Откакто се навършиха през 2018 г. 140 години от края на Руско-турската война, в България се появи широка гама от публикации, книги и предавания, които дадоха най-разнообразни оценки за това каква всъщност трябва да е за нас тази война между "Дядо Иван" и високата порта.
За съжаление, голяма част от оценките бяха повлияни от крайните идеологически тенденции на хората, които ги изказваха. Българското общество страда от остра форма на абсолютизация, която се дължи на относително ниската историческа и културна грамотност.
Казано накратко, ние българите искаме да виждаме света черно-бял.
Искаме да знаем кои са добрите и те да са абсолютно добри и кои са лошите и те, съответно, да са изцяло лоши. Работата е там, че в историята няма абсолютно добри и абсолютно лоши.
Всъщност, единствените, за които може 100% да се твърди, че са Лошите, е български рап дует от Варна, който беше популярен в началото на новия век. Всичко друго си има нюанси, понякога по 50, понякога повече.
Обикновено в началото на месец август (или към края за феновете на датите по нов стил) в България се заговаря за Шипка. Как се е стигнало до Шипка; какви герои са българите и дали са били повече от руснаците на върха; колко точно са османските войски; кой всъщност запали Стара Загора и т.н. и т.н.
Всички тези теми се радват както на широко обществено внимание, така и на завидна доза полемика между всякакви витиевати изразители на -филството и -фобството в България.
Само че в истинската наука история, за -филство и -фобство и за добри и лоши няма място. Има място за фактите. Ето ги и тях.
През 1876 г. Османската империя допуска две сериозни вътрешнополитически грешки. Първата е, че не успява навреме да овладее въстанието в Босна, избухнало още през 1875 г. Втората е, че позволява въстанието на българите през месец април да бъде потушено не от редовна армия, а от неконтролируемите башибозуци.
Резултатът е, че вследствие на безчинствата и кървавите зверства, които се случват както в българските земи, така и в Босна и Херцеговина, Високата порта заслужено се превръща в обект на международен натиск, който днес е съпоставим с критиката на Запада към президента на Сирия, с тази разлика, че тогава Русия не е на страната на диктатора.
Впоследствие неуспехът на Сърбия и Черна гора във войната с Османската империя от лятото на 1876 г. води след себе си две последици. Първата е, че властите в Истанбул стават изключително неотстъпчиви към исканията на Великите сили за реформи и автономия на българи и босненци. Втората е, че за Русия става ясно, че няма да се мине без директна военна интервенция. Петербург започва да договаря такава опция с Австро-Унгария още през лятото на 1876 г., докато сърбите все още не са разгромени от османците.
След октомври 1876 г. руските планове бързо навлизат във финален етап и въпреки подписването на османо-сръбския мир през февруари 1877 г., Петербург си е оставил удобна вратичка за действие – Черна гора продължава да воюва с Високата порта.
Използвайки този факт и провала на Цариградската конференция, Русия обявява война през пролетта на 1877 г. и предприема настъпление едновременно на Балканите и в Кавказ. Планът на Петербург е да се следва изпитаната стратегия от Руско-турската война от 1828-29 г. и бързо да се напредне през Стара планина към Одрин и Източна Тракия. Русия иска бърза и оптимално евтина победа.
Проблемът е, че слабото разузнаване води до зле подготвен първоначален план, вследствие на който ще се стигне до боевете за Шипчеснкия проход. Руското командване има доста грешна представа за размера и качеството на османските войски на Балканите – подценяването е в размер 1:2 в полза на реалните сили на Портата.
Поради тази причина, Русия предвижда твърде малко първоначални сили за действия в Мизия и не повече от 20 000 души за атака срещу Одрин през Балкана. През 1829 г., тези цифри биха били адекватни спрямо размера на тогавашната османска армия. Половин век по-късно, нещата стоят съвсем различно.
Въпреки допуснатите стратегически грешки, тактическото изпълнение на руския операционен план започва брилянтно. Река Дунав е форсирана с минимални загуби, а османските сили в Мизия са парализирани с поредица от адекватни и добре замислени ходове.
Дотук добре. Но скоро действителността застига въодушевеното руско командване. В т.нар. Укрепен четириъгълник (Варна-Шумен-Русе-Силистра), османците концентрират почти толкова сили, колкото руснаците са заделили за целия Балкански фронт. Отделно от тях, опитният Осман паша успява да събере още около 60 000 души, с които се укрепява около Плевен и блокира пътя през Балкана в западна посока.
Пътят, по който Дибич навлиза в Тракия през 1829 г., също е блокиран от османските сили, а благодарение на английския флот, от Албания е прехвърлена още една 40 000-на османска армия, начело със Сюлейман паша.
Така след бързите успехи през юни 1877 г. месец юли се оказва доста критичен.
Силите на генерал Гурко (т.нар. Преден отряд) успяват да навлязат в Тракия и да завземат Стара Загора, но скоро са притиснати от по-многобройните сили на Сюлейман паша и са принудени да се изтеглят. Османците опожаряват Стара Загора, продължавайки безумната, варварска тенденция от пролетта и лятото на 1876 г. Ориста на старозагорци само дава сили на българските опълченци още по-категорично да плюят в лицето на напредващите османски сили и да търсят разплата.
Съдбата им дава този шанс в началото на месец август, когато именно на Опълчението и няколко руски полка е поверена отбраната на проходите в Централния Балкан. Руското командване правилно преценява, че настъплението на Сюлейман паша трябва да се спре на всяка цена. Слабото разузнаване обаче отново проваля руските планове и в Шипченския проход са оставени далеч по-малко сили от колкото ще бъдат необходими.
Към прохода поема една 27 000-на османска армия, начело със самия Сюлейман паша, докато останалите сили от неговите войски следва да възстановят османската власт в Тракия и Старозагорско и да преминат след основните сили под формата на ариергард.
На постъпите към Шипчеснкия проход стоят по-малко от 7500 руски и български войници. Те нямат достатъчно припаси и муниции, укрепленията им не са достатъчно добре изградени, а поради малкия им брой, бранителите не успяват да заемат всички важни позиции в прохода и за османците се отваря възможност да разположат батареи на някои от най-ключовите възвишения.
На 9 август започват първите сражения. Скоро става ясно, че с наличните сили за бранителите ще е изключително трудно да издържат.
Броят на убитите и ранените нараства постоянно, а мунициите намаляват. Снабдяването с вода е критично и руснаците трябва да разчитат на населението на околните села, които под канонадата на османската артилерия рискуват живота си за да помагат на бранителите.
След кратко затишие от един ден на 11-ти август османците подновяват своята офанзива с пълномащабно настъпление по всички сектори на бойното поле. Следват епизоди на отчаян героизъм и твърда решимост от страна на руските войници и опълченците. В боевете са вкарани дори и ранените, поведени в контраатака от лекаря на Опълчението, д-р Констнтин Бонев.
Привечер, командването на Габровския отряд на ген. Радецки най-сетне успява да прехвърли свежи подкрепления към Шипченския проход и да закрепи обстановката достатъчно дълго, че към върха да бъдат пратени нови съединения от резерва. В крайна сметка, до края на август ситуацията в прохода остава патова, но руснаците постигат своята стратегическа цел – настъплението на Сюлейман паша е спряно.
Логично е впоследствие българските опълченци да бъдат високо оценени за своята храброст и жертвоготовност. Петте опълченски дружини са изтеглени за почивка през есента, а след това участват в прекосяването на Ботевградския проход (Арабаконак) и освобождаването на София.
В писмата си руските войници и военни кореспонденти не пестят похвалите си за местното население и помощта, което то оказва на руските войски. Това е видимо и в наскоро публикуваните бележки на руския журналист Е. Утин, който изпраща редовни очерци за военните действия за изданието "Вестник Европа".
Заедно с всички останали прояви на саможертва и чрез активното си участие във войната (над 40 000 души са ангажирани с военните действия, а над 20 000 българи са убити в хода на войната), българският народ не просто получава, а заслужава своята свобода.
Днес, в руски и български сайтове и медии може да прочетете всякакви нелепици за Освободителната война, за предадено доверие (и от двата народа), за поругана памет и т.н. и т.н.
Важното е да помним, че хората, които през 1877 г. са пролели кръвта си, са знаели за какво го правят и за тях не е имало съмнение каква е била войната и за какво точно се е водела .
Да, руските политици (както политиците на всяка Велика сила), са водели своята политика без излишни сантименталности и братски чувства. Това се показва от начина, по който граф Игнатиев проиграва мечтата за обединена България в Сан Стефано, за да може родината му да получи Бесарабия и Кавказ по договора в Берлин.
Но не може да има съмнение, че обикновените руски войници са се сражавали с една искрена жертвоготовност, която е ясно усетена и отчетена от тогавашните българи.
Проблемът отново идва от този пуст стремеж за черно-бял свят, според който в България има твърде много или твърде малко паметници на руската армия.
Нека го кажем така, в България действително има много монументи на една руска армия, но недостатъчно много от тях са посветени на правилната армия освободителка.
Не ти се разбира, дедо.
Няма робски народи,има робски хора.
dedo adji | 09.08.201813:17 Българите в Батак са изклани от помаците от Барутин (потурчени българи), ръководени от Ахмед ага - Барутанлията.
dedo adji | 09.08.201814:21 Давай отчет за себе си! Не съди, за да не бъдеш съден! ХристиАнино!
6 TheRock | 09.08.201812:39 "А ако някой смята, че по ония времена, великите сили ще жертват интересите си за шепа въшливи българи е в голяма грешка." А в днешни времена? Верваш ли че английските ти приятели, които и тогава и днес ни презират, ще си помръднат задника за тебе въшльо? И защо? Защото им лижеш гъза от сутрин до вечер и плюеш на ония, благодарение на които ни има на картата на света след 500 години безвремие и несъществуване? Та нали точно тези ти плювни са една от причините за презрението им към нас? Друг е въпросът че не го схващаш.
И като стана дума за опожаряването на Стара Загора. Там кланетата са вършени не само от армията а от албански башибозук и черкези ръководени от Дай Ахмед и чирпански цигани.
Nikkor | 09.08.201814:43 Ти си толкова замаян, че не разбираш че "великите сили" включва и Русия. Това го е разбрал и Левски, и Раковски, и Стамболов, и Захари Стоянов, и всички български революционери, затова са искали да се освободим самостоятелно. А паралелите ти с ония времена и сега са неуместни и издават какъв човек си, ти си човек на миналото и тъмните времена на комунизма, по които тайно въздишаш.
Nikkor | 09.08.201814:43 И не благодарение на руснаците, а благодарение на Ото фон Бисмарк ни има на картата. Хайде да четеш повечко. Че това русофилите сте отчаяни безкнижници и неграмотници.
По време на научната сесия в БАН Константин Косев отново припомни своите исторически изводи отпреди 37 години: „Установено е, че в плановете на Ото фон Бисмарк империята на султаните е нежизнеспособна държава и в съответствие с тази своя външнополитическа стратегия канцлерът е започнал да проявява все по-голяма благосклонност към национално-освободителните движения на Балканите, включително и българското“, каза историкът и допълни, че в това отношение особено му помага Априлското въстание през 1876 година. „Неслучайно Бисмарк го възприема като истински дар от небесата, а неговото потушаване му дава възможност веднага да се присъедини към възмутената европейска общественост в защита на българите. Особено показателна е публичната му реч пред Райхстага на 5 декември 1876 година, която завършва с думите: “След извършените злодеяния на черкезите в България, за Османската империя вече няма място в Европа“. Следва ласкавият прием в Германия на българските пратеници Драган Цанков и Марко Балабанов, които канцлерът уверил: „Аз съм убеден, че Русия няма да ви остави в беда и ако трябва, ще действа със сила, тя ще извади меча. А ние сме нейни приятели и ще я подкрепим“. След разгрома на султана, в най-критичните моменти на Берлинския конгрес, Бисмарк отново се намесва и благодарение на неговата подкрепа Варна и Софийска област са присъединени към Княжество България, уредена е процедурата по избор на български княз и е уточнено времетраенето на руската окупация на страната, посочва Константин Косев. https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-18384423
В тъпотията си павето се съюзи с турското мекере ВиК. Само той хвали Бисмарк и берлинския конгрес, дори българомразкото прасе се въздържа. А бафмааму се прави на неразбрал въпроса. То няма нужда и да питам, той си каза герба.
dedo adji | 09.08.201815:04 Не съди, за да не бъдеш съден! ХристиАнино!
НЕСЪЩЕСТВУВАЩАТА „САНСТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ“ Кой тогава хвърли прах в очите на наивните българи с фантастичния проект "Санстефанска България"!? Естествено Освободителката Русия. И досега повечето българи не знаят, че в Сан Стефано е подписан Прелиминарен (предварителен) договор. Защото без съгласието на всички Велики сили тогава е било невъзможно да се променят границите в Европа (така е още от времето на Виенския конгрес). В резултат на войната 1877-1878 и след решенията на Берлинския конгрес, се създава едно васално Княжество и една Автономна област, върху приблизително 1/3 от цялата българска етническа територия (виж по-долу). Следователно за никаква независима държава и дума не може да става. Султанът остава върховен сюзерен и определя външната политика на новите държавни формации. Княжеството, а още по-малко Областта, не са субекти на международното право. Между другото, това става ясно при сключването на мира след победоносната Сръбско-българска война. Княжеството се представлява от султана и не получава нищо, като компенсация (което е прецедент в европейската дипломация, принципът е агресорът винаги да бъде наказан)! С други думи, резултатът за българския народ от войната 1877-78 е следния : - възстановяване на българската държавност, макар и като полунезависима - освобождаване на част от българите върху 1/3 от цялата българска етническа територия - разпокъсване на националната територия и създаване на предпоставки за заграбване на останалите части от съседни национални държави, като с това е предначертана злощастната съдба на българския народ: Петте войни със стотици хиляди жертви, бежанци и стопанско разорение, довеждат до инфилтриране на бацилите на комунизма в съсипаното от войните българско село. Това причинява жестока, перманентна гражданска война и повече от 70-години комунистическо и посткомунистическо управление. Вече 70 години на българите се набива в главата идологемата, че лошите Велики сили разпокъсали митичната Санстефанска България, против волята на Русия. Естествено се пропуска фактът, че Русия, както се отбеляза и по-горе, сключва в Райхщад споразумение с Австро-Унгария. Споразумение, където изрично се отбелязва, че в бъдеще няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова. По-късно, на 30 май 1878 в Лондон, е сключено споразумение и с Великобритания. Видно е, предвид горното, че Санстефанският прелиминарен договор (3 март 187 е един пропаганден проект, който цели от една страна да хвърли прах в очите на общественото мнение, най-вече българското, а от друга, да изпробва твърдостта на останалите Велики сили да противостоят на руската експанзия към Проливите. Въпреки, че е било невероятно другите Сили да се съгласят със създаването на голяма държава (чрез нарушаване на Райхщадското и Лондонското споразумения), доминирана от Русия и надвиснала над Проливите. Защото, съгласно този прелиминарен договор, практически се унищожава Европейска Турция (територията на новата държава прерязва сухоземната връзка на столицата Истанбул с останалата територия на Турция на полуострова), като границата се установява на стотина километри от турската столица (чрез т. нар. Люлебургаска дъга) и от Проливите – т.е. Турция се превръща в марионетка на Русия. Това е такъв абсурд, че проблемът изобщо не е разискван на Берлинския конгрес (13 юни - 13 юли 187. Където, съгласно предишните споразумения и предвид новата обстановка след войната 1877-78 г. (коренно различна от политическата обстановка по време на Посланическата конференция в Цариград), е предвидено създаване на сравнително малка (малки) българска васална държава (държави).
КАК РУСИЯ ПОДГОТВЯ ВОЙНАТА, ЗА ДА СЕ ПРИМЪКНЕ КЪМ КОНСТАНТИНОПОЛ „Цариградска България“ не би била изгодна за Русия, защото няма никаква сигурност, че ще може да бъде приобщена към руското политическо пространство. Затова още на 8 юли 1876 г, руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях секретно Райхщадско споразумение. Там черно на бяло е написано, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова. А на 15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Тя е резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Андраши. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите. За тези споразумения е било известно на редица руски високопоставени лица, от които изтича информация, към български представители още по време на войната... Мнозинството от българите и досега не знаят, че във войната 1977-78 участват и Австро-Унгария и Великобритания, които съответно окупират турските области Босна и Херцеговина и остров Кипър. Участват също Румъния и Сърбия, като първата дава значителен брой жертви при Плевен, където румънската намеса се оказва изключително важна. Сръбските жертви са малко, защото те не срещат особена съпротива в желанието си да окупират, колкото може повече български земи (дори повече от обещаното от Русия, така че се налага амбициите им да бъдат ограничени от Берлинския договор). Фактически Русия води войната със съгласието и мандата на другите Велики сили. Доскоро в общественото пространство се лансираше лъжата, че Русия дала във войната 200 000 убити (допреди няколко години на входа на храма „Ал. Невски“ се мъдреше паметна плоча с подобно съдържание)! И това при положение, че действащата армия на Балканския фронт е била всичко 180 000?! Архивите показват, че броят на убитите в руската армия на Балканския фронт е 10-12 000, преобладаващо от украинските губернии (тук не влизат румънските жертви)...
ЗАЩО РУСИЯ ПРОВАЛЯ ЦАРИГРАДСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ Проектът е създаден от британския посланик, в един изключително уникален и благоприятен за българите момент (натискът от страна на световното обществено мнение в този момент е бил изключително голям). Този проект е бил единственият, който е могъл практически да бъде осъществен в тогавашните условия и единственият, който е гарантирал бъдещето на обединена България, нейният просперитет и развитие. Защото, при реализацията на този проект, с един замах изчезват почти всички предпоставки за бъдещите войни и национални бедствия. Решава се проблемът с евентуални румънски аспирации (Румъния тогава има излаз на Черно море и никога не е имала претенции към Добруджа – напротив румънското обществено мнение е било силно против решението на Берлинския конгрес, с което румънското Причерноморие се дава на Русия, а Румъния получава Северна Добруджа). Лишени са от основание сръбските домогвания (Нишки и Пиротски санджаци остава в Западната автономна област), а до голяма степен и потенциални гръцки аспирации. Границите се гарантират от Силите. Остават най-вече потенциални бъдещи териториални проблеми с Турция – Южна и част от Западна Тракия. Развитието на двете автономни области (които по устройство са сходни с по-сетнешната Източна Румелия) в условието на перманентната криза на „болния човек“ (Турция), чертаело най-благоприятни перспективи за българската национална идея. На Конференцията проектът е бил приет единодушно от всички Велики сили. Този проект изцяло е базиран върху обхвата на Българското национално пространство, юридически оформено от султанския Ферман за създаване на Българската екзархия (един уникален документ, едва ли имащ аналог в европейската история, който фактически обединява понятията „народност“ и „национална религиозна общност“ и става юридическа бариера срещу домогванията на съседните национални държави). Русия не е могла открито да се противопостави, но действа задкулисно чрез посланика си, ген. граф Игнатиев. По това време той дърпа конците на Високата порта и бил нещо като Велик везир в сянка. От друга страна, националистите на Митхад паша (младотурците) само чакат момента да уловят разногласие между Силите, за да имат увереността да отхвърлят проекта, което и става, след подмолните машинации на графа. Русия е с развързани ръце, да настоява за война, за което фактически получава мандат от останалите Сили (с Австро-Унгария и има споразумения, а от страна на другите Велики сили си е осигурява благосклонен неутралитет)
КАКВО ДЪЛЖИМ НА РУСИЯ Русия решила и самоволно освободила България, твърдят т. нар. „български русофили“. Подразбира се, че цяла България станала изведнъж и завинаги национално свободна (т.е. независима и целокупна). Възниква тогава въпросът: кого освобождаваха повече от 200 000 убити български войници, офицери и опълченци през Забравената епопея на ПЕТТЕ войни, свързани с идеята за Национално освобождение и обединение (1885 -1945). За какво загинаха тези герои и ЗАЩО подвигът им е съзнателно забравен, а паметниците на повечето от тях 45 години са систематично унищожавани, поругавани, забравени или потънали в немара чак досега. Огромни са жертвите: още два пъти по толкова ранени, инвалидизирани и безследно изчезнали. Десетки хиляди убити и загинали дава и българското цивилно население в Тракия и Македония, подложено на етнически геноцид от сърби, гърци и турци, систематично унищожавано и прогонвано (както свидетелстват международните анкети). Стотици хиляди бежанци, загубили роден дом и семейства, само с дрехите на гърба си, търсят спасение и защита в старите граници на България. Не освобождение, а национални бедствия, икономически катастрофи, разкъсване, унищожение и стотици хиляди убити и бежанци донесе Източната политика на Русия на България, ето как – виж по-долу: