Актьорът Джейк Джиленхол и бившият ММА шампион Конър Макгрегър се засичат в бар...
Не е началото на виц, а сцена от Road House - новият екшън в каталога на стрийминг услугата Amazon Prime Video, римейк на филма "Крайпътна къща" с Патрик Суейзи от края на 1989 г.
В голяма степен филмът на режисьора Дъг Лаймън ("Самоличността на Борн", "Мистър и Мисис Смит", "На ръба на утрешния ден") се усеща именно като екшън от 80-те - без изпълнения като за "Оскар", с няколко колоритни, макар и еднопластови персонажи, и с преплитане на тупаници и смешки.
И със сценарий, който показва, че нито сценаристите са се тормозили с писането, нито зрителите ще се затормозят при гледането на крайния резултат.
В същото време някои по-нови снимачни техники и тук-там доза CGI експлозии дават на Road House по-съвременно усещане, но не правят филма задължително за гледане заглавие.
Вижте трейлъра на Road House тук:
В центъра на историята е Елууд Долтън, бивш боец по смесени бойни изкуства, който в някакъв момент в миналото е стигнал най-голямата такава сцена - октагона на компанията UFC.
Кошмарите за случилото се там го преследват и до днес, а последствията са, че Долтън е човек без желание за живот, преминаващ като призрак от ден в ден, без близки и без перспектива за бъдещето. Човек на дъното.
Тогава идва предложение за работа. Жена, собственик на крайпътен бар във Флорида, иска да го наеме като охранител, тъй като група мотористи тормозят другите ѝ клиенти всяка вечер.
Долтън първоначално не е заинтересован, но получава нещо като знак от съдбата - че все още има смисъл да живее и да помогне на някого. Когато пристига в живописното градче на брега на океана, бързо затъва в ситуацията около бара, която е (малко) по-сложна от това, което собственичката му е описала.
Road House не изпъква със сюжет, но достатъчната за екшън филм основа е налице - самотният охранител, който с юмруци ще трябва да защити по-слабите от алчни бандити.
Всичко се оплесква, когато сценаристите на новия филм - подобно на оригинала - решават да покажат мрачната страна на главния герой.
Вместо да решава проблемите само с юмруци, Долтън, уж погълнат от гнева си, но външно все така спокоен, се опитва и да измисли сложен план как да реши казуса. А действията му изведнъж разбиват рисуваната до момента героична фасада.
В допълнение почти няма момент, в който той да изглежда застрашен от когото и да е. Неуязвимостта му, заедно с посочените леки стъпки накриво към края на филма, изтриват натрупаните симпатии. Road House щеше да спечели от по-изчистен и клиширан протагонист в търсене на изкупление.
Естествено, най-силното качество на филма са юмручните боеве - от малкото сцени от ринга на UFC, които виждаме в сънищата на Долтън, през битките му с проблемните мотористи и други пишман гангстери.
Режисьорът Дъг Лаймън истински се раздава тук - звукът от всеки удар е отчетлив, камерата следи летящите юмруци или падащите тела, дълги кадри позволяват зрителят да се почувства сякаш е в бара и наблюдава боя, а понякога дори минаваме в режим "първо лице" и сякаш сме участници в самия бой.
В това отношение филмът получава 10 от 10, но клатещия се сюжет и средната актьорска игра смъкват общото впечатление. Джиленхол е убедителен като гонен от сенките на миналото бивш професионален боец, но повечето хора около него играят колко да има, за хонорара.
Конър Макгрегър е сполучлива добавка към филма. Road House е актьорски дебют за устататия ММА боец и той доста успешно изпълнява задачата си - да играе горе-долу същия образ, който има и в октагона.
Персонажът му Нокс е ирландски... да речем наемник, който решава на пръв поглед нерешими проблеми. Хала, която не подлежи на контрол и отнася всичко по пътя си.
Независимо дали размята юмруци, пуска тъпи шеги или се шляе по гол задник след поредното си сексуално завоевание, Макгрегър е сред развлекателни елементи на лентата.
Има хляб в него да направи кариера в непретенциозното екшън кино, защото и без това в UFC нещата от години вече не вървят.
Непретенциозно екшън предложение ли е и Road House? Абсолютно. Режисьорът Дъг Лаймън бурно и публично оспорваше решението на Amazon и MGM да пуснат филма директно в стрийминг платформата Prime Video и да пропуснат кино разпространение.
Макар да съм защитник на изживяването пред големия екран, Лаймън ще прощава - Road House е напълно ОК и като филм за гледане у дома. Даже по-добре, защото ви спестява потенциалното огорчение от дадените пари за билет.
Твърденията на режисьора, че Джиленхол прави едва ли не променяща кариерата роля, са силно преувеличени. А зрелищният екшън, макар и да го има, е далеч от като количество и качество от видяното в скорошни екшъни като "Джон Уик 4" и дори излезлия също директно в стрийминг Extraction.
Road House е наистина като екшън от 80-те - такъв, взет от видеотеката на VHS касета, която ще превъртите с видеото, защото предният наемател е забравил, ще изгледате веднъж и после ще повторите някоя друга реплика пред приятели или колеги. Толкова.
Има една шега във филма - че сътресение на мозъка след достатъчно силен удар може да доведе до загуба на краткосрочната памет. По-подобен начин Road House удря достатъчно силно, че да не го помним дълго.
НАШАТА ПРИСЪДА ЗА ROAD HOUSE: 3 от 5 кафенца
Road House може да бъде гледан в Amazon Prime Video.
