Разделена държава и хиляди загинали - това са някои от резултатите на конфликта в Северна Ирландия, който се оказва един от най-дълго продължилите и кръвопролитните в модерната история на Европа.
Основна роля в него има една организация, която записва името си сред най-страховитите и ефективни терористични структури, появявали се някога.
Ирландската републиканска армия (ИРА) се ражда в контекста на желанието за независимост на Ирландия от Великобритания, което ескалира в разгара на Първата световна война с Великденския бунт от 1916 г.
Неуспехът на въстанието води до преструктуриране на националистическите движения, които се обединяват в ИРА. Нейната цел е да поведе въоръжена борба, за да направи британското управление в Ирландия неефективно и по този начин да помогне за постигането на по-широката цел за независимост, която дотогава е преследвана на политическо ниво от Шин Фейн - основната ирландската националистическа партия по това време.
От самото си създаване обаче ИРА действа независимо от политическия контрол и в някои периоди всъщност има надмощие в движението за независимост.
За лидер на военното движение е избран Майкъл Колинс, ветеран от британската армия и човекът, който поставя основите за водене на модерната асиметрична война. Именно той е отговорен за провеждането на военните операции, като под негово ръководство в периода 1919 - 1921 г. по време на войната за независимост ИРА извършва атаки срещу почти 300 британски полицейски участъка из цялата страна, както и множество други нападения срещу символи на правителствената власт.
В основата на тактиката на Колинс са заложени засади, подривна дейност и саботажи срещу британски сили за сигурност. В нея обаче влизат и терористични методи.
Под директното ръководство на Колинс действа специално подразделение, наречено "Дванадесетте апостоли" с основна цел публичното ликвидиране на британски агенти и държавни служители.
При най-известната си атака, позната като Кървавата неделя, "Апостолите" извършват въоръжено нападение в центъра на Дъблин, при която загиват 31 души, включително 14 цивилни.
Силите на ИРА по това време са далеч по-малки в сравнение с британските, но тактиките на Колинс нанасят постоянни загуби и обезкървяват противника, докато в крайна сметка Лондон не се съгласява на преговори.
В резултат на картата се появява Ирландската свободна държава (с мнозинство католици републиканци), която години по-късно ще стане напълно независима, и по-малката Северна Ирландия (с мнозинство протестанти юнионисти), която остава част от Великобритания.
Тези условия обаче се оказват неприемливи за значителен брой членове на ИРА, държащи целия остров Ирландия да бъде отделен от Кралството. Така организацията се разцепва на две фракции - едната под ръководство на Колинс и подкрепяща споразумението, а другата, водена от Еймън де Валера, се противопоставя.
Първата група се превръща в армията на новата държава, докато втората става известна като "нередовните" и ще бъде основата на появилата се по-късно печално известна Временна ирландска републиканска армия.
Двегодишната гражданска война е загубена от "нередовните", въпреки че те успяват да убият самия Колинс при засада, а в знак на помирение Де Валера става президент на републиката.
Помирение обаче така и не е постигнато. Най-радикалните елементи в рамките на ИРА продължават своята работа, напомняйки по зловещ начин, че стремежът им за обединение на всички ирландски провинции в една държава - постигнат със сила, ако е необходимо - е все още жив.
Това се изразява в поредица бомбени атентати в Лондон в края на 30-те, като дейността на ИРА до такава степен се превръща в неудобство за управлението в Дъблин, че на два пъти я обявяват за незаконна организация и приемат специално законодателство срещу заловени нейни членове.
Проблемът става по-сериозен по време на Втората световна война, когато ирландското правителство се опитва да спазва неутралитет, но ИРА извършва подривна дейност срещу британците и дори се свързва с режима на Хитлер.
С края на войната ситуацията се успокоява, но не за дълго.
На север католическото малцинство, голяма част от което е с "републикански" или "националистически" нагласи, започва да надига глас, че е изправено пред дискриминация по отношение намиране на работа, жилища и отношение пред закона, чувствайки се умишлено маргинализирано от протестантското мнозинство.
Когато избухват първите протести през 1969 г., се смята, че безработицата в католическите части на Северна Ирландия надминава 30%. Това е началото на 30-годишния конфликт в Северна Ирландия, който става известен като "Смутните времена".
Ситуацията бързо ескалира в насилие между демонстрантите и кралската полиция, а точно това е необходимо на ИРА, чиито части бързо се организират в защита на обсадените католически общности, като получават подкрепа от свои поддръжници в Ейре.
Самата организация обаче отново се разцепва на две части заради спор как да се подходи към конфликта на север. Появява се "официално крило" и "временно" крило. Въпреки че и двете фракции се стремят към обединена социалистическа ирландска република и споделят марксистко-ленинистки идеи, първата избира по-мирен подход и отхвърля насилието през 1972 г., докато втората вярва, че единствено чрез него могат да бъдат пропъдени британците.
Така се появява радикалната Временна ирландска републиканска армия.
Още с началото на 70-те те започват своята кампания срещу всички юнионисти и британци, а след 1973 г. разширяват атаките си към Великобритания и дори континентална Европа.
Организацията действа най-вече чрез бомбени атентати срещу цивилни цели като пъбове, магазини и метростанции.
Най-известните сред тях са Кървавият петък от 1972 г, когато загиват 13 души при поредица от 22 експлозии по време на протест в Белфаст, както и бомбеният атентат срещу Маргарет Тачър в Брайтън от 1984 г.
Радикалното крило на ИРА достига дори до самия чичо на кралица Елизабет. Лорд Маунтбатън е убит през лятото на 1979 г, след като е взривена бомба на рибарската му яхта, докато той е със семейството си. Заедно с него загиват още трима души, включително две деца.
Смята се, че в периода между 1969 г. и 1994 година членове на ИРА убиват около 1800 души, 600 от които цивилни.
За цялото това време организацията разчита на финансова и материална помощ от различни източници. Сред тях са както части от ирландската диаспора в САЩ, така и различни европейски и други крайнолеви и революционни фракции като Организацията за освобождение на Палестина, баските сепаратисти от ЕТА и колумбийската ФАРК.
Либийският режим на Муамар Кадафи също е сред поддръжниците на радикалното крило на ИРА, като осигурява стабилен поток от оръжие през 70-те и 80-те години. При една заловена пратка от френския флот през 1987 г. са задържани над 120 тона различни оръжия и боеприпаси, предназначени за ИРА.
За цялото време на своето съществуване ИРА поддържа тесни връзки с политическата партия Шин Фейн, която е водещ политически фактор в Ейре и Северна Ирландия, въпреки че не изпраща свои депутати в нито един парламент.
Това обаче се променя през 1981 г. след случая с гладната стачка на 23 затворници, повечето от които членове на ИРА. Около случая се вдига огромен шум и става причина за остра ескалация на насилието в Северна Ирландия. В крайна сметка десетима от протестиращите умират вследствие на гладната стачка, като сред тях е и лидерът им Боби Сандс, който се превръща в национален герой и дори е избран за депутат от Шин Фейн, докато трае протеста.
Неговият успех убеждава политическото ръководство да се концентрира върху парламентарните процеси и от този момент нататък политическият аспект от борбата измества военният.
Няколко години по-късно започват и първите преговори с Лондон, като Шин Фейн действа в ролята на посредник в преговорите с ИРА. През 1994 г. идва и първото голямо примирие, което обаче пропада, тъй като юнионистките паравоенни групи отказват да преговарят с ИРА, докато организацията не се разоръжи.
Вторият опит за преговори е по-успешен и в крайна сметка води до Белфасткото споразумение между всички политически сили в Северна Ирландия, Шин Фейн (като представител на ИРА), наред с правителствата в Дъблин и Лондон.
Самото споразумение е всеобхватно и регулира начина на управление на Северна Ирландия, отношенията между Великобритания, Ейре и Северна Ирландия, като основните аспекти от него са свързани с нормализиране на отношенията между общностите, отказът от насилие от всички страни и най-вече разоръжаването на всички паравоенни организации.
Последното важи най-вече за ИРА, логиката за чиято дейност изчезва, тъй като републиканците се съгласяват, че Северна Ирландия ще остане част от Великобритания, докато мнозинството от населението там го желае.
Самият процес на разоръжаване на организацията обаче е труден и трябва да премине през няколко кризи, които подкопават мира, докато в крайна сметка през 2005 г. ръководството не обявява официално, че ще преследва своите цели единствено с мирни средства.
Малко по-късно ирландските и британските служби потвърждават, че ИРА е прекратила всички централно организирани престъпни и терористични дейности. И до днес обаче се смята, че в рамките на организацията продължават да съществуват радикални клетки готови да се активират при необходимост.
