Партия ГЕРБ няма нужда от президентския пост. Това заяви днес премиерът Бойко Борисов пред Нова телевизия. Няма да се кандидатирам на предстоящите президентски избори и ще остана на поста си до края на мандата, каза още той.
В интервю на Миролюба Бенатова по bTV снощи Борисов категорично заяви същото - няма да се кандидатира за тези президентски избори, мисли да го направи на следващите, които са през 2016-а, ако бъдещият президент изкара пълния си петгодишен мандат.
"Президентският пост не е нужен на партия ГЕРБ, той ни е в повече, имаме премиер и председател на парламента, имаме областни управители. Този пост няма да ни донесе нищо, което да ни помогне да си свършим другата работа", посочи Борисов.
По-късно днес в Русе обаче премиерът се "поправи", като обясни, че президентският пост не бил важен за него, а за партията, и че ГЕРБ ще се постарае да излъчи достоен кандидат. После за трети път в рамките на 24 часа обяви, че ще се кандидатира за държавен глава на следващите президентски избори.
Министър-председателят и лидер на управляващата партия пък каза по Нова, че всички усилия на ГЕРБ ще бъдат насочени към спечелване на местните избори, защото кметовете могат да работят по общи задачи с министрите. Той отново повтори, че кандидатът на БСП ще е основният противник на ГЕРБ на президентския вот.
"Сега в условията на криза ще остана и ще си довърша работата като премиер, а след пет години, живот и здраве, ще мислим за други избори", заяви премиерът.
Относно разрива с подкрепящата ГЕРБ партия "Атака" Борисов каза, че разчита на здравия разум на лидера й Волен Сидеров.
"Като се освободи от емоциите ще разбере, че не сме имали друга възможност да постъпим вчера, надявам се, че не иска тройната коалиция на власт", каза Борисов по повод "замразената" от парламента кандидатура на Сидеров за шеф на антикорупционната комисия.
Борисов каза, че кандидатурата на Сидеров нямало как да бъде подкрепена, защото после е нямало да може да обясни на хората и на партньорите си в чужбина, че не е толерирал действията на „Атака" пред джамията в София на 20 май.
"Ще платя и тази цена, платих с партията, платих със себе си, ще платя и това. Ще държим държавата стабилна докато в народа има доверие. Засега все още има, ако няма - ще гледаме насипен парламент, в който партиите ще се боричкат", каза премиерът.
Той прогнозира, че още следващия месец световните рейтингови агенции ще повишат кредитния рейтинг на България.
"Ако го направят, ще съм спокоен, че съм направил така, че рейтингът на ГЕРБ, моят рейтинг да паднат, но да се вдигне рейтингът на държавата".
Оставките във ВСС - наглост
Пред Нова тв премиерът отново повтори позицията си, че оставките на съдийките Капка Костова и Галя Захарова като членове на ВСС са "наглост". Същото каза и вчера в интервю пред Миролюба Бенатова от bTV.
Ето част от интервюто по bTV, посветено на темата.
Бойко Борисов:...Ами ей това се казва наглост. Висшият съдебен съвет 2 години вече работи без абсолютно никаква политическа намеса от политическа партия ГЕРБ. Тези съдии, прокурори и всички, които са там във ВСС, са изцяло избрани по квотен принцип от Тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ.
Даже с цялото ми уважение към Лазар Груев, преди няколко дни, защото той започна темата за избора, аз искам да го питам как беше избран той? Нима той не беше съветник на Първанов и единствен кандидат? Що за наглост е това вече?
Ми другият съветник на президента Първанов - Борис Велчев, стана главен прокурор. И всичките тези мълчаха като неми. Сега целият Конституционен съд е изцяло конструиран пак от Тройната коалиция. И не мине ден, два, те излизат с решение срещу правителството.
И в същото време, за последно, всички доклади на Европейската комисия казват, че най-лошото и слабо звено във всички звена в държавата е съдебната система. Е питам, що за наглост е това?
Бойко Борисов: Не, нищо не му се полага (на ГЕРБ - бел.р.). Един избор има досега. И защото пък тази госпожа била позната с Цветанов, тя не трябва да имала кариера (Владимира Янева, шеф на СГС)".
Когато хората говорят така да се каже "компетентно" въз основа на нещо дочуто отнякъде - е просто смешно, но когато премиерът говори компетентно хващайки се за случайни факти и случайно запомнени реплики от доклади ... тогава е трагично. Май просто нямаме правителство и под премиера цари хаоса на неосъществени реформатори, селски тарикати, малки фюрери и всякаква друга гмеж - всеки гонейки повелите на собственото си сърце или стомах според това на кого какво му е най-скъпо. Разума .,. той е в отпуска вече доста време, цели поколения израстнаха в страна ръководена от мечти и емоции, съмнявам се че има достатъчно българи склонни да поставят реализма пред въображението и емоциите си, по-скоро биха гордо нарекли последните "разум", отколкото да ги накарат да млъкнат за миг. Ние сме нация наркоман - в наркотична зависимост от ендорфина отделящ се при въртенето като развалена грамофонна плоча на мисли като "мръсни комунисти", "гадни турчоля", "крадци гадни", "корумпирани XXXX", "европейски път" .... Всичко е просто думи отговарящи на емоции и в българския език така както се възприема емоционално днес не е останал вариант да се обсъждат факти, а само отношения към тях - без разбира се фактите да се дефинират. От страх да не станат обект на емоция комунистите повтаряха 45 години за тяхната триглава ламя - "монархо-фашистите", докато не останаха хора, които да са склонни да разсъждават за "тук и сега" - остана само емоцията да се наричаме различни и разбира се по-добри от предишните. 20 и нещо години говорим за демокрация, законност и европейска култура, а това, което разбираме отново е просто емоцията да се чувстваме различни от доскучалото старо. Останали без закуска мнозина се връщат към добре познатото старо в ума си - не че в това има или няма логика, кара ги единствено примитивното и всъщност присъщо не самона човека, но и на всяко достатъчно развито животно чувство за сигурност създавано от продължителното практикуване на рутина. Отново емоция, една такава, която може да те накара да мечтаеш за силната ръка, заради изкривения спомен за такава от миналото. Дали и в миналото е имало такава, разбира се е въпрос за неемоционални хора - не е за нас българите, важно е ние с каква емоция го помним. Всъщност не е никак изключено детинската психика на сегашната силна ръка да е доста подобна на психиката на Правешката - кой знае - нека историците да го мислят. Играем си на някаква квартална война и квартално царство, където се разпределя власт на улицата, а живота ... е за него има мама и тате в къщи, нищо че сега вече ние сме мама и тате, няма кой да ни научи да сме отговорни за себе си и ние продължаваме да искаме или не искаме цялата власт или част от нея. Сдобилите се с малко по-предно място в кварталната банда използват престижа си за нова по-добра прашка или тръба за фунийки, но на кой му пука какво ще ядем утре. Децата са най-милото и най-жестокото нещо на тоя свят - особено децата на разумните видове. Те имат капацитет да се учат и да бъдат хитри, подли и дори зли, но нямат опита, който да постави потенциала в контекста на реалността - онази с взаимозависимоти между всичко живо и неживо. Те са свикнали оцеляването им да бъде гарантирано от независими от тях фактори - родители, организации, държави, това ги прави още по-безотговорни, ако не се намери родител, организация или държава да насочи потенциала им към нещо, което да ги научи на любов към знанието, разбирането и в крайна сметка към света и вселената. Напротив, деца възпитават деца, захранвайки жадната им младежка психика с мечти за статус в също толкова детски групички, банди и сборища. Ценностна система? Та децата мислят, че тя е като религията - някакъв контрольор, пъдар, а за порастналия такова нещо няма - ценностната система е по-скоро резултат, някаква форма на описание на следствията от дългогодишното следване на повелие на главата или гъза. Така де, може да цениш нещо защото си пристрастен към него, но може и да го цениш, защото осъзнаваш, че сте части от едно и също цяло - разликата е че пристратяването е податливо на догми и самозаблуди, а другото е резултат на мъдрост. Това е България днес - всеки, който иска да порастне или е избягал от квартала или пионерския лагер (както ви харесва повече) или е затворил повечето кепенци на прозорците, които гледат към улицата или плаца (пак както ви харесва) и ако (като мене) погледне понякога през прозореца се хваща за главата - "Няма ли някой да прибере тия деца да си напишат домашното най-накрая?"