Когато за първи път е прожектиран 50-секундният филм на братя Люмиер, вълнението е било огромно.
Публиката не е свикнала с необикновеното изживяване и част от нея е в откровена паника, когато изглежда така, сякаш влакът лети директно към тях.
През годините броят на зрителите, които напускат панически салоните, е паднал драстично.
Но все още има филми и то немалко, които карат хората да изскочат от седалките си, а понякога и да не се върнат да догледат докрай.
Някои от тези проекти съдържат твърде много кръв и насилие и даже хора с железни нерви не ги издържат лесно.
Други са наситени с толкова секс, че и най-либералните пред екраните са на мнение, че еротиката е прекалена. А трети са с такава режисура и монтаж, които предизвикват симптоми като световъртеж и гадене.
И тъй като на кино се ходи за удоволствие и развлечение, а не за да ти стане лошо, немалък процент от аудиторията предпочита да не си причинява проблеми.
Разбира се, такива филми си имат и своите фенове и разпалени защитници. Доста от тях са удостоени с номинации и статуетки от най-престижните награди и са упорито хвалени от критиците.
Това не променя факта, че останалите трудно ги гледат до финалните надписи.
В галерията ще видите 9 филма, които буквално са накараха зрителите да напуснат киносалона.
Пропуснали са и "Хвани ме,ако можеш!" с Леонардо ди Каприо. Въпреки,че е на Спилбърг вече ми дотегнаха до смърт филми за социопати!
Е, деф, тука не мога да се съглася с теб. "Хвани ме ако можеш" поне е увлекателен, като повечето филми на Спилбърг. Дъртия му евреин знае как да прави филми, които те залепят за екрана. Особено пък оня за Редник Райън, дето игнорирах аларма на колата, приятелка и все, че да видя какво ще стане накрая(въпреки че ми е пределно ясно как свършва ВСВ). На Ларс фон Триер или Дарън Аронофски не бих гледал филм отново, тия не са наред с психиката, и/или са на тежки наркотици. На Иняриту филмите не са толкова откачени, ама за сметка на това действието се развива баавно и протяяяжно. Ако съм в един киносалон, на тъмно, направо да заспя. Та тука статията удря право в десятката.
Бих добавил филма "Апокалипто" на Мел Гибсън. Бях с майка ми в киното и на една от първите по-кървави сцени ме накара да си ходим Не съм си тръгвал заради гнусотия във филм, но виж от тъпотията- да. За съжаление последно два български бяха
Спайдър, "Хвани ме,ако можеш" наистина е увлекателен,като всяка нихилистична творба. (Единствената добродетел на такъв сорт изкуство.) Но след като го гледа,човек после не може два дена да си възстанови душевното равновесие. Мерси. В "Редник Раян" само в една сцена има ведър и игрив лъч светлина. След десанта американските войници навлизат в едно френско село. От една къща се носи музика - шансони. Американски войник казва:"Ако още малко послушам тези песни,няма да е нужно германците да ме убиват. Сам ще се застрелям."
Моята лична класация на най-гадните и отблъскващи филми се оглавява от "Един Сръбски Филм". Сигурно има и по-големи гнусотии, но това просто не можах да го доизгледам на няколко пъти. Филмът не е лошо направен, напротив, но е мнооого гнусен. Cannibal Holocaust е може бе също така достоен кандидат за доста гаден филм. Прилича (и може би е) документалка. Доста тягостен и отблъскващ.
Пропуснахте и девет произволно избрани български филми.