Добър съпруг и баща на шест деца, вярващ консервативен католик, който ходи всяка седмица на църква, отявлен антикомунист и отдаден патриот, служещ на родината си в системата на сигурността. Обикновено това би бил последният човек, който някой би си помислил, че може да бъде шпионин.
Но всъщност именно така се създава и най-доброто прикритие, а Робърт Хансен се превръща в един от най-успешните тайни агенти на СССР и Русия в цялата им история.
В продължение на повече от две десетилетия той предава на Москва хиляди страници секретна информация за американската ядрена политика, самоличностите на стотици агенти, както и данни за проекта за таен тунел на ФБР под съветското посолство във Вашингтон.
С баща полицай Хансен от рано се ориентира към службите за сигурност. Още след завършването си опитва да влезе в криптографския отдел на Агенцията по национална сигурност, но не успява и няколко години по-късно се озовава в чикагската полиция, където е част от екип за вътрешни разследвания.
По това време, в началото на 70-те, се очертава и характерното му поведение, с което ще бъде популярен сред колегите си - консервативен стил на обличане, трудно социално общуване и най-вече пламенни антикомунистически убеждения. Тогава се жени и за съпругата си и под нейно влияние приема католицизма, като дори става активен член на ултраконсервативната религиозна организация "Опус деи".
Добрата работа на Хансен в полицията му спечелва прехвърляне във ФБР. Първоначално работи в Индиана, а след това е преместен в Ню Йорк, където е зачислен към контраразузнавателно звено.
Бързо обаче решава, че националната сигурност и патриотизмът няма да му бъдат кариерни приоритети.
Само три години, след като постъпва във ФБР, сам се свързва с агент на съветското военно разузнаване (ГРУ) и предлага услугите си. Мотивите му са чисто и просто финансови. Може и наистина да е мразел комунизма, но това никога не му пречи да е прагматичен, когато става въпрос за бизнес и пари.
В първия си информационен пакет за новите си колеги Хансен разкрива самоличността на таен агент на ФБР, който действа под прикритие в ГРУ. През следващата година той продължава в същия дух и за това време получава около 20 000 долара "хонорари" от руснаците.
Сътрудничеството не продължава особено дълго, тъй като в един момент съпругата на Хансен го хваща, докато се занимава със съмнителни документи, а на него му се налага да си признае какво върши. Не само това - под натиск от жена си Хансен е принуден да се изповяда пред свещеник от "Опус деи", който го принуждава да дари на църквата всички мръсни пари, изкарани чрез шпионаж и също така да обещае, че повече няма да прави така.
Само че явно дори Бог не е в състояние да окаже достатъчно влияние на Хансен, който след няколко години пауза продължава шпионската си кариера.
Изкачвайки се по кариерната стълбица на ФБР, той започва да поема ръководни роли в различни отдели на контраразузнаването и получава достъп до секретна информация от най-високо ниво. Това, естествено го изкушава заради възможностите, които се откриват пред него.
Така през 1985 г. се свързва с КГБ и започва да им предлага информация под псевдонима Рамон Гарсия. Предава хиляди документи и компютърни файлове за американската шпионска дейност, разкривайки огромен брой агенти. Повечето от тях са осъдени, а поне трима са екзекутирани.
Може би най-влиятелната фигура, предадена от Хансен, е Дмитрий Поляков, генерал-майор от ГРУ, който още от 60-те години работи за ЦРУ и КГБ и е смятан за един от най-ценните шпионски активи, с които САЩ разполага по време на Студената война. Арестуван е шест години след пенсионирането си през 1980 г. благодарение както на информацията на Хансен, така и на предишна осигурена от друг съветски шпионин - Олдрич Еймс.
В крайна сметка Поляков е разобличен, осъден и екзекутиран за държавна измяна. Другите двама са Евгений Мартинов и Сергей Моторин, разстреляни след разкрития на Хансен.
Интересното в случая е, че тогава той получава задача да издирва потенциални къртици във ФБР - тоест трябвало е да търси самия себе си и всъщност предава на Москва цялото си разследване, включващо имената на всички източници, които са запитвани от Бюрото за наличието на потенциални предали.
Междувременно парите към него продължават да се стичат. Например получава 55 000 долара за информацията, че в края на 70-те ФБР е имало план да прокопае тунел под съветското посолство във Вашингтон и да го използва за следене и подслушване. Идеята така и не се реализира, но пък за сметка на това носи солиден хонорар на предателя.
До разпада на СССР той получава над 500 000 долара в кеш плюс диаманти и скъпоценности, които започва да използва, за да си осигурява по-висок стандарт на живот.
Отдаденият католик и добър съпруг се оказва не чак толкова отдаден католик и добър съпруг, тъй като си позволява връзка със стриптизьорка, на която прави скъпи подаръци и води на екзотични почивки в чужбина. По-късно самото момиче споделя, че двамата никога не са имали сексуален контакт помежду си, а той е искал да я направи вярваща католичка.
Играта за него прекъсва през 1991 г., когато Съветският съюз спира да съществува. Това обаче е само временно тъй като още през следващата година прави нов опит да се свърже с ГРУ, който обаче е неуспешен и му коства сериозно дисциплинарно наказание. Обявен е за негоден да бъде на ръководна длъжност и реално е понижен в структурите на ФБР.
Въпреки всичко Хансен не се отказа, твърдо решен да си заработва допълнително като шпионин. През 1999 г. съумява да си продаде услугите на новото руско външно разузнаване, като им предоставя всяка една информация, до която се добере.
Все пак алчността му изиграва лоша шега. През всичките години ФБР не спира да търси къртицата в редиците си, а наличието на Олдрич Еймс, действащ паралелно с Хансен, усложнява всички действия. Почти всички пробиви в сигурността първоначално са приписани на Еймс, чиято дейност е била в ЦРУ.
Не всички от тях обаче могат да се обяснят с изтичане на информация от там и така погледите се насочват към хора като Хансен, които вече са попадали под подозрение. Започват да го наблюдават и даже го преместват в централата на ФБР, където може да бъде следен по-лесно.
Накрая е хванат в крачка на местопрестъплението, точно докато поставя пакет с информация в специално място, пригодено за тази цел от руски агенти.
Наблизо е открита и торба с 50 000 долара, която не оставя никакво съмнение какво се случва в момента.
По време на ареста си Хансен не изглежда особено изненадан и даже пита агентите защо са се забавили толкова много.
Иронията му обаче не му помага по никакъв начин в съда. Доказателствата срещу него са безкомпромисни, а той избягва смъртната присъда след споразумение за пълно сътрудничество и признание на абсолютно всичко, което е направил.
Разбира се, не му се разминава. Получава 15 доживотни присъди, а днес прекарва 23 часа от денонощието в изолирана килия в затвора със свръхстрог режим в щата Вирджиния
