Кое е най-трудното, за да подобриш рекорда за бързо изкачване на всички 14 осемхилядници на планетата?
Да си осигуриш финансиране, да имаш мотивация, умения, сила, да развиеш нечовешка психическа и физическа издръжливост и късметът да е с теб?
Да оцелееш многократно в зоната на смъртта, сред екстремни условия, липса на кислород, студ, вятър, ледени пропасти и всеки един ужас, който може да предложи височина от над 8000 метра?
Всичко това, както и китайска виза. Точно това беше препятствието, което норвежката Кристин Харила не успя да преодолее.
От пролетта досега тя успя да изкачи 12 от 14-те осемхилядника, формиращи Хималайската корона, в темпо за нов рекорд, но се наложи да се откаже, защото не получи разрешение да изкачи Чо Ою и Шиша Пангма в Тибет.
Така започналата в края на април тази година надпревара с рекорда на Нирмал Пурджа от 2019 г. приключи. "Всичко свърши засега", обяви Кристин в Instagram. "Опитвам се да се примиря и да го приема, особено след всички усилия, които положихме в последните 2 месеца за разрешителните", обяви тя.
Китай по принцип трудно дава разрешения за влизане в силно контролираната зона на Тибет и от години Пекин е обвиняван, че репресира етническото население на района. Заради COVID пък границите на Тибет са почти тотално затворени и влизането е още по-сложна задача.
Опитът на Харила за рекорд започна с Анапурна, където тя се качи на 28 април. За да може да подобри постижението на непалеца и гурка от Британската армия Нирмал Пурджа, тя трябваше да приключи с последния връх на 3 ноември.
Нирмал, наричан често Нимс, успя да получи Хималайската корона за 6 месеца и 6 дни.
По пътя Харила успява на 22 май да изкачи един след друг Еверест и Лхотце за общо 9 часа, подобрявайки собствения си рекорд от 12 часа. Има 6 изкачени осемхилядника за 29 дни, с два дни по-бързо от темпото на Пурджа.
След последния ѝ връх - Манаслу, тя продължава да е в темпо, с което може да подобри това на гурката и бивш войник от британските специални сили.
Когато става ясно, че разрешението за катерене откъм Тибет може да е най-голямото предизвикателство в цялата ѝ експедиция, Кристин опитва да качи Чо Ою от Непал - върхът е на границата с Китай. Опитът е неуспешен заради ураганен вятър и обилен снеговалеж.
Пробва всичко, за да получи разрешението, за целта ѝ помага и правителството на Норвегия, както и лобито на общността на алпинистите. "Камък не остана необърнат, изчерпахме всички възможни пътища, но за съжаление по причини извън нашия контрол, не можахме да получим разрешение навреме", написа тя.
Нимс също получи документа за изкачване на двата върха в Тибет много трудно и след като записа рекорда си, сподели, че това е било едно от най-трудните неща около проекта.
Подобно на норвежката, Пурджа също получи дипломатическа помощ от правителството на Непал и за него лобира алпинистката общност. Кристин обаче нямаше този късмет.
Преди непалеца, рекордът за най-бързо изкачване се държеше от корейския алпинист Ким Чан-Хо, който изкачи 14-те върха за 7 години и 310 дни. Общо под 50 души в света държат Хималайската корона.
Откъде обаче идва тази разлика и как Пуржда и Харила катерят осемхилядници толкова лесно?
И двамата освен екип от опитни шерпи, които ги следват навсякъде, използват и кислород. Далеч не са единствените, но подвизи като Еверест и Лхотце в рамките на ден са възможни и с помощта на още нещо - хеликоптер, който съкращава пътя до базовите лагери към двата върха рязко. За някои от върховете и двамата използват вече проправени маршрути, на които са положени въжета.
Заради тези "улеснения" от години се води спор дали хора като Харила и Пуржда са алпинисти или високопланински туристи, като "пуристите" смятат, че следва да се зачитат и уважават единствено постиженията на тези, които се качват сами, без шерпи, кислород и поставени въжета.
"Не крия нищо. Най-важното нещо е да си открит за това, което правиш. Според мен хората могат да се катерят както си искат, но трябва да са честни за начина, по който го правят. Аз използвам кислород, не нося товари и разчитам на Пасдауа и Чичо Дауа (двамата шерпи, с които тя качи всички 12 върха - б.р.)", казва Кристин пред специализирания сайт explorersweb, след като слиза до столицата на Непал Катманду след шестия си връх - Манаслу.
Тя стига до Катманду с хеликоптер, а оттам се насочва към Норвегия, за да продаде апартамента си. С парите дофинансира следващата част от проекта си - върховете от страната на Пакистан.
Подобно начинание струва стотици хиляди долари. Немалка част от експедициите си Кристин финансира със собствени средства. В началото на проекта ѝ е трудно да намери спонсори, но след първите успехи, когато все повече и повече хора започват да отброяват дните до следващия ѝ връх, интересът расте.
Кристин Харила е родена в Северна Норвегия, в част от страната, където планини няма. Като тийнейджър се занимава със ски бягане, дори се състезава на национално ниво, което предвид огромните успехи и традиции на страната й в този спорт значи, че е сред най-добрите в света.
Приключва със спорта на 23 г. и започва работа в голяма компания за мебели, като стига до висок пост. "Работех прекалено много", разказва тя. Постига успех, печели и много добре, но през 2019 г. напуска.
Първата ѝ среща с високите планини е през 2015 г., когато отива на Килиманджаро - най-високият връх на Африка, с организирана екскурзия. Изобщо не минава добре - тя получава толкова тежки симптоми на височинна болест, че временно губи зрение.
Въпреки това качва върха и се оказва "закачена" към алпинизма. Тренира по планините в родната си Норвегия, а през 2019 г. отива в Хималаите.
Пред 2021 г. се насочва към Еверест, а след това и близкия Лхотце и, без да го е планирала, се движи толкова бързо, че става най-бързо изкачилата двата върха жена - за 12 часа.
Така стига до идеята да подобри рекорда на Нирмал Пурджа. Опитите да намери финансиране не са особено успешни. "Молих голяма норвежка компания за спонсорство четири пъти. Първия път получих оферта за 30% отстъпка", спомня си тя пред друг специализиран сайт - outsideonline. Затова и голяма част от проекта плаща от джоба си.
Първоначално никой не вярва, че момиче от Норвегия може да направи нещо подобно. Затова и тя казва, че подобрението на рекорда на Нимс е втората ѝ цел. Първата е, че иска да докаже, че жените също имат своето място във високопланинския алпинизъм.
"Искам рекорда, защото той ще ми даде публичността, нужна, за да покажем това", казва Кристин.
Защото, според нея, колкото и да се говори за равенство, в екстремните спортове не е точно така - брандовете предпочитат да работят с мъже, защото се смята, че тези спортове са по-ориентирани към мъже. Така за жените е по-трудно да намират спонсори.
Кристин вече доказа, че жените могат да се справят не по-зле от мъжете в Зоната на смъртта над 8000 метра. Сега трябва да се бори с разочарованието да бъде толкова близо до целта и да не я постигне заради независещи от нея причини.
"Опитвам се да го осмисля и преживея. Беше невероятно пътешествие, но и влакче на ужасите. Най-трудната част със сигурност беше между изкачванията", споделя сега Кристин.
"Във време на трудности трябва да намериш вътрешната си сила. Ще се върна и ще довърша рекорда догодина. Ще трябва да намеря начин да финансирам това, но доближавайки се толкова близо ме прави само по-решена да завърша", казва тя.
