В едно свое интервю за Vulture Данила Козловски ("Викинги", "Академия за вампири") признава, че никога не е искал да прави филм за аварията в Чернобил.
После обаче му попада сценарият на Елена Иванова и Александър Казаков и Козловски някак си решава не само да участва в проекта, но и лично да го режисира.
Резултатът е крайно спорен като качества филм, който се е опитал да имитира хитовия минисериал на HBO, но се проваля зрелищно по редица показатели.
Козловски запретва ръкави (буквално) и влиза в ролята на чаровния пожарникар Алексей Карпушин, който е на път да сбъдне мечтата си - да напусне малкия Припят и да заживее нов живот в Киев.
Всичко се променя, след като той се сблъсква със старата си любов Олга и нейния син, който случайно или не е на толкова години, колкото са отминали от младежкия романс на Алексей и Олга.
Аварията в Чернобилската АЕЦ, както и фактът, че момчето става пряк свидетел на взрива, пък не ни оставят да си задаваме твърде много въпроси за миналото на героите и вместо това преобръщат тотално живота на Карпушин и неговата някогашна любима.
След известно колебание пожарникарят, разкъсван между егоизъм и чувство за дълг, се втурва да спасява електроцентралата от още по-силна ядрена авария, а междувременно Оля започва борба за живота на сина си, който е бил твърде близо до четвърти реактор, когато покривът му изхвърча.
Със започването на спасителната водолазна операция под останките на Чернобил и закъснялата евакуация на Припят реализмът на продукцията напълно се изчерпва и тя започва да прилича на странна научна фантастика.
Козловски заявява, че покрай атомната катастрофа има твърде много митове и легенди, но филмът му създава още повече илюзии около случилото се през 1986 г.
Така например Карпушин почти влиза в оголения реактор, за да помага на колегите си, рита небрежно обгорелите парчета свръхрадиоактивен графит, лази във втечнен от горещината битум, и въпреки че около него мъжете загиват от скоропостижна смърт, той самият е абсолютно невредим. Обяснението на една от лекарките пък е, че "му е провървяло".
Освен това е предвидено пожарникарите да бъдат изпратени на лечение в Швейцария - нещо, което оцелели след аварията категорично отричат да им е било обещавано. Самата спасителна операция пък хем е преразказана некоректно, хем е претупана, за да не отклонява вниманието от уж по-драматичните моменти.
В разговор за CBC Николай Чебушев, 71-годишен пожарникар, който е гасил пожара в атомната електроцентрала, подчертава, че водолазите дори не са били твърде добре запознати с каква опасна мисия се захващат, камо ли да им е обещавано лечение в чужбина.
Чебушев лично отказва на Козловски да бъде консултант на продукцията и в момента я описва като "пълна фантазия".
Неточностите далеч не се изчерпват само с изброените и дразнят още повече на фона на "Чернобил" на Крейг Мейзин, където технологичните детайли около инцидента бяха изключително внимателно изпипани.
Филмът идва със заявката да се фокусира върху геройството на съветските пожарникари и върху човешките емоции на фона на аварията, но слабата актьорска игра проваля и тези амбиции.
Данила Козловски има почитателки по цял свят, а тъй като в родната Русия е абсолютен секссимвол явно е преценил, че това е достатъчно, за да се наеме с главната роля. На места актьорът говори с тежък американски акцент, а и като режисьор не се справя особено добре, тъй като актьорската игра на останалите е на същото ниско ниво.
В ролята на Олга е Оксана Акиншина, която има международен опит с филми като "Превъзходството на Борн", но лицето ѝ почти не сменя изражението си, независимо какво се случва с героинята - влюбване, радост, смърт или отчаяние. Към това се прибавя също толкова безизразното лице на Козловски, а останалата част от каста нито ще ви направи впечатление, нито ще я запомните.
Разбира се, част от пропуските се дължат на факта, че са положени усилия филмът да е максимално "политически коректен" и да не предизвика противоречия като тези, които минисериалът на HBO донесе.
В Русия Мейзин беше обвинен в антируска пропаганда, а Кремъл дори направи опит да спре излъчването на "Чернобил", но изненадващо руската критика не хареса и руската игрална версия за случилото се край Припят. Филмът на Козловски беше отхвърлен като "твърде холивудски" и излишно драматичен.
Именно холивудската визия обаче е сред малкото плюсове на този филм.
Личи си, че продукцията е заснета с много средства, без да се пести от техника и реквизит. Кадрите са впечатляващо ясни и контрастни и има някои грабващи окото моменти като задъханите сцени около реактора и падащите от небето мъртви птици.
Панорамните снимки над Припят също са невероятни, макар че всъщност голяма част от тях са направени в и около Будапеща.
За сметка на това звукът е в най-добрите традиции на източното кино, тоест - почти неразбираем.
С други думи, освен ако не ви се гледа "Чернобил, поръчан от АлиЕкспрес", по-добре въобще не натискайте бутона Play на точно тази продукция.
