Как се прави римейк на класика? Особено когато основата е така стабилна - епична история, която преплита вечни теми и силни герои. Сюжет, увековечен още през Английския ренесанс от Шекспир в неговия "Хамлет". История, нарисувана за големия екран с майсторство и внимание към детайла, в която звучат гласовете на Матю Бродерик, Джеймс Ърл Джоунс, Джеръми Айрънс, Роуън Аткинсън, Упи Голдбърг. Саундтрак - дело на великите Елтън Джон и Тим Райс (текстове на песните) и Ханс Цимер (музика).
Точно преди 25 години "Цар Лъв" излиза на бял свят и веднага се превръща в събитие в киното. И ако се питаме дали ни е нужен поредният римейк на анимационна класика, отговорът е - на киното като изкуство, не. Но на "Дисни" очевидно им е нужен. Явно е нужен и на зрителите, след като по предварителни данни се очаква римейкът на "Цар Лъв" да отбележи приходи от близо половин милиард долара само през първия уикенд от излизането си.
По-резонният въпрос може би трябва да бъде: Какво можем да очакваме от римейка на класика като "Цар Лъв"?
Един филм не може да бъде повод за цялостен извод за лавината от римейкове, които ни заляха в последните години. Досега обаче нито един от тях не е успял дори да докосне величието на своя оригинал.
Това не се е случило и в "Цар Лъв" на режисьора Джон Фавро. Филмът обаче е поредното доказателство, че главната сила на римейковете на анимации днес са технологиите, с които киното вече разполага.
Именно това е и най-добрата част от новата версия на "Цар Лъв", чиято премиера у нас е този петък (19 юли). Джон Фавро вече има стабилен опит в полирането на диаманти и в адаптирането им към днешната дигитална епоха. Успехът на "Книга за джунглата" (2016) явно е бил достатъчна гаранция, за да му повери "Дисни" един от най-успешните си сюжети за последните 30 години.
Три години след като беше обявено, че ще има римейк, новият „Цар Лъв" вече е пред зрителите. В техническо отношение това е един от най-революционните филми в последните години. Той се отличава с реалистичен до последния детайл африкански пейзаж, създаден изцяло на компютър.
Въпреки поредицата т. нар. live-action версии на анимационни класики (т.е. хибриди между игрално кино и компютърна анимация), "Дисни" никога не са маркетирали "Цар Лъв" като такъв тип версия. Нещо повече - там, където е използвано това описание, компанията наскоро обясни, че се има предвид максимално доближаване на картината до реалността.
Това обаче не променя факта, че по никакъв начин не можем да определим филма като нещо различно от анимация. Великолепна анимация, но дигитализираната версия на реалността не може да мине за игрално кино.
Най-новото в случая е технологията, която успява компютърно да изгради както средата във филма, така и всички герои. За целта екипът прекарва време в Африка, още преди да бъдат ясни актьорите, които ще участват. Там се прави детайлно проучване на всичко - поведение на животните, природна среда, изгреви и залези, небето, дори насекомите. И наистина, картината, която виждаме, е внушителна със своята реалистичност. Тя, заедно с добре познатата музика и гласове, правят така че дори един римейк да накара зрителя да настръхне и да се просълзи. В новата версия звучат и нови аранжименти на познатите от оригинала песни.
Филмът кара зрителя да изтръпне още на първия кадър с изгряващото слънце и звученето на "The Circle of Life". Вероятно всеки, отраснал с оригинала, ще усети тръпката. С една важна подробност обаче. Като изключим впечатляващата компютърна анимация, тази тръпка е породена от носталгията, а не от новите качества на филма.
Явно на това разчитат и от "Дисни", тъй като кадрите в по-голямата си част са напълно идентични с тези от анимацията от '94-та. Диалозите също се припокриват на места. Песните са същите, само версиите са нови. Елтън Джон и Тим Райс отново работят върху композициите на Ханс Цимер. Всичко, което е превърналo оригинала в класика, е взето и поставено mot-à-mot в римейка. Оттук идва и една от основните критики към филма - че е копие на своя оригинал, без особена добавена стойност.
Изключението тук е малкият акцент върху героините Нала и Сараби (майката на Симба), заимстван от едноименния бродуейски мюзикъл от 1997 г.
В духа на оригинала е и актьорският състав, който озвучава филма. Както в първата версия, така и тук продукцията залага на големи имена - Доналд Глоувър (a.k.a. Childish Gambino) е Симба, Чуетел Еджиофор е Скар, Джон Оливър е Зазу, а Джеймс Ърл Джоунс отново влиза в ролята на Муфаса, 25 години по-късно. Гвоздеят в състава е Бионсе, която не само озвучава Нала, но записва и напълно нова песен в саундтрака - песента Spirit. Певицата продуцира музикален албум „The Lion King: The Gift" - музикална ода към историята на „Дисни". Тя е изпълнителен продуцент и съавтор в албума.
Актьорският състав определено повишава стойността на филма, но не и достатъчно, за да неутрализира основния му недостатък, а именно липсата на оригинален подход от страна на Фавро и разчитането технологията да свърши работата на сценария и режисурата. До голяма степен това е съдбата на почти всеки римейк от същата поредица до този момент. Сами по себе си това не са лоши филми, но поставени на фона на своите предшественици, не носят същата сила.
Така вместо добро кино, се ражда компютърно-анимирана версия за увеличаване на капитала и нищо повече.
Новият "Цар Лъв" е пример за това, че отговорът на въпроса в началото ("Как се прави римейк на класика?") е просто: "Не се прави". Или поне не може да се направи такъв, който да бъде еднакво добър с оригинала. Въпреки несъвършенствата, римейкът на "Цар Лъв" запазва най-силния си коз - историята, "отгледала" милиони деца по света, с герои, познати до болка на милиони родители, възпитали милиони подрастващи.
