"Никой не слуша", твърди заглавието на новия албум на ZAYN.
Имаше време, когато много хора слушаха изпълнителя - поне докато беше незаменима част от световноизвестната, вече бивша бой банда One Direction. Въпросите, които сега стоят пред Зейн Малик, са иска ли той изобщо някой да го слуша и - което е по-важното - има ли какво да каже?
От това, което сме видели досега, а и от това, което той лично е споделял, Зейн притежава интровертен характер и идеята да бъде постоянно под светлините на прожекторите го отблъсква. Това беше и причината да напусне One Direction. Сега, с третия си студиен албум, Малик отново не прави компромис с личното си пространство и пуска новия си проект с кратко предизвестие и без много шум.
Соловата кариера на 28-годишния певец не върви особено гладко - успехът на първия му самостоятелен албум - Mind of Mine, беше последван от високо оценения от критиката Icarus Falls, който обаче се оказа комерсиален провал. Последната музикална среща със Зейн ни представи главозамайваща галерия от 27 песни, обвити в концепции, аналогии и препратки към гръцката митология.
В Nobody Is Listening Зейн е научил урока си, поне по отношение на дължината - албумът се състои от 11 трака, които според официалните прессъобщения представляват "най-личния му проект".
Началото е обещаващо и определено навлиза в едни по-експериментални и неизследвани територии - в първата песен Calamity чуваме Зейн в нова светлина, за първи път рапиращ с мрачен и унил глас разхвърляни мисли за носталгия, бедствие и безпокойство.
Остатъкът от албума обаче не се подчинява на вече зададения тон и бързо се връща към познатото R&B звучене на Зейн, характерно с приглушените му, меко звучащи вокали и интимни текстове, почти изцяло въртящи се около любов и секс.
Първият сингъл от албума - Better, всъщност чухме още миналата година. Песента загатва за онова, което може би вълнува най-много широката публика - турбулентната му връзка със супермодела Джиджи Хадид, от която вече има дъщеричка. Припевът вмъква елементи от песента на Kasey Cisyk от 1997 г. You Light Up My Life.
Outside е красива любовна балада, разливаща се под звуците на бавен, танцувален бийт и акустична китара. I know I"m always in my head / Some things, they must be said / Hurts me when I think about it / Someone else being in your bed, пее Зейн, разкривайки една честна и уязвима част от своята душа.
Vibez е вторият сингъл от албума, който не е нещо нечувано, но спокойно би могъл да попадне в по-релаксиращите ви парти плейлисти. Темата за сексуална интимност отново е налице и въпреки че изглежда, че винаги има какво ново да се каже по този въпрос, Зейн не е особено оригинален и запълва текста с посредствени фрази като Baby, I"ma get you right, I will / When I touch you, tell me how it feel / Trust me, I"ma make it feel surreal.
When Love's Around е една от двете колаборации в албума - нео-соул вокалите на Syd се преплитат нежно с тези на Зейн, а клубният бийт те кара неусетно да се поклащаш в такт. С помощта на рапъра Devlin пък, парчето Windowsill описва дълбините на една доста физическа връзка. Песента е една от най-лесно запеваемите в целия албум, въпреки че включването на Devlin не блести като запомнящ се момент и не добавя нищо кой знае колко вълнуващо към трака.
Сред любопитните моменти от албума попада Connexion, където иначе брилянтният фалцет на Зейн преминава в едно натрапчиво пищене, което звучи почти фалшиво, но пък прави особен контраст с плътния му нисък регистър. При всички положения тази песен надали ще се хареса на всички, но можем да я категоризираме като интересен експеримент. В Sweat пък имаме намигване към култовата In the Air Tonight на Фил Колинс, благодарение на барабаните, които подканят към мелодичния припев.
Финалните два трака са може би най-силните от албума.
Something told me it was you, романтично повтаря Зейн в Tightrope, вплитайки части от известната песен Chaudhvin Ka Chand Ho на един от най-великите индийски изпълнители Mohammed Rafi, а резултатът е магичен и мечтателен. River Road затваря албума с меланхолично ретро звучене и най-категоричните вокали на Малик. Жалко е, когато си помислиш, че подобен тип изпълнения нямат място в големите музикални класации.
Зейн никога не е искал да бъде суперзвезда и да пълни многохилядни стадиони и това се потвърждава от проектите, които създава. Nobody Is Listening добавя достатъчно нови нюанси към мистериозната аура на Малик, като същевременно с това остава верен на вече утвърдения му стил.
Певецът може да бъде спокоен - със сигурност някой слуша, а това, което той ни казва (завоалирано или не), е, че творческият интегритет на един артист не се определя единствено от постигнатите продажби.
