Pieces of a woman ("Да намериш отново себе си") на унгарския режисьор Корнел Мундруцо е киноразказ за скръбта след загубата на новородено, представен от различни гледни точки.
Разказът започва с майката Марта Уайс (Ванеса Кърби) няколко дни преди термина ѝ. Тя и нейният партньор Шон (Шая Лебьоф) се подготвят да посрещнат първото си бебе. Избрали са домашно раждане, понеже Марта иска момиченцето ѝ само да реши кога да се появи на бял свят.
В самия ден обаче нещо се обърква. Историята се заплита, когато избраната акушерка се обажда, за да каже, че не може да изроди бебето, но изпраща своята заместничка Ева (Моли Паркър), на която има доверие. От там започва едно дълго и детайлизирано представяне на всяка сцена, при която радостта бавно преминава в трагедия.
Колкото и личен да е процесът на възстановяване след подобно събитие, филмът успява да го придаде на публиката, за да ни направи съпричастни.
Всеки зрител е оставен да пречупи страданието през личния си опит и светоусещане, а целта на историята от екрана не е да покаже, че някои методи за справяне с мъката са по-добри от други, а да ни направи по-човечни и разбиращи спрямо емоционалните изживявания на другите.
Идеята за близки планове на камерата е виртуозен ход. Тук се появява разказваческият подход и режисьорската естетика на Корнел Мундруцо ("Бели богове", "Луната на Юпитер", "Делта"), който решава да покаже отблизо всяко действие, всяко решение на героите, довели по един или друг начин до трагичните последствия.
Унгарецът е представил последователността на събитията във възможно най-натуралния и подробен вид - от родилните болки, до тревогата на акушерката и накрая до самото раждане. На зрителите е даден шансът да уловят всяко взето решение - правилно или погрешно - и след това заедно с персонажите от филма да си задават въпроса "Какво щеше да стане, ако...".
Дори и дебютирайки с англоезичен филм, Мундруцо и сценаристът Кейла Вебер ("Луната на Юпитер", "Бели богове") не се поддават на театрални внушения, а позволяват на аудиторията сами да изпита трагедията и да извади свои собствени заключения. След смъртта на бебето сюжетът е разбит на отделни линии, всяка от които разказва различна перспектива за справяне със скръбта. Някои се затварят в себе си, други се гневят и стават агресивни, а трети търсят виновните и справедливост.
Фокусът обаче пада върху Марта - жена, която е била майка само за няколко минути. Ванеса Кърби ("Короната", "Мисия невъзможна 7") успява да ни пренесе в херметичния свят на нейната драма, в която нищо не се изговаря, тъгата е представена физически и с поредица от ритуали, които чак на финала придобиват някакво значение.
Играта на Кърби е ненатрапчива, в пълен контраст с екранния ѝ партньор Шая Лебьоф ("Трансформърс", "Нимфоманката") и с Елън Бърстин ("Вечната Аделайн", "Реквием за една мечта"), която играе нейна майка и която е решена да хвърли цялата отговорност върху медицинското лице.
Кърби и Лебьоф образуват екранна двойка, която много напомня на Стенли Ковалски и Стела от "Трамвай желание" на Тенеси Уилямс. Тя е възпитана, идва от семейство с финансови възможности, интелектуално насочена жена, а той е груб и недодялан строител, склонен към агресивно и саморазрушително поведение дори при най-малкия намек за оспореното му мъжество.
И точно като в "Трамвай желание" тези разлики в поведението, които ни отвеждат към сърцевината на историята и които евентуално са ги събрали, стават повод да поемат по различни пътища, когато насреща им е по-сериозно предизвикателство.
Но посланието остава единно - трагедията на Шон не е по-малка от трагедията на Марта. И двамата герои опитват да се освободят от болката, докато са център на коментари.
Философията в техните несходства е метафорична, семпла и ефикасна. За да помогнеш на другия, първо трябва да помогнеш на себе си. Мъката е несподелено и самотно изживяване, дори и ако си обграден от хора, а смисълът от нея се появява, когато сам я изстрадаш и откриеш собствени поуки от преживяното.
Pieces of a Woman е достъпен а в стрийминг платформата Netflix от 7 януари.
Премиерата на филма беше на 4 септември миналата година по време на 77-ия кинофестивал във Венеция, където Ванеса Кърби получи отличието за най-добра главна женска роля в драматичен филм.
