В зле скалъпената ни държавица има една малка дръзка институция на "майсторите". Само с клещи и все едно химично по състав огромно количество ентусиазъм, тези хора могат да сглобят всичко - от самолет до... действаща ъндърграунд сцена.
Като Марто от Строежа - управител на стабилния вече 14 години клуб в Студентски град и един от малкото промоутъри, които пазят равновесие по петолинието на алтернативната музика. И да падне - най-много да си опипа контузиите - извинявайки се, ако е строшил някоя баскитара...
Сигурно всеки, приключил със студентската си разхайтеност преди повече от пет години, после е ходил в Строежа малко по-често от никога.
Добре организираната програмата на клуба през последните една-две години обаче върна доста хора към това рок-пънк-фънкаделично място, където се чувстваш разпасан във всеки един смисъл, ченето ти увисва свободно, а и можеш да се влюбиш пак с пълна сила в живота (особено ако си там заради рискови чешити като Сърмата Хари, позволете пристрастността, когото Марто успява да надъха и с дисциплина).
Вярно - затънтената пътечка, по която се стига до тук, все още напомня на кошмар на Антъни Кийдис - сякаш всеки момент може да ти изскочи някой с налудничав поглед и огромни ножици, с които спокойно би могъл да ти отреже главата...
В разхвърляния биташки аутфит на Студентски град обаче, Строежа продължава да тръпне като явка на недосегаемите за мазния ротационен принцип на музиката в тая страна. Тук попадаш в оня забавен кадър, в който ъндърграунд тоновете стават вселенски, и на другия ден ушите ти още повече не могат да понасят музика, до която не си стигнал сам.
Във време на късогледа политика на звукозаписните компании (и на излъчващите музика медии), които инвестират в някое еднодневно блудкаво поп "чудо", да повярваш, че точно у нас може да има някакви алтернативни групи, които правят нещо добро не е лесно.
Освен ако наистина не се вдигаш за трип в клубове като Строежа. Тук блoгърката Юлия Желязкова изброява някои от тези групи - като голяма метафора на факта, че тая музика се случва благодарение на единици предани ценители.
"Има такива хора, като Марто от "Строежа", който наистина много работи за ъндърграунд сцената и се опитва да направи каквото може. И ако се появят още такива, има шанс...", казва Ерол от Уикеда, което пред нас са потвърждавали и групи като Остава и Gravity Co, както и малките от LOGO5...
Освен вече утвърдени и демонстрирали пик рок изпълнители, Мартин дава сцена и на съвсем нови добри изненади в музиката, които въпреки потенциала си за по-комерсиални изяви пак не попадат в ротациите на радиата и телевизиите.
В стила на Стоежа обаче, не всичко вече се върти само около маниашките банди. Нова концепция са специалните SUNDAY ART REPORT вечери с литературни четения, разкази, дискусии и дебати, ъндърграунд театър, кино - плюс лайфове на групи като Анимационерите (които наскоро се събраха именно в Строежа), Джанго Зе, Насекомикс, Babyface Clan, Ауейк, Миленита, Tan Go Go, Rubikub...
Редовен клиент още от 97-а - преди да влезе в казармата и след това да запише инженерен дизайн и реклама в Техническия университет - Мартин (31 г.) може би изпитва лека носталгия по ония години, когато "посетителите тук бяха като някакво общество - можеше да дойдеш и сам и винаги да намериш ако не познат, то някого, с когото си заслужава да се запознаеш..."
"Преди хората, които идваха тук, бяха основно от Студентски град, който беше едно изключително място с най-амбициозните и цветни хора. Докато сега процентът на посетителите от Студентски град е много нисък и разчитаме на хора от цяла София, на които им харесва концепцията на клуба.
От доста време не се възприемаме като част от Студентски град, а и вече имаме доста активност извън столицата, като съпорт в клубните турнета на бандите, които най-често свирят при нас...", казва Марто.
През 2001 г. започва да работи в Строежа като барман, после като барман и ди джей, а от 2003-а до днес - като мултифункционален управител (междувременно посещава над 500 концерта, сред които на любими групи като Pearl Jam и Rage Against The Machine).
На фона на висяща част от врата - един от аксесоарите в този музей на ъндърграуна - между безкрайните му телефонни разговори и следобедните му кафета за разсънване малко преди Строежа да отвори, си говорим какво ги чака любимите ни български банди.
Кога започна да се занимаваш с това - да го наречем мениджмънт на ъндърграунда?
През 2005 г., когато направихме компилация от неиздавани дотогава парчета на доста алтернативни банди. И разбрах, че нещата в този бизнес са много тежки. Винаги съм си мислел, че като гледаш някой човек по телевизията как обяснява колко е доволен, наистина е така. Но всичко се оказа много по-мизерно отколкото съм си го представял. Исках да проверя дали е възможно нещата да потръгнат добре, опитвайки се да ги изпипам отвсякъде.
Тогава започнах да се занимавам с буукинг на банди по различни клубове, опитвахме да откриваме нови заведения и да проверяваме доколко аудиторията приема този тип музика. Така си създадохме мрежа от приятелски клубове - бяхме далеч от идеята да търсим кой знае какъв дивидент, просто искахме нещата да заработят. Някъде стана, някъде не...
Около две години изпробвахме определени модели и от миналата година голяма част от клубовете се насочват към мен, за да им посреднича във връзката с бандите. Не съм смятал точно, но мисля, че през последната година може би съм съдействал за над 200 клубни концерта и 7-8 турнета.
Ако дългосрочната програма е знак за добър мениджмънт, твоята докога е ясна?
До средата на март. От есента работим не само за сцената на Строежа, ами и по-сериозно с няколко клуба в страната - Пловдив, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Габрово, Сливен, Плевен като дори и с тях опитваме да планираме нещата много напред. Това е възможно, тъй като реално основните групи, с които работим, като Уикеда, The Pomorians, Милена, Остава, PIF, Panican Whyasker, Стенли, Gravity Co, Спенс, Джанго Зе, Черно Фередже, Нокаут и т.н. са сериозни и знаят много добре, че самите те ще загубят, ако се дискредитират.
Но името на групата не е всичко - много е сложно да се подреди програмата, тъй като дозирането е от голямо значение. Не може две близки по стил групи да пеят на едно място в един месец. В определени градове няма как да направиш 10 концерта, тъй като има определен брой хора, които ги посещават...
Когато се включвам в това посредничество, смятам, че трябва и трите елемента на един концерт да си тръгнат доволни накрая - домакинът, бандата и публиката. Хубавото е, че вече има компании, които подпомагат турнетата и така успяваме да свършим нещата така както трябва.
Каква е нормалната цена за вход според теб, за да са щастливи всички по-веригата?
С колкото по-сериозен бюджет разполагаш, без да си някакъв измекяр, който да търси огромна и бърза печалба, толкова повече възможност имаш да се развихриш, за да направиш качествено събитие - повече реклама, по-добро оборудване, по-квалифициран персонал. За да видиш и по-доволни физиономии...
Мисля, че една добра цена за София би била 15 лв. и около 10 лв. за другите градове. Но тази психологическа граница от 10 лв. е много трудна за преодоляване, така че и при нас е толкова, а понякога стигаме и до 7 лв.
През ноември обаче стартирахме една програма в неделя със свободен вход. Идеята беше хората да свикнат, че се случва нещо интересно. Можехме да сложим някакъв символичен вход под 5 лв., но той вече не е толкова символичен, колкото обиден. Не че тия пари няма да помогнат, но виждаш някакво име, което набира скорост, и му лепваш етикет, че е евтино...
Какъв беше резултатът от тези безплатни концерти?
Резултатът е по-скоро имиджов. Тук нямаме тоя кръчмарски подход да седнем на другия ден с елката и да сметнем дали концертът си е заслужавал финансово. Проектът беше мегауспешен като посещаемост. Строежа събира около 400 души, като по време на концерти гледаме да са не повече от 350.
На три от събитията клубът беше пълен догоре още в 20:30. Плюс още чакащи на вратата. И всъщност доста хора коментираха, че трябва да има вход, за да се редуцира тая бройка... Но за мен е по-важно да има интерес и да успеем да го задържим.
Случи се обаче нещо много неочаквано за мен с концерта на асеновградската банда Smallman и Mindown, чиито членове дори не живеят тук. Над 300 души дойдоха още в 20:00 часа, за да си платят входа и да ги слушат. За човек, който е свикнал да ходи по концерти с 60 хиляди души публика, това не е новина, която си струва да се отрази. Но ако си по-запознат с клубния живот - положението е трагично и това е сериозно число фенове.
Нашата цел е изпълнена, но виждам какво става наоколо. Не искам да се получава така, че всички клубове да дърпат едни и същи хора, все едно ги караме да спасяват тая музика. За нас е важно да се увеличават. Сещам се, че когато на Уикеда им се наложи да заместват Everlast на Spirit of Burgas, 8 хиляди души така или иначе бяха пред сцената, защото нищо друго не се случваше по това време - и тия хора бяха мега доволни.
От тия 8 хиляди души, по клубовете на концерт на Уикеда, където дори е още по-готино, има не повече от 10%, които ходят периодично. Ако всички тези хора се пръснат по клубовте, нещата ще си дойдат на мястото.
От доста време си говорим, че за фенове, които работят повече и вече са семейни, късните концерти са проблем - те имат пари за вход, но концерт от 11 часа вече им звучи кощунствено?
Мисля, че това е заради самия маниер и инерция на нощния живот. Структурата му е такава, че хората все повече излизат само в петък и събота, като гледат първо да минат през ресторант и после в клуба. И самите банди се принуждават да излизат по-късно, тъй като клубовете не рискуват с по-ранен час.
Специално за Строежа часовете са доста ранни. Правим концерти в четвъртък и неделя, съответно от 21:00 и от 19:00 ч. Тематичните партита в понеделник и сряда също започват в 21:00 часа.
Ние сме един от малкото клубове, които са щастливи, че са пълни толкова рано. Но наистина на доста места започват след 23:00 часа. Лично за мен това е удобно, понеже си лягам сутринта и ставам късно, но знам, че е добре да има алтернативи.
Решили сме да направим турне с няколко групи в малки зали до 500 души, каквито има във всеки град и концертите да са по-рано - за по-стимулирана аудитория. Мисля, че е назрял моментът и може би в късната пролет ще пробваме. Идеята е да се включат няколко популярни банди, които да успеят да прокарат път.
Излиза, че засега правиш всичко само от любов?
Предизвикателството около това, че ти харесва, е да успееш да го превърнеш в бизнес. В крайна сметка, специално за клубните концерти, се движим в горното ниво - що се отнася до възвращаемост. Дано не е "всяко чудо за три дни". Но откакто стартирахме концертната програма, нямаме слаб момент.
От друга страна, ако пресолиш манджата и прекалено си повярваш, можеш да се сринеш бързо. Всяко ново начало го приемам само като експеримент, а евентуалния отрицателен резултат - като нещо нормално. Но тръгвайки с идеята, че ще загубим всичко, знам как ще реагирам. Няма го моментът, в който си заравям главата...
