Първото си работно заседание 42-ият парламент посвети на състоянието на енергетиката, което се оказа мрачно.
За да отговаря на въпроси на депутати, след като Народното събрание го призова, в парламента се яви служебният премиер Марин Райков, който прекъсна заседанието на МС, икономическият министър Асен Василев, председателят на ДКЕВР Евгения Харитонова, шефът на БЕХ Михаил Андонов и на НЕК Иво Лефтеров. (Макар че депутатите не знаеха, че Лефтеров е шеф и призоваха Крум Анастасов.)
Въпросите бяха задавани предимно от депутати от БСП и ДПС, при чието управление стана бумът на ВЕИ-ата, продължил и при ГЕРБ, беше въведена т.нар. "зелена добавка", а при кабинетът Станишев беше изтеглен огромният заем от половин милиард лева за АЕЦ "Белене" от БНП Париба, изхарчен не по предназначение. В добавка - и оскъпеният до близо половин милиард евро проект "Цанков камък", за мижавите 80 мегавата мощност, скъпа рожба на тройната коалиция.
Всичко това не попречи най-яростно служебният премиер Райков да бъде атакуван от депутата от ДПС Делян Пеевски и лидерът на "Атака" Волен Сидеров.
Служебният кабинет успя, след тежки преговори, да договори нов заем, с който да се плати на БНП Париба, но така енергетиката ни още повече задлъжнява. Заемът е теглен от група банки, начело със Сити груп, от БЕХ, а впоследствие между бюрократичната шапка на енергетиката - БЕХ, и НЕК, ще бъде оформен вътрешен договор за заема, срещу който се твърди, че НЕК ще остави в залог ВЕЦ-овете.
Увеличението на тока е неизбежно
Толкова, че в изявлението си председателят на ДКЕВР Евгения Харитонова обяви, че първоначалните изводи на експертите са били за увеличение на електроенергията с 40%, а впоследствие - с 16% на продажната цена. Но и това предложение е оставено без движение, заради това, че е неприемливо.
"Увеличението с 16% се дължи на това, че за новия период има задължение да се изкупуват квоти въглеродни емисии. От друга страна делът на електроенергията от ВЕИ чувствително е нараснал", каза още Евгения Харитонова.
Служебният кабинет - изправен през бездна от две десетилетия
Кабинетът на Марин Райков и ДКЕВР са подготвили законодателни промени, с които да се промени ценообразуването, съобщи министър Асен Василев, който допълни, че след като вече има парламент, те могат да станат факт.
Райков заяви, че това ще стане преди края на мандата на правителството.
Една от промените, по които се работи, е т.нар. такса пренос да се фиксира като постоянна величина. Но преди това ще бъде направен анализ доколко са реални разходите за поддръжка на електроенергийната система, като нереалните отпаднат от базата, обясни Василев.
Важно за износа е, че добавките за зелена и кафява енергия в закона се начисляват върху преноса, а не върху потреблението. "Ще ви помолим бързо това да се смени и да се отпуши износът", каза министърът.
Служебният премиер посочи, че кабинетът му е заварил енергетиката в тежко състояние, което обаче "не е в резултат от натрупвани четири години диспропорции, а натрупани за две десетилетия проблеми". Думите му предизвикаха ръкопляскания в редиците на ГЕРБ и ропот сред социалистите.
"Заварихме система, изправена пред финасов банкрут поради неправилно ценообразуване през последните периоди", каза Райков и напомни, че планираното от ДКЕВР преди година количество зелена енергия е било в пъти под реално произведеното и платеното и това е отворило финансова дупка от стотици милиони левове.
"Заварихме нормативна база, която не отговаря на евродирективите и принуждава НЕК да купува енергия от заводски централи и топлофикации даже и без да са високоефективни. Заварихме дългосрочни договори за изкупуване на изключително високи цени", заяви той.
Преговаря се вече за преразглеждане на тези дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.
За 2 месеца заедно с директорите на държавните компании и синдикатите държавата е успяла да открие 235 млн. лв. резерви.
Наред с това служебното правителство успя да договори с Турция близо 50-процентно увеличение на износа, преодолявайки европейските ограничения и работи от месец по приложението на схема, с която експортът на ток да нарасне още повече.
"На път сме да овладеем свръхпроизводството, което е в основата на всички проблеми в енергийната система", заяви служебният премиер. Сред постигнатото за двата месеца управление Райков изброи - разсекретяване на 200 договора в сектора, свикване на консултации за намаляване на сметките за крайния потребител, ограничаване на производството на ток от V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй", проверка на комплексните разрешителни на старите топлоцентрали и прочее.
Големият проблем е и свръхпроизводството
"Никой не може да ме обвини, че прикривам това, което сме наследили. Това, което не сме направили, е че не сме посочвали правителство преди нас, което да е виновно. Не съм нито прокурор, нито съдия. Аз съм служебен министър-председател, той има задължение да бъде максимално неутрален в партийно отношение", заяви Райков.
В момента България произвежда 12 000 мегавата електроенергия, а цялото потребление - заедно с износа - е около 5000 мегавата, изтъкна той. Именно свръхпроизводството е основният проблем на енергетика ни, както и неефективните и нереформирани държавни предприятия.
Премиерът изтъкна още, че енергийното ни законодателството е остаряло спрямо европейските правила, визирайки т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС, чиято цел е либерализация на енергийния пазар.
Още през януари Брюксел сезира Съда на Европейския съюз заради непълното прилагане на директивата от страна на България, Естония и Обединеното кралство на правилата на ЕС за вътрешния енергиен пазар.
Марин Райков не пропусна да спомене за огромния дълг на НЕК, заварен от служебното правителство заради изграждането на АЕЦ "Белене", който е бил успешно рефинансиран. Всичко това допълнително усложнява и без това тежкото положение на НЕК, коментира Райков.
Заради новия заем, който БЕХ тегли заради дълга на НЕК към БНП Париба, дивидентът, който Националната електрическа компания дължи на държавната хазна, ще се плаща разсрочено за 12 месеца, поясни Асен Василев.
Стана ясно обаче, че досега, макар и начисляван, такъв дивидент на бюджета не е бил изплащан.
