Гордън Геко е един от най-силните, стилни и устойчиви символи на капиталистическо хищничество и безскрупулен, „уберменш" социален дарвинизъм. Също така е модел за подражание и възхищение на безброй хора, лишени от сантиментални ангажименти с левичарските каузи за преразпределение на богатството и установяване на нова и справедлива система на равенство.
Тази година се навършват 30 години от появата на прекрасно противоречивия персонаж във филма на Оливър Стоун „Уолстрийт". Геко е централен екранен антагонист и основна драматургична атракция в произведението - инвеститор от „голямата лига", финансов велосираптор, корпоративен рейдър и борсов манипулатор с масивна пура, безупречен и безобразно скъп костюм, зализана назад кестенява коса и пронизващ стъклен поглед.
Това е най-добрата роля в кариерата на Майкъл Дъглас, съвсем заслужено наградена с „Оскар" пред 1987-а година.
Образът на Геко излиза извън чисто злодейските ограничения на сценария на Оливър Стоун и заживява свой собствен меметичен живот в просторите на Западната култура. Режисьорът Стоун е краен левичар, който изпитва дълбока ненавист към капиталистическия триумфализъм на 80-те години, рамкирани от внушителната фигура на президента Роналд Рейгън.
Стоун е силно критичен към борсовите играчи, неговият баща също работи на „Уолстрийт" и Оливър влага малко от него в Гордън, но по-голямата част от бащиния образ е използвана за моделирането на добрия финансов брокер, който застава срещу акулата Геко.
Гордън Геко е вдъхновен от няколко реални корпоративни рейдъри и едри спекуланти, които са изобличени и осъдени в САЩ за търговия с вътрешна информация. Оливър Стоун ползва възхода и падението на Геко като инструмент за морална поука от крайностите на капитализма. Д
Драматичното сърце на филма тупти в ритъма на легендарната вече реч на Гордън за алчността: „Алчността, при липса на по-точна дума, е добра".
Алчността прояснява и прорязва към целта, тя улавя есенцията на еволюционния дух. Алчността във всички форми - за живот, за пари, за любов, за познание - е маркирала стремежа на човечеството към покоряване на върха. Алчността, помнете ми думата, ще спаси не само компанията Teldar Paper, но и другата повредена корпорация, наречена САЩ. Благодаря ви много!"
Оливър Стоун мрази капитализма, но иронията е, че Гордън Геко е по-добър и интересен от филма, в който е поставен. „Уолстрийт" е солидно произведение, замърсено от идеология, сантиментализъм, евтин патос и досадна дидактичност.
Моралните лекции и пози на Стоун - демонстративен почитател на кървави комунистически диктатори от всякакъв порядък - дрънчат на кухо.
Гордън Геко от друга страна е великолепен художествен продукт, който заслужаваше по-качествен филм.
Геко е епичен антигерой, изпреварил времето си. Той щеше да се чувства много по-комфортно в примамливата морална мъгла на днешната престижна телевизия, поставила харизматичните злодеи на пиедестал. Геко заслужава шедьовър от ранга на „Вълкът от Уолстрийт" на Скорсезе, който разказва за реалния финансов играч Джордан Белфорт, който през 80-те се вдъхновява именно от фикционалния Гордън.
През 2010-а Стоун пусна продължение на „Уолстрийт", което беше тежка идейна и художествена катастрофа като повечето филми на режисьора след 1999-а година.
Геко е важен и актуален за съвременния културен момент не само със своята природа на чаровен антигерой, който публиката обича да мрази и за който в крайна сметка стиска палци. Персонажът на Гордън носи духа на 80-те, който днес виждаме претворен навсякъде - от телевизията, музиката и киното, до модата и политиката.
Гордън Геко може да бъде разглеждан като една по-рафинирана версия на президента Доналд Тръмп - нюйоркски капиталист, който не се срамува от колосалното си богатство и има претенцията да твърди, че знае как може да направи Америка отново велика.
Като махнем пурите и страстта по съмнително модерно изкуство, типични за Гордън, той е твърде интересна отправна точка за явлението Тръмп.
Апетитът за успех и документирани победи е могъщ двигател на двамата магнати. И двамата печелят от идеологическите атаки срещу себе си - левичарската истерия само захранва Гордън и Доналд. Социалистическият нагон зарежда единствено своята опозиция - със сигурност не може да захрани икономиките на държавите, в които е приложен. Справка - Венецуела и яденето на плъхове от улиците на една от най-богатите на петрол държани.
30 години след появата си, Гордън остава един от най-силните и есенциални образи на американското кино. Кой би помислил през 1987-а, че бъдещето на гордия капиталист Геко може да бъде в Белия дом.
