Уди Харелсън сякаш няма незапомняща се роля. Той е от онези актьори, които обживяват образите, в които влизат като винаги привнасят нещо специфично свое и правят образа с една идея по-плътен, с една идея по-завъртян.
Все пак, ако има роля, с която Харелсън кара хората да ги побиват тръпки, то това е тази на психопата - расист - полицай Дейв Браун в "Рампарт". Там той е ужасяващ докато преследва злодеи, докато пребива невинни, докато дебне майки и децата им и дори докато прави секс.
Сякаш целият е едно въплъщение на насилието. Естествено, когато говорим за насилие и Харелсън, няма как да не се сетим и за неговия отвратителен Мики Нокс от "Родени убийци", изродът-убиец Талахаси от "Зомбиленд" и Чарли в "Седемте психопата".
Всъщност, дори във филми, в които героят на Харелсън е почтен и психично здрав човек, например в "Неприлично предложение", има нещо в усмивката му, която кара хората да се тревожат - за неговото ментално равновесие и за собствената си безопасност.
Няма как да не ни направи впечатление, че Харелсън сякаш обича да играе психопати. Психичната болест и насилието са вплетени в мощна, въдействаща амалгама в почти всеки негов герой. Дали това има общо със семейството му?
Всичко има общо със семейството.
В интервю за Guardian след излизането на "Рампарт", Харелсън казва, че му е било трудно да пресъздаде параноята на персонажа си, тъй като точно параноята не му е позната.
"E, поне не много. Случвали са ми се странни работи. Такива, за които не ми се говори особено. Случвало ми се е да съм агресивен с приятели, за които съм решил, че се опитват да ме обидят, а те всъщност не имали такова намерение", добавя той
Подобни "странни работи" се случват на Харелсън и по време на снимките на "Родени убийци". Филмът на Оливър Стоун, който излезе през 1994 г., беше последван от серия копирани убийства в реалността.
За лентата обаче Харелсън казва, че е "неразбрана романтична комедия" и че докато са снимали Стоун сякаш е поощрявал "лудостта" сред актьорите, като някои от тях, като Джулиет Луис и Томи Лий Джоунс наистина са се държали доста диво.
Уди Харелсън обаче не се вписва напълно в холивудските стереотипи.
Той работи и с режисьорите извън мейнстрийма: с Майкъл Уинтърботъм в "Добре дошли в Сараево" и с Милош Форман в "Народът срещу Лари Флинт". Винаги обаче ролите, които избира, са свързани с объркана и сложна семейна история: каквато има и самият актьор.
Дълго време той говори пред медиите за любовта на майка си, за двамата си братя, за детството, прекарано в Тексас и Охайо. В един момент обаче излиза информацията, че бащата на Харелсън е осъден убиец, като мнозина смятат, че това е някаква градска легенда, целяща да очерни репутацията на известния артист.
Легендата обаче се оказва вярна. Чарлз Харелсън е арестуван през 1979 г. за убийството на съдия Джон Ууд Джуниър, а името му се свързва с още две кръвопролитни престъпления. Той умира в затвор със строг режим в Колорадо през 2007 г. като остави на синовете си мемоари, в които признава, че от началото на 60-те е извършил десетки поръчкови убийства.
Чарлс Харелсън попада за първи път в затвора, когато Уди е седемгодишен, а когато бъдещият актьор учи в колежа, бащата получава доживотна присъда.
Според прокурорите, Харелсън е необичаен убиец, който елиминирал жертвите си не с пистолет, а със снайпер. Той дори се хвалел публично, че стои зад убийството на президента Кенеди, но това не е доказано.
През 1979 г. получава 250 000 долара за убийството на съдия, който щял да осъди едър наркотрафикант. Съдията е застрелян, но ФБР арестуват трафиканта скоро след това и той разказва, че е наел Харелсън. В резултат бащата на известния актьор получава две доживотни присъди.
През 2003 г. обаче дилърът изменя своите показания и заявява, че не Харелсън е стрелял в съдията. Синът му прави няколко опита да получи втори процес, но Чарлс умира преди началото на делото.
"Баща ми не беше ангел небесен, но има доста данни, които показват, че съдът не е действал справедливо", заявява Уди след смъртта на баща си.
Осъденият мафиот Кени Гало, попаднал в програмата ФБР за защита на свидетели, разказва, че Харелсън му е доверил, че пише книга, в която смята да разобличи всички лъжи, наговорени за него през годините. Гало се съмнява, че Чарлс действително е убил 50 души.
"Той навярно е участвал в много убийства, бил е шофьор или нещо подобно, но надали е убил сам повече от 5-6 човека", смята Гало.
"Бях на 11 или 12, когато за първи път чух името на баща си по радиото", разказва Уди пред Guardian. "Говореха за Чарлс Харелсън и процес за убийство и бла бла бла...бях сигурен, че има друг Чарлс Харелсън. Имам предвид... по дяволите, това е баща ми".
Малкият Уди се прибира у дома в шок и говори с майка си с надеждата тя да го успокои, че няма нищо вярно в онова, което е чул по радиото.
Уви, истината излиза наяве и е ясно, че баща му ще бъде съден и ще отиде в затвора. Харелсън казва, че майка му е знаела с какво се занимава баща му и отдавна вече не го е обичала, но никога не е говорила с лошо за него пред децата. Заради тях и заради него.
На въпросите дали вижда баща си в себе си, Харелсън казва, че го вижда, да. Роден е на неговия рожден ден.
"В Япония казват, че ако си роден на рождения ден на баща ти, не си като баща ти, а СИ баща ти.", казва Харелсън.
Надяваме се, че не е напълно прав.
