Изборите в Швеция на 9 септември оставиха с два основни блока, разликата между които е само от едно единствено депутатско място, докато отстрани е оставена крайната десница, с която никой не иска да се коалира. Пристигането на компромис между ляво-центристите и дясно-центристите обаче се оказа трудна и първият кръг от преговори миналата седмица доведе до задънената улица.
След като се срещна с лидерите на партиите за втори кръг от разговори във вторник, новоизбраният говорител (председател) на парламента (Риксдаген) Андреас Норлейн от Умерената партия, представи партийния си лидер Улф Кристерон като свое предложение за това кой трябва да отговаря за формирането на правителство.
Решението не означава непременно, че Кристерон ще стане министър-председател, а че той е бил помолен от краля на Швеция Карл XVI Густаф да се обърне към други партийни лидери, за да постигне компромис, който да му позволи да формира правителство. При евентуален успех на преговорите той ще предложи на Норлейн проектокабинет, а говорителят, на свой ред, ще реши дали да го гласува в парламента.
Норлейн заяви пред журналисти във вторник следобед, че е дал на Кристерон срок от две седмици, за да предложи жизнеспособен вариант за правителство.
Междувременно, настоящият левоцентристки министър-председател Стефан Льовен, който преди седмица беше бламиран от парламента при традиционния след избори вот на доверие, ще продължи да ръководи правителственото до избиране на негов заместник.
И Льовен заедно със своя, и Кристенсон са заявили готовност за преговори и компромиси за постигане на голяма коалиция от германски тип, която да извади стабилен кабинет. Големият въпрос обаче е къде да бъде центърът на тази коалиция - отляво или отдясно.
Настоящият премиер е на мнение, че именно той трябва да бъде отговорен за съставянето на правителството, тъй като неговата социалдемократическа партия е най-голямата формация в парламента.
От друга страна обаче самата технология за избор на правителство в Швеция отрежда ключова роля на говорителя на Риксдагена, който с гласовете на националистите от Шведски демократи този път беше избран от дясноцентристкия блок. Това даде в ръцете му правото да посочи кой да е отговорен за съставянето на правителството
По думите на Норлейн две са били опциите за това - Льовен като водач на най-голямата партия и Кристенсен като водач на партията с най-големи шансове да получи подкрепата на по-голяма част от парламента.
Той също това наблегна на факта, че Льовен вече е изгубил един вот на доверие в настоящия парламент, което по думите му дава повече смисъл да се обърне към противниковия кандидат Кристеринсън.
"На партиите и партийните лидери сега се полагат големи усилия да преосмислят предишните си позиции и да направят възможно създаването на правителство", каза Норлейн.
Говорителят има четири опита да накара парламента да се съгласи да посочи нов премиер или поне да убеди достатъчно депутати да се въздържат и да не гласуват активно против кандидата. Ако не постигнат съгласие, в тримесечен срок се провеждат нови избори.
Досега парламентът винаги е одобрявал първото предложение на говорителя.
Друг въпрос, който трябва да бъде решен, е каква ще бъде ролята на крайно десните Шведски демократи, които са третата по големина партия в страната след изборите.
Двата блока заявиха, че няма да преговарят с тях, въпреки че от Алианса на християндемократите заявиха, че ще бъдат готови за такива преговори, ако е необходимо.
Разпределението на мандатите в шведския парламент:
Левият блок: Общо 144 депутати
Социалдемократическата партия - 100 места
Лявата партия - 28 места
Зелената партия - 16 места
Десният блок: 143 депутати
Умерената партия - 70 места
Центристката партия - 31 места
Християндемократическата партия - 22 места
Либералите - 20 места
Шведски демократи - 62 места
