.
Това представлява и архипелагът - смесица от шотландски и скандинавски традиции, с голям акцент върху наследството от викингите, включително местния диалект, герба и името на островите. Заради изолираността си, Шетланд има уникална флора и фауна и редица местни породи - пони, овчарско куче, овца и т.н.
Островите са ниски, без дървета и зелени, и доста напомнят на близките Фарьорски острови. Главният град е Леруик, на основния остров.
Вероятно най-голямата атракция - освен природата и специфичната атмосфера на острови насред Атлантика, е огненият фестивал Up Helly Aa, който се провежда от януари до март на много места из архипелага и бележи края на коледния сезон. Кулминацията му е факелно шествие с костюмирани участници, които накрая палят викингски кораб. В Леруик в шествието участват близо 1000 души, което е впечатляващо, при положение, че населението на града е около 7000 човека.
Макар и свързан със скандинавското наследство, празникът всъщност не е от онова време. Организиран е за пръв път от Дружеството на трезвениците в Леруик в края на XIX век с цел да накара младите да правят нещо различно по празниците, освен да пият - сериозен проблем при повечето северни общности.
Първоначално празнуващите са влачели горящи насмолени бъчви, но заради пожари и пиянското естество на забавата, празникът е попроменен и в него е акцентирано върху викингското наследство.
Определено звучи като интересно място на края на света.
