Някои го определят като един от най-добрите шпиони на XX век.
Но по какво всъщност може да се определи дали един таен агент е успешен, или не? По естеството на информация, която е откраднал? Колко дълбоко е успял да се внедри? Колко дълго е работил незабелязано? Или пък с колко държави е сътрудничил?
Всъщност трудно може да се отговори на който и да е от тези въпроси, когато става въпрос за египетския милиардер Ашраф Маруан.
Животът му е обвит в мистерии и слухове, а истината той отнася със себе си в гроба, след като през 2007 г. пада от балкона на своето 4,4-милионно жилище в Лондон.
Роден е в Египет през 1944 г. в заможно и уважавано семейство на военни. Баща му е генерал в елитната Републиканска гвардия, а това обикновено е гаранция за добро бъдеще за всеки амбициозен младеж. Маруан учи химично инженерство на 21 г., след което постъпва в армията.
Някъде тогава се появява и първият му обект на шпионаж - дъщерята на президента Гамал Абдел Насър - 17-годишната Мона Насър. Всъщност двамата доста бързо се влюбват, а бракът им продължава до самата смърт на Маруан.
Съюзът обаче се оказва изключително важен за него, тъй като му осигурява пряк достъп до египетския елит и влиза в семейството на най-влиятелния политик в Близкия Изток по онова време - държавник, превърнал страната си в регионален лидер и лице на панарабизма и арабския национализъм.
Всичко това обаче се сгромолясва през 1967 г. и катастрофалната загуба от Израел по време на Шестдневната война.
По това време Маруан е изпратен да учи в Лондон, но бързо е върнат от там заради разточителния си и показен начин на живот. Според един от слуховете сред причините е и любовната афера, която завързва с жената на кувейтски шейх.
2/ Nevertheless, having relied on a number of false starts earlier in the year, notably from a spy Israel had on the inside of Sadat's government, Ashraf Marwan, Israel was unsure that an attack would actually happen on Oct 6. This despite Marwan warning them the day before. pic.twitter.com/DF9YObsRBa
— Today in Israel's History (@TodayIsrael) October 6, 2020
След завръщането си в Кайро е назначен на работа в президентската администрация, където работи под зоркото око на ръководителя на тайните служби Сами Шараф. Там младият Маруан получава пряк достъп до държавни тайни от най-високо ниво - нещо, от което решава да се възползва.
Не е ясно защо се съгласява да ги предава, но е ясно, че за първи път се свързва с Мосад при свое пътуване до Лондон. Разбира се, като член на президентското семейство той вече е имал досие в израелското разузнаване, даже придружено със снимка от сватбата му. Така че той е бил добре познат за Мосад, а когато сам си предлага услугите, за тях това идва като истински подарък.
Първата среща е с агент на име Дуби в лобито на хотел близо до "Хайд Парк".
"Отидохме в една предварително наета стая и там той изкара документи и ми каза: "Сега аз ще диктувам, а ти ще записваш", разказва самият Дуби. "Прочете ми номерата на всички части в египетската армия. Дивизии, бригади и батальони. С номера на всяка част ми прочете и имената на командирите."
"Това беше мечтата на всеки един разузнавач, но се се опитвах да запазя спокойствие", продължава Дуби. "Каза ми, че това е само малка част от информацията, която може да ни предостави."
Цената за услугата е 100 000 долара, които се изплащат, след като в Мосад проверяват получената информация и се уверяват, че е точна. Дадено му е кодовото име "Ангел".
В следващите години Маруан продължава да се издига, даже и след смъртта на Насър през 1970 г. Всъщност срещата с Дуби става само няколко месеца, след като Насър е починал, а младият бизнесмен се превръща в един от най-близките съветници на новия президент Ануар Садат.
През цялото време обаче в Мосад имат сериозни съмнения относно истинската му лоялност и това дали всъщност не е изпратен, за да ги залъгва с погрешна информация.
Всички тези съмнения се усложняват в навечерието на войната от 1973 г.
Тогава коалиция от арабски държави, начело с Египет, напада Израел. Атаката е абсолютно изненадваща, тъй като се случва навръх празника Йом Кипур, а цялата отбрана е сварена напълно неподготвена в първите дни.
Няколко месеца по-рано, през пролетта, Маруан подава информации за непосредствена атака от страна на Египет. Тогава армията е мобилизирана, но нападение така и не се случва. Дни преди истинската офанзива през октомври, Маруан отново изпраща предупреждение, само че с погрешен час.
То става повод за спешен съвет с участието на премиерът Голда Меир и началникът на отбраната Моше Даян, които го приемат доста сериозно, но вече когато е твърде късно.
За много хора целта на Маруан е била единствено и само да заблуди израелското разузнаване, което да се окаже неподготвено в случай на война. Това се случва по една или друга причина, но дали шпионинът е бил всъщност двоен агент, така и не се разбира с точност.
Според тогавашният началник на израелското военно разузнаване Ели Зейра, който дава показания пред специална комисия, разследваща защо армията не е била подготвена за конфликта, няма съмнение, че Маруан е бил двоен агент. Става въпрос за класическа съветска тактика, при която двоен агент предоставя поне 90% достоверна информация, но в определен критичен момент дава залъгваща.
От своя страна проучвания на писателя и журналист Ахрон Брегман показват, че Маруан е действал само и единствено в полза на Мосад. Самият шпионин ги отхвърля, а впоследствие двамата стават добри приятели.
Междувременно по време на самата война Маруан действа като ловък дипломат, назначен за външен министър от президента Садат. В това си качество той има важна роля в убеждаването на държавите от ОПЕК да наложат петролно ембарго на всички, които подкрепят Израел във войната. Въпросното ембарго е напълно безпрецедентно за тогава и става причина за дългосрочна енергийна криза и икономическа рецесия в световен мащаб.
През следващите десетилетия след края на войната Маруан се отдава предимно на бизнес начинания в Лондон и даже в един момент става акционер в любимия си футболен клуб "Челси".
Все пак за цялото това време продължава да поддържа известни контакти с египетското разузнаване, макар и доста ограничени. Смята се, че в някакъв период тогава и британските тайни служби са се свързали с него, а имайки предвид сериозните си бизнес позиции и минало, много вероятно е бил обект на интерес за поне още няколко разузнавания.
В крайна сметка животът му приключва така както и протича - с мистерия.
На 27 юни 2007 г. той умира, след като пада от петия етаж на апартамента си в Лондон. В същия ден е трябвало да се види със свои служители в съседна сграда, които даже станали частични свидетели на станалото.
Официалната версия на властите е самоубийство, въпреки че абсолютно нищо преди това не предполагало за подобно нещо. Последните месеци от живота му са напрегнати с много проблеми и стрес, но никой от обкръжението му не забелязва признаци за депресия, а пък по-късно вечерта има и резервиран полет за САЩ.
В същото време той е бил близо до завършване на мемоарите си, чиято единствена чернова изчезва безследно.
Всъщност Маруан не първият египтянин, който загива по подозрителен начин след падане от тераса в Лондон.
Първо е египетският посланик в Лондон Лейти Насиф, който намира смъртта си по този начин през 70-те, следван от търговеца на оръжие Али Шафик, който също пада от терасата си. През 2001 г. пък така намира смъртта си и актрисата Суад Хосни.
И четиримата са имали контакти с египетското разузнаване, а трима от тях са били на път да издадат мемоари.
