Московското метро е една от най-сложните транспортни системи в света и днес навлиза в деветото десетилетие, откакто е в употреба.
За първи път в руската столица метрото се задвижва на 15 май 1935 година. Ако тогава то се състои от една линия, която се простира на 11 километра и има 11 станции и представлява знак на почит към Съветския съюз.
Сталин заповядва на архитектите, проектантите и художниците зад проекта да създадат нещо, което да прослави огромната комунистическа общност. Идеята е станциите да са изпъстрени с мозайки, статуи и пищни арки. Този принцип за изграждане на станциите е валиден и до днес.
В наши дни общата дължина на московския метрополитен е 327,5 км. Състои се от 12 линии и 196 станции по тях. В един нормален работен ден метрото превозва 8,6 милиона пасажери, а през почивните дни превозваните пътници са около 6,5 милиона на ден.
Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. При гласовото анонсиране се използва името на линията, докато при разговорната реч се използват предимно цветовете на линиите, с изключение на линия 10 (Люблинская) и линия 11 (Каховская); линия 4 (Филевская) и линия 12 (Бутовская), които са оттенъци на основен цвят.
Повечето линии минават радиално през града, с изключение на Кольцевая (Кръговата), която представлява 20-километров пръстен, позволяващ връзка между всички други линии, и Каховская, състояща се от три станиции, които до 1995 г. са били в състава на линия Замоскворецкая и линия Бутовская.
Интересно е, че обикновено пасажерът може да се ориентира дали се движи към центъра или към покрайнините според това дали жена или мъж обявява името на станцията.
Московското метро е една от най-красивите транспортни мрежи в света и станциите му са не по-малко фотогенични от тези на подземната железница в Париж, Стокхолм и Буенос Айрес.
