Почти шест десетилетия те водят кървава кампания за независимост, отнемайки живота на стотици души по пътя на своята революционна борба.
За организацията "Баско отечество и свобода" (ЕТА) битката е за независимост от Испания и право на самоопределение. За Мадрид, Европа, САЩ и още много страни по света обаче става въпрос за деструктивен сепаратизъм и тероризъм, дело на хора, които не ценят човешкия живот.
Организацията се появява в края на 50-те години на миналия век като отцепническо крило на Баската националистическа партия (БНП), появила се още през 1894 г. и която успява да оцелее, макар и нелегално, в рамките на репресивния режим на генерал Франсиско Франко.
В продължение на години след идването си на власт управлението на Франко поставя ограничения върху употребата на баския език, а много интелектуалци попадат в затвора заради своята етническа принадлежност и политически убеждения. Самата БНП е забранена и принудена да премести централата си в Париж, откъдето по мирен път опитва да защитава правото на самоопределение на баското малцинство в Испания.
За радикалистите в партията това не е достатъчно. За тях единствения начин за изпълнение на целите и противодействие на Франко, е пътят на оръжието.
Така през 1959 г. се появява ЕТА, а три години по-късно организацията провежда първото си официално събрание в Байон, Франция. Там са дефинирани основните принципи и цели - революционен социализъм и следване на марксистка идеология.
По време на на петата конференция на ЕТА през 1966 г. организацията се разделя идеологически на две крила - "националистите" или ЕТА-V, които се придържат към традиционната цел за широка баска автономия в рамките на Испания, и "идеолозите" или ЕТА-VI, които предпочитат пълна независимост и установяване на режим от марксистко-ленениски тип.
Не им отнема дълго време преди да започнат с подривната дейност, а малко след това и с терористичните атаки и убийствата.
Първата жертва е от 1968 г., когато полицай е застрелян при рутинна пътна проверка на автомобила на един от основателите на ЕТА Чаби Ечабариета. Той първо успява да се измъкне заедно със сподвижника си, но по-късно през деня е заловен и екзекутиран на място. Смъртта му е приета за мъченическа от останалите членове на организацията, а Ечабариета се превръща в култова фигура с почти митичен ореол в историята на баското националистическо движение.
Само няколко месеца по-късно радикалистите достигат до местния началник на тайните служби в областта, който е разстрелян пред дома си като отговор за смъртта на Чаби.
Около цялата ситуация се вдига много шум и в следващите две години режимът подлага на огромен натиск и репресии почти цялата баска общественост, като произволните арести, побоите и мъченията са често срещани.
Така се стига до военните трибунали в град Бургос, където на съд са изправени 16 души от ЕТА. Само за няколко дни всички те са признати за виновни, а шестима от тях са осъдени на смърт.
В седмиците преди съдебния процес се вдига голям международен шум и медийно внимание, за което спомага огромна стачка на над 100 000 работници в областта, както и отвличането на немския почетен консул в Сан Себастиан. В подкрепа на осъдените се изказват също видни фигури като френския писател Жан-Пол Сартр и дори папа Павел VI.
Целият вътрешен и международен натиск оказва тежест и в крайна сметка лично Франко нарежда смъртните присъди да бъдат намалени до 30 години затвор.
Това обаче по никакъв случай не успокоява ситуацията, а най-мащабната операция на ЕТА през този период тепърва предстои.
През декември 1973 г. екип от трима души успява да извърши бомбен атентат срещу втория човек в държавата след Франко - министър-председателя адмирал Луис Кареро Бланко. При операция "Огро" е взривена колата, в която освен Бланко пътуват още неговия шофьор и бодигард.
Ударът се оказва изключително тежък за целия режим. Бланко е смятан за почти сигурен наследник на Франко, който по това време е вече в напреднала възраст и с влошено здраве. Смъртта на министър-председателя провокира политическа криза и разцепление в редиците на управлението, което води до ситуация, при която режимът до такава степен отслабва, че когато Франко умира след две години, цялата му система се разпада.
Новата реалност се отразява и на ЕТА, като организацията в следващите години преминава през различни вътрешни разделения и минава в различни крайности - от търсене на мирно решение и преговори до безкомпромисен радикализъм.
Няколко поредни правителства предлагат установяване на разширена автономия на региона и помилване за много членове на ЕТА. Въпреки това бомбените атентати и жертвите стават все повече, а насилието прогресивно ескалира, като основна цел са полицаи, военни, служители в държавната администрация или правосъдието.
Но също така и цивилни. При една от най-кървавите атаки загиват 21 души, а други 45 остават ранени след взрив в търговски център в Барселона.
Отговорът на държавата е формирането на неофициално паравоенно звено, създадено с единствената цел да издирва и ликвидира членове на ЕТА. В рамките на четири години неговите членове извършват най-малко 48 убийства, наред с няколко отвличания на територията на Испания и Франция в период, останал известен в историята с названието "Мръсната война".
През 1988 г. поредица от разследвания на вестник "Ел Мундо" изиграва важна част в разкриването на дейността на звеното, което набързо е разпуснато, а десетилетие по-късно някои от членовете му са изправени пред съда за извършените от тях престъпления.
За цялата си история ЕТА разчита на финансиране чрез грабежи, банкови обири, отвличания, "революционни данъци" и рекет. В демократичната ера след Франко формира няколко последователни политически крила, но всички те остават напълно изолирани от останалите баски политически организации и са забранени от държавата.
В международен план ЕТА поддържа контакти с други организации със сходна идеология като ирландската ИРА и колумбийската ФАРК, но 90-те години са време, през което и двете губят от своето влияние. Същото се случва и с баските радикалисти, тъй като те биват системно подлагани на натиск както във вътрешен, така и в международен план.
Някога считани от Париж като инструмент за дестабилизиране на режима на Франко, след неговата смърт, ЕТА се превръща в цел и за френските власти.
През септември 1998 г. ЕТА обяви примирие, но то продължи само 14 месеца и е последвано от нова ескалация към началото на века и нов натиск от страна на Мадрид. През пролетта на 2006 г. се достига до ново примирие, но то отново пропада след атентат на летище "Барахас"
Въпреки усилията на полицията и арестите на няколко високопоставени лидери на ЕТА, заловени във Франция, атаките продължават с атентати в Бургос и на остров Майорка през 2009 г.
Междувременно ЕТА продължава все повече да губи обществената подкрепа в баските региони. Причина е не само възходът на умерените баски партии, но и заради нарастващото усещане, че ЕТА вече няма релевантност към новата политическа обстановка.
През май 2009 г. радикалните сепаратистки партии са изключени от баските регионални избори, а това е годината, в която в местния парламент за първи път мнозинството не се държи от националисти.
Само няколко месеца по-късно ЕТА обявява ново примирие, а след още една година организацията окончателно заявява, че се отказва от насилието и преминава към изцяло политически средства за постигане на независимост.
Вече обаче е твърде късно. Твърде малко са хората, които се интересуват от революцията и морално остарялата комунистическа идеология на ЕТА.
През 2018 г. организацията обявява, че се разпуска изцяло в ход, който отбелязва края на половинвековен конфликт, отнел живота на повече от 800 души.
