Казвал се е Ужаса - от Бургас. Един от най-запомнящите се фенове на "Хиподил", известен с гмуркането си в храстите или направо в паветата - скача от сцената с надолу главата, припада, свестява се - и пак така.
"Гордееше се, че не се е къпал от три години... на което бях склонен да повярвам", спомня си (естествено без особена носталгия) Венци Мицов - музикалният продуцент на идеите на Светльо Витков (както и автор за "Зловинар", чието лице, тези които нямаха работа в късния следобяд, помнят и от концептуално сбърканото "Точно така" шоу на PRO.BG.)
Днес феновете много внимават да не си счупят нещо. Духът им е във винтидж гардероба на прехода - заедно с култовата тениска на внушителния пианист Мицов с надпис "Победих анорексията", "която се изтърка - и в буквалния, и в преносния смисъл"...
Свирил е още с "Контрол", Кембъла, но "Хиподил" е групата, с която го свързва 25 години приятелство - от онова, дето ти дава сили да нариташ света. "Която накрая се разпадна поради изчерпване на смисъла от съществуването й... Както стана и с "Контрол"... Бяхме бандите на протеста на посткомунизма. И смисълът им свърши с падането на правителството на Жан Виденов и отчасти с краха на Иван Костов".
Единствената му частица носталгия по онова време е посветена на наивността. "Може би само това ми липсва - защото сега вече всичко е ясно и предвидимо..."
И не толкова интересно. Венци Мицов обаче е над ужаса от претопяването на пънкарията в адекватното мото "все нещо трябва и да се яде" - без да живее така все едно светът му дължи един милион долара, както обикновено лошите момчета на прехода реагират на чалга статуквото.
Не е от тия, дето ще седнат да ти редят мъката си, а от работещите. В последно време, "след краха на румънската му връзка с PRO.BG", се движи по правата на професионалния музикант - което у нас значи да свириш по пиано барове пред публика с вкус към хепи соц кавъри.
"Нямам конфликт с това, тъй като го възприемам като занаятчийство, с което си изкарвам хляба. Не бих свирил единствено поп фолк - не го разбирам, не го умея, а и не искам да го науча."
Глутница пънкари
Пет от най-хубавите години в живота му са между 85-а и 89-а в Музикалното училище. "Беше оазис на свободата, понеже за нас не важаха правилата на комунизма. Не ходехме на бригади, на манифестации, нямахме вечерен час... Иначе бяхме поколение, готвено да бъде елитът в изкуството - свирили сме по 8-9 часа на ден, интересували сме се, чели сме. Но накрая половината от нас не станаха музиканти..."
Така по пътя на свободата (и къркането) Венци попада в математическата групичка на "Хиподил": "Оригиналния китарист на групата Пешо живееше в блока на мой съученик, у когото се бяхме събрали да пием - и така се запознахме. След време се засякохме, той ми каза, че записват нещо - "искаш ли да дойдеш да удариш едно рамо, така и така..." и отидох на една репетиция, където вече се запознах със Светльо, с Лъчо, с всичките от математическата, сред които бях единственият професионален музикант. И така започнахме."
Изживял си е цялата екстремност на рока - от това да избяга от казарменото поделение, за да се включи в концерта на групата в Стара Загора, до това да изгладува потрошен от фен, тип Ужаса, синтезатор на стойност 2000 лева.
От първото национално турне на "Хиподил" през 1993 г. обаче, Венци пропуска оная патаклама във Варна, когато полицаите скачат на тълпата. "Голям късмет е, че не бях там, защото другите ядоха кански бой... По-гадната случка обаче е, когато демократичното ни правителство заведе дело за разпространение на порнография срещу нас и Министерството на културата забрани издаването на CD на четвъртия ни албум.
Имаше един цензор, Лозев, ако не се лъжа, който реши, че ето сега е време да се покаже активност. Нещо като с Българската православна църква и Мадона миналата година - да се напомни, че съществува някакъв орган...
Оправдаха ни в крайна сметка, но беше отвратително, защото по същото време беше бруталното нашествие на поп фолка - не нa олдскуул поп фолка, а на истинския - в който се пееха страшни неща..., а гейовете почнаха да кълчат китки по телевизията...
Това беше повратната точка, в която спрях да вярвам на абсолютно всички политици, че нещо може да се промени и че следващите са по-различни от останалите..."
Наесен с песен
Със Светльо&The Legends продължават да работят, "защото е по-силно от нас. Ръчкаме, занимаваме се, но то е по-скоро чисто забавление... Общо взето от тези песни, които готвим сега, най-много само една да може да се презентира по радиата - всичко останало е нецензурирано връщане към корените. Пънк - от най-бруталния."
Новото им парче "Боли ме гъза", което ще влезе в бъдещия им албум, който условно трябва да се появи през есента, проблясва докато по време на една репетиция Венци започва да свири прословутото Stumblin' In на Сузи Куатро и Крис Нормън - из репертоара му в пиано бара.
"Светльо почна да си тананика "Боли ме гъза, боли ме гъза" и стана адски смешно... А някак логично след поредния гей парад се роди и парчето..."
От базираните на, най-общо казано "стари градски песни" парчета, в албума трябва да влезе и кавъра на "Семеен спомен за Поморие", чийто оригинал Светльо изпя в дует със Стефка Берова в едно от последните си предавания по PRO.BG. "Лично аз ходих до Стефка Берова да я убедя да го изпее със Светльо. Страшно беше... Парчето напомня на немска естрада и много лесно става на пънк - има един вариант, който свирим по концерти, с брутален текст."
С тая настройка да се позабавляват и забавляват, пънк легендите ще излязат и на една от сцените на Spirit of Burgas на 14 август, въпреки че "процесът с излизането пред публика не ми е чак толкова интересен вече", казва Венци, който ще се метне до Бургас и заради Серж Танкиан и симфоничния му проект.
Класическа пропаганда
Бивш пушач и бивш главен герой в екцесиите на прехода, днес Венци обяснява попречистения си (на фона на онова интересно време) живот със самоопределението "възрастен" (женен и с дете). Въпреки че, "заради синдромите на младостта", е дозавършил образованието си в Консерваторията само преди няколко месеца - "в онези години не можах да приема гадната комиунистическа обстановка, която цереше в Консерваторията".
В колата си слуша само класическа музика, напоследък кантатите на Бах - не от позата на член на Съюза на композиторите, а защото ако рок музиката му тече във вените по рождение, тази е единствената, която му доставя по-отвъдно удоволствие.
"Това с рока е до живот. Виждам го, защото сега се предава и на сина ми - още е на осем, но слуша неща, които и аз съм слушал като малък. Което е много яко, но се опитвам да го образовам и с класическа музика. Хубаво е, че абсолютно всичко, което е написал Бах, се събира на 24 DVD-та. Можеш да притежаваш целия Бах вкъщи, което е страшно."
