На пръв поглед е трудно да си представим, че един от великите строежи от първата половина на XX-ти век е не друго, а хангар за дирижабли. Но мястото и условията, в които е изградено съоръжението, са повече от впечатляващи.
На снимки от този период се вижда сребрист летателен апарат, издигнат над необятно заснежено поле.
От двете страни на машината с големи печатни букви пише една-единствена дума - "ИТАЛИЯ". Самият дирижабъл изглежда нищожно на фона на планинските върхове зад него. Ледниците блестят, осветени от пролетното арктическо слънце, а във водата плават огромни късове лед.
Дирижабълът е опасан с кабели и напомня на насекомо с дълги, тънки крачета. Конструкцията до него е не по-малко забележителна - много голяма и с доста странен вид. Няма покрив, а двете дървени стени на вид напомнят мостовете, които виждаме във филмите за Дивия запад. Стените са "опаковани" в зелени платнища. Каква всъщност е тази постройка?
Мястото е Кингсбей в северната част на Свалбард - група острови под Северния полюс. Норвежкият архипелаг се намира между него и Норвегия. Дирижабълът "Италия" обаче е създаден по на юг. Той е дело на авиатора, инженер и изследовател Умберто Нобиле. Машината пристига в Свалбард от Рим.
Амбициите на Нобиле са да изследва Арктика като по негово мнение в една част от региона никога не е стъпвал човешки крак. Постройката изглежда като дело на извънземни, кацнали сред ледената пустош, но всъщност е с далеч по-прозаичен произход. Това е хангарът на Кингсбей - без защита от бурите, дирижабълът би пострадал сериозно.
Нуждата от построяването на хангари, достатъчно големи, за да подслонят летящите Голиати, води до създаването на някои от най-впечатляващите архитектурни постижения на миналия век.
Такива са "Хангар едно" в Калифорния, хангарите в Кардингтън, Англия, и тези в Бранденбург, Германия.
Хангарът в Кингсбей не прави изключение и дори изпреварва много от конкурентите си. Той е една от най-големите структури на своето време. Със своите 110 метра дължина и 34 метра ширина, хангарът е по-тесен от "Еърбъс А380", но е с една трета по-дълъг и по-висок. За изграждането са използвани над 27 км дървени греди. Норвежките инженери прекарват повече от седмица в търсене на идеалното място за площадката.
Още по-забележителното е, че хангарът е създаден на едно от най-враждебните към хората места на планетата, където всеки ден е състезание с природата и времето.
Строителите са имали по-малко от два месеца, за да докарат строителните материали, преди да настъпи тежката арктическа зима. През зимните месеци участие в строежа са взели едва 32 души - период, в който островът е откъснат от останалата част от света и цари 24-часова нощ. Хангарът е трябвало да бъде готов до пролетта, когато е най-благоприятното време за полети.
Изследователите от онова време го определят като едно от чудесата на света. Всички, които са виждали строежа в Кингсбей, са поразени. Огромната постройка е издигната въпреки едни от най-трудните метеорологични условия. Да строиш в Арктика е предизвикателство дори и в наши дни, а какво остава за 20-те години на миналия век.
Много неща покрай хангара са забележителни - размерът му, системите, които са използвани за построяването...
Историята му започва през 1925-а. Бенито Мусолини подписва договор с Руал Амундсен, който представлява Норвежкия авиоклуб. Италианците трябва да осигурят дирижабъл, идентичен на "Италия" - "Норвегия", както и да построят хангара и пистите, необходими за бъдещата експедиция. Тя обединява американската, италианската и норвежката амбиция за полет от единия до другия край на Арктическия океан над Северния полюс.
Договорът е подписан на 1 септември, но едва на 17 октомври в Свалбард пристигат материалите, сред които цимент и огромни метални болтове за строежа. Температурите вече падат до -20 градуса. Шест дена по-късно са докарани 600 кубични метра дървен материал, 50 тона желязо, инструменти, провизии и 30 работници, които ще се трудят през зимата.
Товарът включва и 230 литра бренди. След три дена слънцето се скрива. 10 хилядите кв. метра зебло, които е трябвало да покриват хангара, идват малко след Нова година.
За късмет на инженерите и работниците в Кингсбей норвежката минна компания вече е изградила релси, по които вагонетки да извозват въглищата. Те са удължени с 400 метра, за да стигат до хангара. Конете, които са теглили вагоните с въглища, са впрегнати да пренасят строителните материали, необходими за хангара.
Във време, в което повечето домове са се осветявали от газени фенери, минната компания разполага със собствена електроцентрала, която доставя енергия, когато слънцето се скрие. Строителите спят в две отоплени бараки до къщите на миньорите.
За строежа е използвана дървесина вместо стомана, тъй като е по-евтина, по-лека и по-лесна за пренасяне.
В някои дни температурите падат под -30, в други се вдигат до -5 градуса. Сняг затрупва инструментите, силният вятър прави работата почти невъзможна, а ледът превръща ходенето на обекта в изпитание. Въпреки това хората работят на 30 метра височина и няма нито един пострадал.
По-голямата част от работата се върши на ръка. Мъжете имат електрически триони, но заради ниските температури дървесината се реже най-вече на ръка. Истински късмет е, че работниците въобще имат осигурено електричество. Напук на всичко хангарът е завършен навреме. През февруари 1926-а се развява норвежкото знаме, което ознаменува края на строежа.
Строителите измислят редица иновации, докато са в Кингсбей. Те правят уникални по рода си дървени естакади, за да изграждат горните части на стените. Вратите на хангара са специално укрепени, за да поддържат по-добре стените. За съжаление дизайнът на хангара не е напълно съвършен. При силен вятър маневрите в него са доста трудни, а липсата на покрив означава, че снегът се трупа свободно върху дирижабъла.
След първия полет на "Норвегия" зеблото е махнато. През 1928-а италианците наново покриват хангара. Двете години, през които е стоял открит, са нанесли щети, но основата му стои солидна и непоклатима. Нобиле нарежда стените на хангара да бъдат запълнени със слама, за да предпазват дирижабъла при маневриране вътре.
Фактът, че през 1928-а съоръжението е използвано за полетите на "Италия", е достатъчно показателен за качеството му на изграждане.
В някои отношения то е било по-трудно и от кацане на Луната - все пак астронавтите са имали скафандри, които да ги предпазват от студа.
През 30-те години хангарът окончателно рухва. Дървесината е дефицитна в Свалбард и дървеният материал бързо намира други приложения на острова. Един от мостовете, направени с такава дървесина, е здрав и до днес. Бетонните основи от своя страна са видими всяка година, когато се стопят снеговете.
Полетът на "Норвегия" спомага да бъде установен маршрутът, по който и в момента се движат повечето авиолинии около Северния полюс. За съжаление "Италия" бива запомнен най-вече с катастрофата, която претърпява при третия си полет, причините за която не спират да се обсъждат 80 години по-късно. Шестима от 16-те члена на екипажа изчезват сред руините на дирижабъла.
Един умира при сблъсъка със земята. Осмият се предполага, че става жертва на канибализъм. Останалите трябва да оцеляват месеци наред в ледената пустош.
Репутацията на Умберто Нобиле е безвъзвратно накърнена заради решението му да зареже екипажа си в снега, след като е спасен.
По тази причина не са много тези, които знаят за огромния хангар и битката с арктическите условия, въпреки която той е построен.
