Което и дете в Щатите да попитате, ще знае историята за "изгубената колония" на Роаноук.
Тя неслучайно е толкова популярна: вероятно една от най-големите загадки в модерната история на САЩ разказва как през 1587 г. кораб със заселници от Англия (общо 91 мъже, 17 жени, две от които бременни, и 9 деца) отплавали към остров Роаноук край брега на днешния щат Северна Каролина.
Те успели да се устроят там, но един ден водачът на експедицията Джон Уайт решил да се върне до Европа, за да привлече още заселници и да осигури нови провизии. Междувременно обаче между Испания и Англия избухва война и той не успява да се върне обратно три години.
Когато най-накрая успява - през 1590 г., намира селището пусто, без там да има никакви следи от хора, нито от насилие. Той вижда само едно-единствено нещо: издълбан надпис на едно дърво, който гласи: "Кроатоан".
В крайна сметка обитателите на острова никога не биват намерени, а тази мистерия се превръща в интелектуална дъвка за много творци: от научната фантастика на Харлан Елисън, който пише за колонията, през Стивън Кинг, който я включва в "Бурята на века", през комиксите за Батман и Супермен, та чак до шестия сезон на сериала American Horror Story, който стъпва изцяло върху тази история.
Сред по-популярните теории, които през вековете са разпалвали въображението на хората, е, че местното племе е избило своите съседи.
Самият термин "изгубена колония" пък е популяризиран от статия в списание, публикувана през 1837 г. Тя въвежда още и мита за Вирджиния Деър - първото бяло дете, родено в Новия свят, което се превръща и в мощен символ сред белите националисти и често е главна героиня в историите за Роаноук.
Според Скот Доусън обаче всичко това са просто легенди и митове, които прикриват далеч по-просто обяснение.
Той е местен историк, тъкмо публикувал своята научна книга със заглавие The Lost Colony and Hatteras Island, която се опитва да обясни по-трезво какво е онова, което най-вероятно се е случило с изчезналите хора.
Книгата се позовава на 11-годишно изследване, проведено от Археологичното общество Кроатоан, което Доусън съосновава със съпругата си Маги и екип от археолози, историци, ботаници, геолози и други изследователи в района на Северна Каролина.
В него се включват и учени от университета в Бристол в Англия, подпомагани от антрополози от Мичиганския университет, които започват да копаят в района преди повече от десетилетие.
Резултатите посочват следното: първо, мистериозният надпис далеч не е чак толкова мистериозен, защото "Кроатоан" е името на местното племе.
Второ, това може би е било знак, с който англичаните са обозначили къде отиват - да живеят с индианците, които според изследователите всъщност са били доста добронамерени и може би са решили да помогнат на новите си съседи.
Тази теория е подкрепена и от някои доказателства.
Така например през 2015 г. National Geographic подробно описва нова находка от счупени английски купи, част от сабя и фрагмент от писалка, намерени сред останките на индианското племе от остров Хатерас.
"Това е свидетелство, че те са се интегрирали сред коренните американци, но са запазили предметите си", твърди Марк Хортън, който е археолог от британския университет в Бристол.
Ето защо Доусън решава да събере колкото се може повече археологически и научни доказателства, които подкрепят тази теория в книгата си, за да разсее всички конспиративни теории, които от години обикалят пространството.
Нещо повече - става ясно, че дори през 1590 г. хората приемат, че заселниците са отишли да живеят с местните, което не е било необичайно явление по онова време. Те дори организират "спасителна мисия", за да ги открият на остров Хатерас, но времето не е на тяхна страна и се отказват.
По-късно, през 1701 г., изследователят Джон Лоусън пък все пак стига там и разговаря с местните, след което разказва, че някои от тях твърдят, че прародителите им са били "бели хора".
Книгата на Доусън, публикувана през юни, все пак не може да се смята за последна инстанция по този казус, но обобщава археологическите доказателства, събирани цяло десетилетие, които се стремят да сложат край на устойчивия американски мит за Роаноук.
