"Тихооо!", извисява се глас над снимачната площадка и разговорите секват.
Членовете на снимачния екип заемат местата си, камерата се озовава на рамото на оператора Антон Бакарски и магията може да започне. Мястото е дворът на вила, където няколко от най-популярните български актьори са наобиколили синьо "Жигули" - спомен за отминалата слава на героите им - което рязко контрастира с лъскавите автомобили наоколо.
Стоя заедно с група журналисти отстрани и наблюдавам как протича снимането на конкретната сцена. В нея фокусът е върху скандал между героите - под жаркото юлско слънце се разменят стряскащи обвинения и се вадят кирливи ризи. Репликите могат да разсмеят гледащия отстрани, но всъщност илюстрират абсурдността на подобни драматични ситуации в истинския живот.
Централно значение в конкретната сцена имат героите на Михаил Билалов, добре познат от "Под прикритие" и "Връзки", и Филип Аврамов, който с кожените си дрехи с провиснали от тях синджири е далеч от образа на завряния зет от "Домашен арест", с който много телевизионни зрители го помнят.
Някъде отстрани се чува трясък на две парчета дърво - който трябва да илюстрира гърмящ пистолет - и сцената е към своя край.
От радиостанциите на екипа се чува гласът на режисьора Виктор Божинов - същият, който с "Възвишение" доказа, че в наши дни може да се направи качествен филм на предосвобожденска тематика.
Разположен пред монитори на двайсетина метра от актьорите (и синьото "Жигули"), Божинов е наблюдавал всяко движение, слушал е всяка реплика и е преценявал всеки детайл.
Доволен е от видяното и екипът започва размествания на техниката - предстои същата сцена да бъде заснета отново, но този път от друг ъгъл, с акцент върху лицето на Билалов. След това ще има и втори, трети план и така до момента, в който не е налично всичко, необходимо за монтажа.
В края на деня още една сцена от "Голата истина за група Жигули" - новият филм на Божинов - вече е готова.
Продукцията разказва за измислена българска рок група от 80-те години. Разпаднали са се, точно когато са били на върха на славата си, а след това са поели по различни житейски пътеки - без рок и без известност. Десетилетия по-късно едно неочаквано телефонно обаждане дава основателен повод групата отново да се събере. Някогашният фронтмен Фори (Билалов) се заема с тази тежка задача, която ще доведе до множество комични обрати.
"Героите ни са обединени от общото си минало на група, която животът е разпилял", разказва Ваня Николова, която стои зад сценария заедно с колежката си Нели Димитрова. "Едни са се реализирали добре, други са оцелявали както могат, трети пък отказват да приемат компромисния начин, по който са се справяли досега. Не са много хората, които могат да се похвалят, че си изкарват прехраната с това, което най-добре умеят."
По думите ѝ "Голата истина за група Жигули" не е просто филм за една бивша рок група, а и филм "за хората от едно поколение, които се изгубиха между мечтите и реалността, между това което искаха да бъдат и не успяха да станат", както и за шанса да си спомниш кой си бил.
В общи линии членовете на "Жигули", макар и фиктивна банда, показват как се е развил живота на много истински музиканти, на които се е наложило да загърбят рока и мечтите си, за да оцеляват. Николова, Димитрова и дори самият Божинов са от онази генерация, която е израснала с рок музиката и е наблюдавала развитието на тези групи, определяни като "цветя от края на 80-те", както и причините за техния залез.
"През лятото на 1990-а на стадион "Васил Левски" от хеликоптера на сваления вече Живков слезе Лепа Брена и вкусовете на публиката отидоха в друга посока", разказва Ваня Николова за онези процеси.
Вдъхновението от тези истински истории води до раждането на идеята за новия филм. Това се случва през 2016 г., а снимките започват четири години и няколко пренаписвания на сценария по-късно (Николова е от сценаристите, които вярват, че "тайната на доброто писане е в редактирането - колкото повече пишеш, толкова по-добре се получава").
Пред камерите сценарият оживява чрез актьорите - освен Билалов и Аврамов, в "Голата истина за група Жигули" зрителите ще видят още Димитър Рачков, Герасим Георгиев - Геро, Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас.
Като дете на 90-те, което пази топли спомени за "Ку-Ку", признавам, че най-много се зарадвах да видя на снимачната площадка Август Попов. Неговата роля ще запазим в тайна, макар че тя също отразява един характерен за българската действителност типаж.
Този разнообразен актьорски състав обаче има нужда от насоки, защото "Голата истина за група Жигули" не е нито чиста комедия, нито сурова драма. Екипът търси средата, обяснява Николова.
"Написахме историята честно и емоционално, в стила на жанра комедия/драма, където тъжни истини и ситуации са съчетани с доста забавни моменти и неочаквани обрати чак до финала", посочва тя и допълва, че балансът при писането в този жанр е много фин.
Не е малка отговорността и за това сценарият да се превърне в завършен филм, а тя вече пада върху раменете на режисьора. От това, което виждам, Виктор Божинов се справя отлично с нелеката задача да контролира целия работен процес и с насоките си да не позволява на актьорите да "преиграват", както сам го определя.
"За мен комедията се дели на два подвида - комедия от кръста надолу и комедия от кръста нагоре, т.е. комедия, която предизвиква главата, а не някои други части на тялото", разказва самият Божинов.
Подчертава, че за него комедията не е самоцел и в случая с този филм не става дума за поредица от скечове, а за "парчета от живота, в които всички ние попадаме и отстрани изглеждат глупаво и смешно".
Освен жанровите трудности, пред режисьора стои още по-голямо предизвикателство. Някои от актьорите са масово разпознаваеми и Божинов трябва да ги изкара от това, в което зрителят е свикнал да ги гледа.
"Тук залагаме наистина на психологическата ситуация, която задава сценария. Мисля, че ще видите някои от актьорите в съвсем различна светлина", обяснява ми Божинов по телефона.
Чуваме се с него няколко дни, след като съм бил на снимачната площадка, тъй като не сме успели да поговорим там. Това е напълно разбираемо - режисьорът е постоянно зает с отделните парчета от филмовия пъзел.
Той обаче вече е доказал уменията си - не само с "Възвишение" (2017 г.), но и с работата си по популярни сериали като "Под прикритие" и "Връзки".
"С Виктор никога не може да е скучно", споделя актьорът Михаил Билалов, който е в ролята на фронтмена Фори. "Аз съм свикнал да работя с него, защото ми е ясно какво иска и от две-три намеси нещата могат да се получат."
Сам ставам свидетел на това - по време на снимките на сцената със скандала, Божинов моли Билалов по-рано да даде воля на емоциите си. Актьорът бързо разбира какво иска от него режисьора и в следващия дубъл го прави.
Кои са любимите ви рок банди?
Антон Бакарски (оператор): "AC/DC, Jethro Tull, Pink Floyd, които са по-прогресив, Deep Purple, естествено."
Михаил Билалов (актьор): "[Led] Zeppelin. И Metallica."
Виктор Божинов (режисьор): "Аз съм от поколението, което върви с U2, Depeche Mode, но не се ограничавам с този сегмент. Харесвам и руски рокенрол - Аквариум, Кино́. Oт съвременните групи харесвам работата на Bon Iver, dEUS, TaxiWars..."
Докато Божинов направлява снимките пред мониторите, редом до актьорите стои операторът Антон Бакарски. Двамата се познават още от студентските си години и това е поредният им общ проект. В общата им работа няма конфликти, а взаимно търсене на решения. Резултатът е, че снимките и на този филм вървят гладко.
Ако сте гледали внимателно "Възвишение", вече имате представа за картините, които обективът на Бакарски може да улови. Тук е същото - операторът хвали сценария на "Голата истина за група Жигули" и казва, че докато го е чел, в главата му са изскачали картини и кадри, както и начините те да бъдат пресъздадени в конкретни сцени.
Това, че филмът комбинира комедия и драма, оказва влияние и върху визията - Бакарски обяснява, че и двата жанра имат собствени визуални похвати, които се опитва да избегне:
"С Виктор още от самото начало го бяхме обмислили добре и си бяхме казали, че начинът, по който филмът трябва да изглежда визуално, не трябва да е жанров - не трябва нито да дърпа към комедията, нито да дърпа към драмата. Изображението, което се опитвам да постигна, е по-скоро реалистично - да няма нищо стилизирано."
Този снимачен процес обаче е по-различен - все пак се случва по време на пандемия. Освен актьорите, всички останали членове на екипа носят на лицата си маски. Виктор Божинов обяснява, че на снимачната площадка се спазват мерки и се стараят целият екип да не се скупчва на едно място.
"Когато започна пандемията беше немислимо да си представим, че може да снимаме", казва Ваня Николова. "Впоследствие решихме, че трябва да се адаптираме към новите условия и да снимаме на принципа "или сега, или никога."
Пред същата дилема във филма са изправени и членовете на измислената група "Жигули". След десетилетия обикновен живот те имат възможност отново да свирят заедно. Да оставят настрана оцеляването и да се докоснат отново до онова, в което са били добри.
Как ще се справят - ще разберем догодина. Премиерата на "Голата истина за група Жигули" е предвидена за 2021 г.
А след малкото, видяно на снимачната площадка, и още повече знаейки на какво са способни хората пред и зад камерата на филма, нямам търпение да го видя на голям екран.
