ФСБ: След 21 години мълчание - албум в Интернет

От днес от 11 часа знаменитите ФСБ подаряват на българската публика последния си албум с 15 чисто нови парчета - безплатно в Интернет, обявиха Румен Бояджиев, Иван Лечев и Константин Цеков.

След 20 години мълчание, с цената на преживяната подмяна на стойностите в изкуството, времена на груб комерсиализъм и абдикирането от националното, ФСБ подаряват своята музика, каза Румен Бояджиев.

Това, че ние подаряваме своята музика, показва, че нещо не е в ред в нашата държава. Ние не искаме повече да бъдем от грешната страна и затова този наш албум се казва „ФСБ." (ФСБ точка), подчертаха музикантите. Те допълниха, че това не е краят на кариерата им, а точно обратното - началото на онова, което следва след като са минали отвъд точката на тяхното мълчание и точката на тяхното несъгласие.

Музикантите не обвиниха никого конкретно за трагичното положение на музикалния ни пазар, но подчертаха, че са дълбоко несъгласни с действията на Министерството на културата и правителствената политика към културата през изтеклите 20 години, която сравниха с „ботуш, смачкващ всичко".

„Нищо не искаме от държавата. Ако може поне да не ни пречи", отговориха те на въпрос на в. „Труд" колко пари би трябвало да им отпусне държавата, за да могат да издадат албума си на физически носител.

Държавата отговори с безразлично мълчание - зает да получава персонални награди от лобисти на чуждия музикален бизнес, културният министър Вежди Рашидов не намери време, пари или възпитание барем да изпрати един букет и 2-3 празни думи като поздрав към ФСБ по случай събитието, което хиляди българи по света и у нас (според групата фенове във Фейсбук) чакат с оправдано нетърпение. То е ясно, че за Рашидов най-великата БГ група на всички времена не е култура, но подобно отношение и безразличие граничи дори не с цинизъм, а с културния фашизъм, за който намекнаха музикантите. Барем от популизъм бе, Вежди, да беше...

От държавата всички ние можем да искаме единствено да си върши работата така, че да създава среда, в която нашите потенциални спонсори да могат да развиват успешен бизнес и да имат стимул и облекчения да ни спонсорират, допълниха Румен Бояджиев и неговите колеги. Ние сме само музиканти и можем да свършим само нашата работа. И ето - свършихме си нашата работа и ви я подаряваме безвъзмездно, щом няма кой да ни спонсорира да я издадем. Дано някой се замисли, че в това има нещо грешно, казаха ФСБ.

Музикантите допълниха, че истинската печалба за творците е удовлетворението от създаването на музиката, а не парите от продажбите."Ние имаме най-ценното за нас - нашата музика", каза Румен Бояджиев. "Затова искаме да ви я подарим и тя да достигне до всички - и тези, които ни харесват и тези, които не са ни почитатели."

Стана ясно, че албумът е бил напълно готов още преди 8 месеца, но през цялото това време не са успели да намерят спонсор за издаването му. Бизнесът в България се ръководи основно от мениджъри-чужденци, а за тях името ФСБ не означава нищо, а и нямат никакъв ангажимент към българската култура. Не ги обвиняваме, че предпочитат да инвестират в комерсиални и чуждоезични продукти, за тях пазарът само от българоговорящи просто не е достатъчно интересен, обобщиха тримата музиканти.

От миналата година обикалям по всички музикални компании - от „Вирджиния рекърдс" до „Рива саунд" - и обяснявам „ФСБ са записали страшен нов албум, що не го издадете". Всичките мълчат и си правят оглушки, сподели с болка Тома Спространов пред журналистите на пресконференцията днес. (Толкова по въпроса какъв е приносът към българската култура на лица като Саня Армутлиева („Вирджиния рекърдс" и „Анимато мюзик") или Ина Килева (БАМП -Българската асоциация на музикалните продуценти), които непрекъснато реват за някакви пари, които им били откраднати от някакви карибски пирати.) А издаването на ФСБ е просто никакъв бизнес риск - кой е по-голям от тях в България?, чуди се на глас Тома Спространов.

Всичките тези години сме правили музиката си все на български. Случи се обаче така, че не ние, а нашата публика избяга в чужбина. Въпреки това ние сме направили избора си и няма да го променим - пеем на български, за българската публика. И като няма друг начин, решихме да й го подарим, коментираха музикантите решението си да пуснат албума си в Интернет.

„Интернет е бъдещето на музиката, там се случват нещата, там е и нашето бъдеще", категорични бяха ФСБ. Те отговориха и на незададения въпрос за така нареченото пиратство. „Всички теглим музика от Интернет. Логично е и ние да предоставим нашата музика там. Но вие знаете колко безкомпромисни сме били през годините към качеството на нашия звук. Това в Интернет е mp3 файл, това не е истинският звук на един компакт диск. Това е junk (боклук - англ.) саунд. Има хора, които се задоволяват с junk фууд - щом искат, нека това е за тях, ние им даваме албума си безплатно. Истинският ценител обаче винаги ще иска да слуша албума с качествения саунд на един компакт диск", така Иван Лечев обобщи кристално ясно проблема, който толкова други БГ изпълнители и музиканти не разбират. Разбира се, зависи и какво има записано на диска като чисто музикална стойност и ФСБ показаха, че са наясно и с това.

Стана ясно, че все пак групата ще издаде новия си продукт и на диск. „Дори ако трябва накрая да събираме пари помежду си или да продадем по една стая от жилищата си", добави полушеговито, полууморено Румен Бояджиев.

Групата планира и кратко турне наесен, вероятно през ноември, но датите все още не са уточнени. Спонсори също няма, но ФСБ и тук разчитат на Интернет: „Щом уточним датите, ще пуснем предварителна продажба на билети за концертите онлайн. Ще е нещо като дарение, за да съберем пари за концертите, но сме категорични, че ще ги направим", заявиха тримата виртуози.

Особено сутрин, ако гледаме телевизия и слушаме радио, животът ни се струва още по-черен, признаха накрая музикантите. В нашия албум обаче има много слънце, стремеж и оптимизъм, чуйте го поне няколко пъти преди да го коментираме отново, завършиха те.

През целия ден сайтът на групата обаче бе претоварен от огромния брой желаещи да си изтеглят албума.

Лично послание от автора до министъра на културата: Г-н Рашидов, през целия Ви мандат като министър едва ли ще се случи по-знаково и по-значимо събитие в българската поп и рок музика от това, което Вие днес пропуснахте. Оценявам приноса Ви в това да не позволим на един БГ музикант да си иде от болест поради безпаричие, но още по-високо бих оценил, ако се ангажирате поне някак с каузата държавата да помогне и на другите, които са все още живи, да продължават да работят и да ни радват. Ако ли не, ще оценя оставката Ви - да пуши пури може всеки.

#1 lllatch 29.04.2010 в 11:03:55

атитюда на вежди рашидов не ми харесва,но не разбирам,защо данъкоплатеца,трябва да спонсорира албум на рок група?ако няма търсене,да тръгва в нета,какво толкова?десетки талантливи български писатели пишат само в нетаи никога не са издавали аналогово...въпрос на търсене и предлагане е

#2 Public Image 29.04.2010 в 23:53:55

Съжалявам, Фейсбук не е представителна извадка за интерес или позиция. Това е зона на кликащите. За малко да си помисля, че ФСБ са в 21-ви век, а те решили да ми натрият носа като ми подават "джънк"...

#3 djsupermax 30.04.2010 в 01:25:27

@lllatch: Разбира се, че не става дума за това държавата да спонсорира албум на рок група. Те ФСБ ясно са обяснили, че искат от държавата съвсем друго. Може би аз не съм обяснил ясно какво искам от Министерството на културата и министъра - 1. елементарно, пък ако ще да е и лицемерно уважение към едни ветерани на българския рок, и 2. някакви реални мерки, с които министерството да се ангажира да помогне на БГ поп и рок жанр. И като се замисля за второто - че защо да няма и държавна субсидия за поп и рок музика, след като има например за кино?! Държавата всяка година финансира десетина филма с по няколкостотин хиляди лева всеки, които се гледат от по няколкостотин души. А с държавната субсидия само за ЕДИН скапан БГ игрален филм могат да се продуцират примерно ДВАЙСЕТ качествени поп или рок албума - особено ако музикантите и продуцентите са задължени да набавят сами още примерно поне толкова от спонсори, колкото им отпуска държавата. Пак не говорим за спонсориране, издаване или продуциране от държавата - това е неприемливо в една пазарна икономика. Говорим за целево държавно субсидиране за стимулиране на няколко културни бранша. Мога да предложа и други мерки, но не съм културен министър. А как точно настоящият такъв се грижи за музикалната култура, за мен си остава загадка след като тези дни половината музикални - и театрални - дейци на България скочиха на протест срещу него.

#4 djsupermax 30.04.2010 в 02:06:29

@ Public Image : Фейсбук не е представителна извадка, да. Ама ако си учил поне малко социология, щеше да знаеш, че даже така наречената "представителна извадка": 1. има статистическа грешка средно 3 процента при поне 1000 респондента (и много повече при по-малко респонденти) 2. данните въз основа дори и на нея са чиста екстраполация - сиреч предположение, чиста измислица, а не факт, 3. поради което именно социологията не е точна наука. Казано популярно - социолозите правят представителна (според тях) извадка и констатират, че 136 от техните 1000 души гледат БТВ, когато се излъчва Шоуто на Слави. Обявяват рейтинг 13,6%, изчисляват го от всички ТВ зрители и ти обясняват, че 840 000 (примерно) са гледали Слави. А че на някои просто телевизора е бил включен докато са вечеряли, че други пък изобщо не го изключват вечер, че трети са се карали, четвърти са правили секс, а всеки 18-ти от зрителите е чатил в интернет - и че така Слави са го гледали реално може би едва половината от тези 840 000 - социолозите не знаят. А зад всеки клик в интернет и във фЕйсбук стои реален човек, пич. И този клик директно казва мнението му - харесвам, не харесвам това. Това си е електронна демокрация в реално време, с реални цифри и реални хора зад всеки един клик, не е... екстраполация. Твоя си работа, но според мен ти и хабер си нямаш що е то Фейсбук и интернет. Същата история и с джънка - всеки сериозен меломан ще ти каже, че качеството на емпетройката не е това на диска, даже ако тя е на 320, а не на 128. Хората затова все повече употребяват и други аудиоформати, а не емпетри. Но дори емпетройка на 128 ти дава достатъчно ясна представа за музиката. Ако е коректно рипната, тя е по-качествена от това, което чуваш от телевизора или радиото си (апропо - радиостанциите практически всички работят с емпетройки). Емпетри плеъра или телефонът ти - независимо от марката или от компресията на файла - просвирва даже и още по-зле звука. За компютъра е вече спорно - както си го направил, но ако си мислиш, че с колонки за 30 лева и вградено аудио чуваш нещо различно от пълен боклук - абсолютно не си познал. Въпреки това - повтарям - този "боклук" е достатъчно добър, за да оцениш музиката (самият факт, че средният потребител дори не подозира, че консумира боклук и че го тъпчат с аудиобоклук отвсякъде, е показателен). Така че ФСБ ти дават достатъчно, пич. Ти какво искаш - да ти пуснат емпетри на 320, или във формат ейп или флак? Или направо да дойдат лично да ти посвирят на ушенце, защо не, а? А че за техните музикантски уши и за меломаните и аудиофилите това никога няма да е достатъчно качествено, е съвсем друг въпрос. ПС. Обяснявам толкова дълго не за тебе лично, а с идеята, че и други хора ще го прочетат.

#5 r_p_mc 07.05.2010 в 18:39:10

на мен пък ми допадна албума и по един или друг начин е на бял свят, който търси - намира( дали било начин или каквото и да е друго)

#6 producer 20.05.2010 в 05:06:44

Изключително слаб албум, за съжаление. Безумно остарял саунд, скучни до побъркване аранжименти, никакъв хит, псевдопретенциозна "дълбочина" на цялостната концепция... този албум може би по-добре да го нямаше. Но както и да е, все пак те са една легенда, закърмен съм с песните им, не мога да кажа нищо повече. Освен едно - целият този шум около "ненамирането на издател" започна подозрително да ми прилича на някакъв евтин ПР-трик за събиране на средства и за привличане на вниманието. И защо го казвам - защото аз самият участвах в издаването на албум на популярна (актуална) поп певица през 2009 г. и знам прекрасно колко малко струва издаването на един албум. Тя не търсеше "издател", напротив, самопродуцира се. Всичко опира до няколко хиляди лева. Цифром и словом. Като в тази сума включвам дизайна, предпечатната подготовка и всичко друго след това. И издаването в 5000 бройки. А те дори не са направили и един клип от този албум. (а самият аз продуцирах 4 клипа през 2009 г. със собствени средства). Както писа някой преди мен, ФСБ "опищяха орталъка" и се изкараха многострадалци за няколко хиляди лева. Които не вярвам да нямат (всеки от тях просто може да даде 1000 лева, ако иска (ако толкова опират до пари нещата). Може би принципно са прави и въпросът опира по-скоро до гордост, произтичаща от факта, че са легенди (отдавам им напълно заслуженото и ценя творчеството им) и едно от най-големите имена в българската музика през 70-те и 80-те години на 20-ти век и че все пак им е "под достойнството" да се самопродуцират и да дадат от себе си по 1000 лева за издаването на албум. Но трябваше да го кажат направо и да обявят нещата както са. Все пак днес живеем в условия на пазарна икономика. Не искам да звуча цинично, но имайки пред вид колко архаично звучат аранжиментите и изобщо композициите в новия им албум, започвам да си мисля, че всичко е било просто обмислен ПР-ход и трогателното "безплатно" предоставяне на албума всъщност е била и единствената възможност за привличане на вниманието. Днес всеки може да гледа и слуша безплатно музика, най-малкото в сайтове като Youtube или vbox7.

Новините

Най-четените