Руският парламент одобри набързо спорните законови поправки, ограничаващи до максимум 20 на сто чуждестранната собственост за всички руски медии. Това предизвика сериозни опасения за свободата на словото, като се нанася и силен удар върху развит пазар с участието на много чуждестранни брандове, издания и капитали.
Законопроектът е внесен за одобрение в Думата на 17 септември, със спешен статут, и скоростно мина през четенията, няма дебати. Очаква се поправките да бъдат одобрени от горната камара на Думата - Съвета на федерацията, и подписани от президента Владимир Путин. Правилата влизат в сила от следващата година. Досега руският закон позволяваше на регистрирани зад граница компании да притежават до 50 на сто от радио и телевизионните канали, но не и печатни издания.
До 1 февруари 2017 г. новите изисквания за собствеността трябва да бъдат покрити от всички, включително и от руснаци, които контролират медии чрез дружества в чужбина и офшорни компании, в противен случай ги заплашва съд.
РБК изчисли, че става дума за обща аудитория от около 60 милиона души
„Ограниченията за участието на чуждестранен капитал в руски медии се въвежда в отговор на санкциите на Запада, за да се ограничи финансовото му участие в Руската федерация, смята главният редактор на вестник "Московский комсомолец" и председател на Съюза на журналистите в Москва Павел Гусев.
Политиците може и да говорят за „информационен суверенитет", но анализатори очакват изтегляне на сериозни издания от руския пазар, както и срив в инвестициите. Те определят поправките като връщане назад и червен флаг за чуждестранните инвеститори, независимо в кой сектор на икономиката.
Граждани без руски паспорт няма да могат да основават средства за масова информация на територията на страната, освен ако няма изрично подписан договор за международно сътрудничество с Кремъл. Изключението важи в случая с междудържавна телевизионна и радио компания "Мир", който предава на територията на Руската федерация и други страни, сред които Беларус.
„Чисти медии"
През последните две десетилетия западните издания имаха ключова роля върху медийния пазар в Русия, включително печата, радиото и телевизията. Най-голямата медийна група, смятана на независима - CTC Media, която държи едноименната телевизия, в момента шеста по популярност, е основана от американски гражданин през 1989 г. и навлиза в руския ефир през 1996 г. Днес 38% от компанията се държи от шведската Modern Times Group.
Ръководството на CTC Media коментира, че новите правила поставят сериозни пречки пред съществуването им. Междувременно Москва продължава да развива държавните медии, включително англоезичната телевизия Russia Today (RT).
Така чуждестранните медийни издатели в Русия са изправени пред дилема - или да продадат бизнеса си на руски компании, запазвайки миноритарен дял, или да се оттеглят от пазара. Става дума за авторитети от ранга на Vogue, Cosmopolitan и Forbes. В същото положение са изданията на медийната група "Ведомости", в която участват американската News Cororation, британската Pearson Plc (PSON) и финландската Sanoma.
Източници на в. Financial Times твърдят, че поправките са поръчани от съветника на Путин Михаил Лесин, бивш министър на информацията и настоящ ръководител на държавната „Газпром медия", както и от заместник-шефа на президентската администрация Алексей Громов. Депутатите от партията на Путин обясниха, че правилата се затягат заради „информационната война", която Западните сили са започнали срещу Русия заради Украйна.
