Научният директор на Кралския музей на Мариемонт ще провери случая с изложбата "Македонското средновековно ръкописно богатство", която представя български средновековни ръкописи, съобщи днес евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, който е запознал с казуса директора на музея.
Във вторник български евродепутати и историци реагираха остро по повод готвената от Македония през октомври изложба в Кралския музей на Брюксел. Министерство на външните работи (МВнР) е инструктирало българското Посолство в Брюксел да установи контакт с Кралския музей на Белгия и да изясни всички моменти, свързани с предстоящата изложба, стана ясно още по информация на "Фокус".
„Информирах директора, че е научно некоректно, ако музеят представи тези ръкописи като македонски. Информирал съм вече белгийската страна за това да не бъдат използвани за такава провокация и манипулация на научни факти и данни. Очаквам до края на деня реакцията на белгийската страна", заяви евродепутатът.
„Музеите се базират на факти и на научно обосновани тези. Убеден съм, че и белгийският кралски музей иска да е научнообосновано това, което ще бъде представено там и ще реагират по съответния начин", посочи Ковачев. По думите му няма две мнения по въпроса, че тези ръкописи са ценни и е хубаво да бъдат представени. „Въпросът е как те се представят - дали като български, които се намират на днешната територия на Република Македония, каквато е историческата истина, или като македонски, както се опитват да ги представят от Македония. Това е основният проблем. Ако ръкописите са коректно, научно обосновано и коректно представени като български, то тогава ние нямаме нищо против те да бъдат представени", коментира Ковачев.
„Информирали сме белгийските си партньори за некоректната интерпретация на историческите факти, която тема е и политически проблематична за нас, защото имаме исторически неразрешени неразбирания между България и Македония, и надали белгийската страна би искала да участва в задълбочаването на тези проблеми между нас. Аз казах на директора на Кралския музей за резолюцията на Европейския парламент, която призовава за една историческа интерпретация, която е базирана на фактите и за това, че призовава Македония да участва в експертна комисия заедно със съседните си държави, които да се обединят около история, базирана на фактите", посочи евродепутатът
Смяна на името на изложбата е най-добрият изход от ситуацията, заяви пред Агенция „Фокус" историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ). „Аз нямам нищо против колегите да покажат български, сръбски и гръцки ръкописи в Брюксел, но нека името да бъде коректно „Средновековни ръкописи от територията на Бившата Югославска Република Македония" или „Средновековни ръкописи от Бившата Югославска Република Македония", това е коректното име на тази изложба и съответно българските власти явно или дискретно, биха могли да настояват пред белгийското правителство за промяна на това име", обясни той.
Според Димитров, е учудващо как с охота Кралския музей в Белгия приема такава една изложба. „Въпреки гръмкото си име, там неговите научни сътрудници сигурно са крайно невежи, поне в областта на световната славистика, имам предвид, защото знаем че такова понятие - македонско средновековно ръкописно наследство няма и не може да има. Те със същия успех биха могли да направят изложба на американски ръкописи от средновековието. Случаите са идентични, но те няма да направят такава изложба, тъй като самите Съединени Американски щати няма да има предложат такава изложба", каза още той.
Български старини из Македония
Историкът доц. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет, заяви: "Академик Йордан Иванов, един човек, дълбоко свързан с Македония, е дал заглавие на една книга, излязла през далечната 1931 г., която македонските учени много използват. Написаха се цели дисертации, цели професорски кариери се градят върху книгата на академик Йордан Иванов – „Български старини из Македония”. Ето едно перфектно заглавие за тази изложба – „Български старини от Македония”. Разбира се, може да се каже и „Старобългарски паметници от Македония”. Не виждам това да обижда с нещо самата Македония. Както когато кажем „тракийски паметници”, „византийски икони” или нещо друго от България, по този начин не обиждаме себе си".
Етика и морал в организирането на изложби
Археологът д-р Тодор Чобанов коментира, че за международната културна сцена действат строги правила - има етика и морал в организирането на изложби, които изискват заглавията да не подвеждат, и да отговарят на съдържанието. "В този смисъл, когато се прави изложба със средновековни български културни ценности (тези ръкописи са точно такива и това е факт), следва заглавието да отразява достоверно това, което е в самата изложба. Оттук нататък има два варианта, за да се запази добрият тон - единият вариант е да се промени заглавието, другият вариант е - да не се организира изложбата", каза д-р Тодор Чобанов пред "Фокус".
На въпрос за това, че България също е организирала изложби с подобни ръкописи, които са били византийски, например, Чобанов коментира: „На световната музейна сцена се е наложило правилото, че всеки, който има желание, може да организира изложби, които включват културно наследство, което не е продукт на съответната нация, но притежава определени черти, които го правят значимо. Като държава организираме много често изложби с тракийски съкровища и културни ценности от други цивилизационни кръгове, които не са непременно продукт на българската нация, но ние ги оценяваме, представяме ги на чужденците, стараем се да ги покажем в най-добрата им светлина".
През 2011 г. в София се проведе едно много важно световно събитие - 22-ият конгрес по византийски изследвания. „Водещата изложба беше „Сиянието на Византия". Няма нищо срамно ние, като една горда нация, да кажем, че тук има културни ценности, писмени съкровища, които се свързват с дейността на тази велика империя. Да, ние сме водили войни с тази империя, но сме поддържали и културен диалог. Няма нищо ненормално, нищо необичайно, колегите в Македония да направят изложба, и да си кажат, че става дума за българско културно наследство. Ние няма да се обидим, напротив, аз като специалист ви уверявам, че много колеги ще са щастливи, ако те дигитализират тези ръкописи, представят ги в интернет, за да може всички да ги четем и да им се радваме. Това са непреходни ценности, това са хубави и важни ръкописи", каза д-р Тодор Чобанов.
