Министърът на финансите Симеон Дянков се върна от Вашингтон и каза, че: България няма нужда от заем от МВФ, фискалният резерв е за това, за да се ползва и предишните управляващи са си бъркали в носа, вместо да правят реформи.
Дянков не беше конкретен по отношение на това колко ще се вземе от резерва, за да се върже бюджетът. Министерският съвет потвърди, че става дума за близо 2 млрд. лева, което означава, че във фискалния резерв биха останали поне 4.5 млрд. лева.
Новината изскочи като шамандура пред публиката по време на визитата на Дянков в американската столица.
"От вас чувам за 4.5 млрд. лева фискален резерв. Това не е нашата програма. Тя вече е готова и ще я чуете до средата на следващата седмица", каза Дянков. "Сложили сме си праг за долната граница на резерва", обяви още Дянков. Никой обаче не му поиска разяснения как да се тълкува тази енигма, защото в закона за бюджета по традиция се слага само един праг за резерва и "долна" и "горна" граница няма. В тазгодишният е 6.3 млрд. лева, което означава, че по дефиниция не трябва да пада под тази сума.
Преди дни лидерът на ДСБ Иван Костов каза, че там са останали 5.7 млрд. лева. По данни на МФ към 30 април обаче парите били 6.6 млрд. лева.
Дянков обясни на брифинга при завръщането си, че ориентир за управляващите бил как се е движел резерва през предходните години и какво правят други страни със сходни резервни фондове като Норвегия, Швеция, Русия.
Финансовият ни министър обяви, че няма никакви притеснения за стабилността на валутния борд (част от който е и фискалният резерв - бел.р.) и че България няма нужда от облигационен заем или кредит от МВФ. Само преди ден премиерът Бойко Борисов заяви, че като се вземат пари от резерва, те ще се върнат от издаване на еврооблигации, които не бил сега моментът да емитираме...
"Имаме фискален резерв - в добри времена той се натрупва, в лоши се използва. В момента тези пари стоят на лихва от малко над нулата, което е много по-малко от лихвите, които бихме плащали по един еврооблигационен заем", каза Дянков. Той обясни, че дори след успокоението на пазарите през последните дни дълговите книжа биха ни стрували 7-8% лихва или по 200 млн. лева годишно при заем от 1 млрд. лева.
"Имаме гаранция за стабилността ни - структурни реформи. Затова сме написали и такава конвергентна програма - това е застраховката за нас и е много по-добро от вземането на финансов ресурс отвън", заяви още Симеон Дянков.
"Доверието към мен се увеличава", отговори той на въпрос дали усеща обратното заради премиерските критики. "В криза е нормално да се влиза в някакъв дефицит. Няма държава, която да не го прави в тези времена.", заяви Дянков.
Симеон Дянков обвини кабинета Станишев за лошите резултати на родната икономика през първите 3 месеца на годината, когато бе отчетен 4% спад - по-голям от максимално предвижданите 3 на сто.
"Правителството на тройната коалиция избута кризата за следващото правителство и ефектите от това ни застигнаха през първото тримесечие на 2010", каза Дянков.
Забавените антикризисни мерки на предишния кабинет според него са съществен фактор и за това страната да не влезе в "чакалнята" за еврозоната още тази година, както той прогнозираше. Вместо да прави реформи, предишното правителство си бъркало в носа, обясни финансист №1.
"Естония предприе най-твърди мерки - намалиха разходите си с около 9% от БВП. Виждаме резултатът - страната беше поканена в ERM2, макар и това да коства много на икономиката й през миналата година", посочи Дянков. Естония е в т.нар. чакалня за еврото - ERM2, от 2004 г., а намерението е от 1 януари 2011 г. да е 17-ият член на еврозоната.
Финансовият министър потвърди и вече обявената от кабинета прогноза за 1% растеж на икономиката за цялата 2010 г. "Второто тримесечие ще излезем на нула, а трето и четвърто ще имаме растеж, за да завършим годината с минимален такъв", каза Дянков. Международните прогнози за България обаче са преимуществено за рецесия.