На пръв поглед снимките от Вюнсдорф доста напомнят на тези от Припят - призрачен басейн с разлепени плочки, изоставени сгради и усещането, че някой току-що е избягал от кошмарно бедствие.
Трудно е да се каже кой от двата града - немският или украинският - има по-драматична и динамична съдба обаче.
Вюнсдорф е бил военна база на кайзер Вилхелм II, на нацистите и впоследствие - на съветските войски.
Още по-интересното е, че градчето се намира едва на 40 километра от Берлин, но преди падането на Берлинската стена е имало период, в който е бил истински "забранен град", до който достъпът е бил почти невъзможен. Мястото е окончателно изоставено през 1994 г. и оттогава е оставено да се разпада.
Комплексът е основан през 1916 г., за да служи за военна база на армията на кайзера. По време на Втората световна война съвсем естествено приютява нацистките военни сили, като веднага след тях там се настаняват руските войски.
Местните наричат Вюнсдорф "Малката Москва на немска почва" заради нашествието и населването с руснаци.
По онова време градът разполага с кино, театър, музей, магазини и по почти нищо не се отличава от цивилно населено място.
В него живеят между 40 и 75 хил. руски войници, но немалко от тях са с жените и децата си. Статуи на Ленин, мрежа от тунели и редица мистериозни по предназначение сгради обаче подсказват, че това не е обикновен град. Освен всичко друго, комплексът е заобиколен от висока бетонна стена.
Прозвището "Забраненият град" идва именно тогава, защото е било невъзможно за германец да припари.
Достъпът до Вюнсдорф обаче е бил изключително труден и преди съветско време. През 1935 г. комплексът е заселен със силите на Вермахта и не е пресилено да се каже, че те ръководят почти всички свои действия от бункерите там. Телекс поддържа директна и моментална връзка с Франция, Нидерландия и дори Африка.
Стените на повечето сгради в града са дебелина от над метър и е трудно не просто да ги събориш, но им да им нанесеш каквито и да било щети. Впоследствие съветските сили се възползват доколкото могат от същите тези могъщи строежи и разполагат в тях критична инфраструктура.
А когато руснаците поемат комплекса, той се превръща в истинска крепост. Влизането става единствено след предварително одобрена молба и всякакви опити за нелегално проникване се наказват тежко. Въпреки това не липсват такива, които се опитват да прескочат бетонната стена и да се възползват от екстрите във Вюнсдорф като евтините цигари и алкохол, необложени с никакви данъци.
На тези, на които е позволено официално да влязат в комплекса, са налагани строги времеви ограничения. Ако пристигнеш в 9 сутринта например, до 4 следобед трябва да си напуснал градчето. В противен случаи също следват санкции.
Междувременно в самия Вюнсдорф текат усилия той да се превърне в истински руски град на немска територия.
Стените са изрисувани с пропагандни фрески и мозайки и ликът на Ленин наднича от всеки ъгъл под формата на статуя или барелеф.
Стенописи възхваляват успехите на СССР в областта на науката, спорта, индустриалното и военното дело. Под всичко това има и сложна система от бункери, които да подсигурят безопасността на военните и техните семейства при нужда.
До 1989 г. да живееш във Вюнсдорф се приема за изключителна привилегия, която не се предоставя на всеки руски военнослужещ. Падането на Берлинската стена и началото на Перестройката обаче слагат край на всичко това и обричат комплекса на разруха.
Руснаците са отзовани обратно в родината си и на повечето от тях дори не е предоставено време да опаковат всичките си вещи. Семейства с по няколко деца е трябвало да стегнат багажа си буквално за ден и на следващия да отпътуват за Русия. Магазините са изоставени, пълни с непродадена стока. Някои дори изоставят домашните си любимци.
Сега Вюнсдорф служи единствено като екзотична туристическа атракция.
Всяка година около 10 хил. туристи посещават комплекса и, учудващо или не чак толкова, много от тях са руски ветерани, които си припомнят някогашното величие на градчето.
За историците обаче Вюнсдорф е зловещ мемориал на най-тежката война в историята и нейните последици - времена, които по никакъв начин не бива да се повтарят.
