Най-откаченият Black Mirror досега

По Коледа стават чудеса - включително и това да се появи дългоочакван нов "епизод" на култовия антологичен сериал Black Mirror. Само че този път не говорим само за епизод, а за цял пълнометражен филм с името Bandersnatch, в който Netflix и създателите на шоуто залагат на доста повече интерактивност.

Така през платформата се дава възможност на зрителите да избират сами съдбата на героите във филма (поне донякъде).

Разликите обаче са значителни и не само в интерактивността. В повечето случаи Black Mirror се фокусира върху сюжети, ситуирани малко или много в бъдещето, които показват как технологиите могат да обсебят и да променят напълно (и далеч не винаги за добро) целия ни живот.

Действието в Bandersnatch се развива през 1984 г., а сюжетът се завърта около Стефан - проблемен тийнейджър, маниак на тема видеоигри, който сам се опитва да създаде своя игра, базирана върху книга, която е чел като малък. С напредъка по играта той разбира, че авторът на любимата му книга също е имал своите демони.

Историята сериозно се занимава с идеята за свободната воля и паралелните реалности, създавани от всеки избор, който правим в живота си, ролята на съдбата и доколко тя определя всяко от действията ни.

Както обикновено Black Mirror удря силно с философски въпроси, които могат да човъркат из съзнанието ви в продължение на седмици, а самият начин на представяне е повече от добър избор.

Тъй като историята на главния герой се върти предимно около създаването на игра, в която играчът определя съдбата на героя си въз основата на различни избори в нея, продуцентите са направили същото и със самия филм.

През определени периоди на зрителя се дава възможност да направи определени избори от името на главния герой, което допълнително влиза в темата и във вътрешните му дилеми за това дали самият той има свободна воля.

Макар Bandersnatch да има повечето признаци на нещо, излязло от марката Black Mirror - силата на технологиите и как те влияят на живота ни, мрачният тон и убийственото напрежение на моменти, той продължава да е различен. Тук технологиите са по-скоро среда, отколкото причина за проблемите на главния герой (той си ги има и без видеоиграта, но тя само ги усилва).

Филмът, с цялата си възможност от избор на действия, връщания обратно на предишни моменти и различни изходи (има общо 5 различни завършека), те оставя с усещане по-близко до това, което имат заглавия като "Мементо" и "Числото 23".

Това усещане се засилва от факта, че сюжетът е базиран върху съвсем действителна фентъзи видеоигра със същото име от 1984 г., която обаче така и не се появява на пазара (по някаква причина).

Bandersnatch е заплетен, интересен, многопластов и объркан колкото си щеш, а Фиън Уайтхед, който играе главната роля се справя просто брилянтно със задачата да изиграе един много объркан младеж, страдащ от тежки емоционални и проблеми.

Като става въпрос за изборите, филмът предлага хиляди уникални пермутации на историята. Това обаче включва и относително прости повторения, които не оказват непременно въздействие върху самата история. Например, едно от първите решения, които зрителят трябва да вземе вместо героя Стефан, е каква зърнена закуска той да избере за хапване.

Зрителите, които избират най-бързия път и решават да не правят никакви пробиви, могат да преминат през филма за около 40 минути. Средното време за гледане е около 90 минути.

Изборите са подбрани наистина добре като количество - от една страна, не са твърде много, за да изморяват зрителя, но не са прекалено малко, което да остави човек спокойно да се облегне назад. Идеята е зрителят да бъде държан в напрежение, да мисли и да гледа активно.

Това е и основната идея в случая - зрителят да поеме по-активна роля в забавлението си. Ако се случват лоши неща с героя, зрителят се чувства отговорен, ако триумфира - това кара хората пред екраните да изпитват някаква гордост, защото именно техните избори са го довели до този момент.

Именно тук обаче е тънкият типично Black Mirror момент - моментът, в който се замисляш как технологиите и интернет направляват нечий живот, задействани от твоята собствена воля. А филмът определено ще се постарае да те накара да се замислиш над това, карайки те да влезеш лично в черното огледало.

Въпреки всичките си различности, Bandersnatch успява да направи това, което всеки добър епизод на Black Mirror прави - бърка ти директно в мозъка и те кара да мислиш по неудобни теми и въпроси.

Новините

Най-четените